Арбанашкият манастир "Св. Никола" е основан по времето на Асеневци и след падането на българската столица Търново в 1393 г. е разрушен от турците. През 1680 г. манастира е възобновен, като тогава била построена и сегашната църква.

По това време е издигнат и параклиса "Св. Илия" чийто стенописите са запазени и до днес. През 17-18 в. арбанашката църква била енорийска на с. Арбанаси. През 1798 г. при кърджалийско нападение църквата е ограбена и почти разрушена, но десет години по-късно е възстановена. През 1833 г. по инициатива на отец Зотик от Преображенския манастир, със средства събрани от местното населението се извършва ново обновление на храма. Били построени жилищните сгради и дворът бил ограден със зид.

Арбанашкият манастир се превърнал в девически и негова първа игуменка станала Теодора Христова от Търново.През 60-те години на 19 в. в манастира живели около 30 монахини и, макар че бил девически, често бил посещаван от революционните дейци - Васил Левски, Матей Преображенски, Стефан Стамболов и поп Харитон.

След Освобождението  Арбанашкият манастир започнал да запада, а през 1913 г. при земетресение били разрушени всичките му сгради без църквата. Впоследствие манастирските сгради били издигнати отново. Понастоящем Арбанашкият манастир е девически и постоянно действащ и представлява комплекс от черква, жилищни сгради и параклис. Църквата "Рождество Христово" е най-старата запазена сграда в манастира и датира от края на 17 в. От оригиналния си вид тя е запазила само западната си част, а източната е пристроена през 19 в. Храмът е в типичния за арбанашките църкви стил – еднокорабен, покрит с полуцилиндричен свод, с наос и женско отделение. Запазените в западната част стенописи датират от 17-18 в. На източната стена са поместени сцената "Възнесение Богородично" и откъси от живота на патрона св. Никола.

На южната и северната стена са запазени композиции от "Акатист Богородичен" и "Празниците", а на западната от "Менология". Върху свода е голямото кръгово изображение "Ангел на великия съвет". Фигурите са диспропорционални, което не говори за висока школувка на майсторите. Интерес представляват старият иконостас с полихромна дърворезба датиран от края на 17 в. Църквата в Арбанашкият манастир притежава и един метален полилей изработен в Нюрнберг подарен й през 1746 г. и дървен кръст обкован изцяло със сребро и украсен с емайл и разноцветни камъни. През 1716 г. от север на църквата бил издигнат параклиса "Св. Илия". В него се намират интересни икони - "Св. Никола с житилни сцени’, "Огнено възхождение на св. Илия", "Христос Вседържател" и "Богородица Пътеводителка" изработени в началото на 18 в. Иконите, както и стенописите носят почерка на тревненските художници. В параклиса се намират и някои йерусалимии от 19 в. Жилищните и стопанските сгради в Арбанашкия манастир са строени в периода 1833-1870 г.



 

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.

 

това е един от най-красивите манастири, които съм ниждала. Като човек, който е посветен на това да опознае всяко кътче на България, мога твърдо и уверено да заявя, че е божествено. Гледката е прекрасна, а и мястото е магическо. Усеща се

това е един от най-красивите манастири, които някога съм виждала. Аз съм от Варна, казвам се Дарина. Едно от хобитата ми е да преоткривам Бйлгария и да разкривам и опознавам всяка една от нейните красоти. Открива се страхотна гледка и се усеща магическото и божественото на това прекрасно място. Няма да съжалявате, а и Арбанаси си струва да бъде разгледан, дори и отново:)
Поздрави на всички преоткривятели на България:)

само ми направи впечатление следното: "Според едно гръцко евангелие от 1670 г. параклисът му е осветен на 15 април 1710 г. ", което няма как да стане

Naistina neveroiatno miasto! Ima mnogo zapazeni relikvi i stari cenni ikoni, no nai-vajnata e 4udotvornata ikona na Sv. Nikolai- triabva vseki viarva6 da se dokosne do neia. Mnogo se valnuvah, kogato onia den posetih tozi manastir i pipnah tazi ikona. Otidete tam, zada se zaredite s polojitelna energia! Mnogo e priatno!