Къпиновският манастир е основан през 1272 г. по времето на цар Константин Асен - Тих (1257 – 1277 г.). Надпис върху апсидата на днешната манастирска църква съобщава, че в същата година на това място е бил издигнат храм, наречен "Св.Троица". През този период манастира е представлявал важен религиозен център, но с падането на Търново под турска власт е опожарен.

В края на 17 в. селяните от близките села успяват да издействат разрешение от турските власти за възстановяването му. Къпиновският манастир е опустошаван няколко пъти по време на турското робство, последният път през 1789 г., след което през 1835 г. е възобновен. Тогава е построена и сегашната църква "Св. Николай". През 1856 г. братята Теодоси и Кесарий Хорозови от град Елена, даряват голяма сума за построяването на нови жилищни сгради.

В епохата на българското Възраждане Къпиновският манастир е едно от просветните и революционни огнища. През 1794 г. за кратко време игумен на манастира е Софроний Врачански, където прави и оставя своя препис на "История славянобългараска". В манастирът функционирало и килийно училище. Къпиновският манастир играе активна роля при подготовката на Априлското въстание.

През Руско-турската освободителна война край манастира станала голяма битка, като някои от загиналите руси са погребани в тук. В днешно време Къпиновският манастир е действащ и представлява комплекс от църква, два параклиса, жилищни и стопански сгради. Църквата "Св. Николай" датира от края на 17 и началото на 18 в., а през 1835 г. е обновена и приема сегашния си облик. По форма тя е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда с обширен наос и предверие, допълнени от открита нарктика с дървени колони и парапети. През 1845 г. манастирската черква била изписана, като най-зрелищна от тогава е композицията "Страшният съд", дело на Иван Попович.

Най-ранния паметник на живописта произхождащ от Къпиновския манастир е т. нар. "Къпиновски поменик" от 1700 г., съхраняван днес в Националния археологически музей в София. Манастирската църква е богата и с икони от 18 и 19 в. Част от тях са две икони в иконостаса - "Св. Илия" и "Св. Димитър на кон", както и тези в предверието: "Въведение Богородично", "Св. Богородица с пророците" и "Христос с апостолите". Красиви са иконостасните царски двери с резбени елементи, характерни за тревненските резбари.

От 18 в. е резбеният владишки трон. Жилищните сгради в Къпиновския манастир са издигнати през 1856 г. със средствата на братя Хорозови от град Елена. На вторият етаж на жилищната постройка се намира параклиса "Въведения Богородично" построен през 1864 г. Със средства на същите братя Хорозови параклиса е украсен със стенописи още същата година.

На западната стена на входа е разположен портрет на двамата ктитори с модела на построените от тях сгради. Вторият параклис "Благовещение", се намира в източното крило на манастира.

Тук се съхраняват интересни икони: "Петър и Павел" (1862), "Кръщение" (1862), "Богородица на трона" (1868), "Христос Вседържател" и др. В двора на Къпиновският манастир има кладенец-аязмо.

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.

 

има грешка в изписване годината на Руско-турската освободителна война-поправете моля!1878 а не 1978г.

Капиновският манастир е на 15-17 км от Велико Търново. Има бунгала за нощуване, има култивирани поляни за палатки и барбекюта. Намира се до река. За плаж и риболов е чудесно. Реката образува много красив водопад, под който вирът е страхотен. Манастирът е красив и поддържан. На една от снимките се вижда малкото езерце в средата на двора. То е прекрасно пред август-водните лилии в него цъфтят. ние прекарахме фатнтастично.

Посетихме семейно манастира. Останахме да преспим там. Особенно ни хареса обстановката в манастира и природните дадености около него. Отново ще го посетим с приятели. Има страхотен стенопис на входа на църквата на манастира.
Спомняме си за него с отлични чувства и емоции.