Поради специфичното географско разположение на града (най-южната точка на р. Дунав) тук през 48 година сл. Хр. се настанява Осми Августов легион, преименуван по-късно от Веспасиан на Първи Италийски легион (най-верният легион на императора). В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове основан с Decretum Terris на император Веспасиан от 26 октомври 69г., имащ площ от 44 хектара. След смъртта на Атила през 435 г., хуните се оттеглят в Азия и готите са се установили отново като основна сила на Балканския полуостров.

След превземането на Белград през 471 г. и след походите си до Македония и Гърция, Теодорик Велики избира Нове (днешен Свищов) за основен град и своеобразна столица на остроготите, като те се установяват там през 483 г. сл. Хр. След като остават по тези земи за известно време, Теодорик Велики пренасочва своите действия и интереси към експанзия на Апенинския полуостров, която се осъществява 10 години по-късно. През Средновековието по времето на цар Иван Шишман се споменава крепостта под името Зибестова, която е била областен център.

Градът е бил опожарен от Русите през 1810 г., но след 1820 г. започва да се възражда, а и въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунав (1835 г.) възстановява просперитета на града. Румънският град Александрия е бил основан от бежанци=свищовлии след Руско-Турската война от 1828-1829 г. На 15 юни 1877 г. при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на Руско-турската освободителна война. Оттук започва пътят към свободата на България, като Свищов става и първият освободен български град. В Свищов още по време на турското робство с дарени средства е изградено първото в България читалище - „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, през 1856 г. Тук Г. С. Раковски основава Тайното общество през 1853 г., като в устава е залегнала идеята знамето на освободена България да е с 3 цвята - бяло, зелено и червено.

Стопанска Академия - Създаването на Висше търговско училище В Свищов има своите Корени във възрожденската история на града. През Възраждането той се утвърждава като важен търговски център, в който избуяват кълновете на богати просветни и културни институции. Градът е гнездо на родолюбиви българи, огнище на дарителски традиции в полза на народния Възход. Прогресивни търговци и интелигенти лелеят съкровена мечта Свищов да мери икономически, културен и духовен ръст с най-ценното в Европа. Между светлите имена на дарителите се откроява Димитър Апостолов Ценов с неоценим принос за града и за България; „Велик българин, закръглил делото, подето от неговите предшественици" (акад. Г. Данаилов). Академията поддържа славата на Дарителя и гордостта на Свищов като Академичен център. На 8 ноември 1936 г. В Наредба-закон, подписана от Цар Борис III, се записва: „Учредява се в гр. Свищов Висше търговско училище под името „Д. А. Ценов" с цел да дава теоретически и приложни знания по отделните клонове на стопанските науки." (Държавен вестник, бр.200,5.09.1936г.).

Паметниците “На това място изненадващо за противника на 27 юни 1877 г. първите части на 14 пехотна девизия и 4 стрелкова бригада на Руската армия под командването на генерал-майор Михаил Драганович Драгомиров стъпиха на Българска земя.

От тук започна великият освободителен поход на Руската армия преминавайки през Плевен, Шипка и София до историческото Сан Стефано. При преминаването на река Дунав и боевета за Свищовските височини загинаха 812 руски войни свидни жертви за Свободата на България. ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ПОДВИГА И ПАМЕТТА НА ЗАГИНАЛИТЕ.

Един от символите на града – часовниковата кула построена през 1763 г.

Културата е неразривна характеристика на съвременния облик на община Свищов. Инициативите на редица видни свищовци през възраждането позволяват града да стане люлка на редица пионерни културни инициативи за България. Със значимо присъствие в местния духовен живот институции като Първото българско читалище  "Еленка и Кирил Д. Аврамови".

Държавна търговска гимназия "Димитър Хадживасилев" построена през 1895 г.

“В тази къща през 1791 г. бе подписан Свищовският Австро-турски мир”

Историческият музей се помещава във Възрожденска къща от ХІХ в.

Къщата-музей “Алеко Константинов” в Свищов е създадена през 1926 г. Още приживе големият български писател подарява родната си къща на Свищовската община, за да се използва за културните нужди на града. Тук е изложена интересна експозиция, пресъздаваща най-важните етапи от краткия, но богат живот на “Щастливеца” - Алеко Константинов. На първия етаж от родната къща на Алеко е изложена богата археологическа колекция. На втория етаж е разположена експозиция за неговия живот и творчество. Възстановен е интериора на дома от втората половина на ХIХ век. Сред най-ценните експонати е изложено и сърцето на писателя, спряло да тупти твърде рано. Богатото му творчество е представено чрез многобройните му издания както на български, така и на чуждите езици, на които е превеждано. Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/   - под № 12

Катедрален храм „Св. Троица" е построен през 1867 година от известния български майстор Колю Фичето в най-високата точка на града. В строежа на тази църква Майсторът налага нова творческа интерпретация на пространството, неизвестна дотогава, и поставя началото на нов етап в развитието на българската архитектура през Възраждането.

Иконите са изрисувани от първия български светски художник Николай Павлович, родом от Свищов. Камбанарията е достроена в 1886 година от майстор Генчо Кънев, а камбаните са подарени от руския император Александър II през 1877 година.

Паметника на Свободата.

Паментика на Алеко Константинов.

Паметника на Цветан Радославов /1863 – 1931/ - български психолог, учител и автор на съвременния химн на България "Горда Стара планина". През 1885 г., по пътя към бойното поле на Сръбско-Българската война , в която той участва като доброволец , той композира песента "Горда Стара планина", която по-късно през 1905 г. е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. се превръща в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895 песента му е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев, които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вунт. Той отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където допринася за съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика.

Църквата “Свето Преображение” построена през 1836 г. През 1868 г. тук запява първият български хор.

В Свищов има два манастира:

Свищовски манастир “Покров Богородичен” – не се знае точната дата на основаването, въстановен през ХХ в. http://ivoso.blog.bg/turizam/2007/04/26/svishtovski-manastir.64255

Манастир “Свети Петър и Павел” – основан през ХХ в. Манастира е действаш девически.

Край Свищов се намира останки от римски град Нове - http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/03/24/rimski-grad-nove.1686

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.

 

 

Аз лично съм ходила в Свищов и честно да ви кажа градът е супер.Най-много ми допадна Къщата-музей на Алеко Константинов.Чуедесно е да си в Свищов!!!

Браво на теб! Сигурно си от някое забутано селце в балкана, та Свищов ти се вижда като център на вселената! Наистина е чудесно в Свищов, твърдо съм решил да се преместя да живея там!!!:)))

Здравейте на всички,
Да таистина съм от едно селце в Родопите, казва се Пловдивци намира се в Смолянско от Рудозем към границата, точно след селото е граничният кльон който не работи вече. Селцето е тихичко и чисто скоро от един краварник направиха хотелче с басейн и страхотен ресторант. Над селото се намира връх Циганско градище /това е циганският Вавилон/ и от него извира една река която минава през селото, кристална вода с много пастърва. От селото тръгват три еко-пътеки и започнаха да идват туристи. Съпругата ми също е от това селце, но се запознахме в Свищов където учеше в Стопанска Академия, аз предишните пет години учих в София и рядко се връщах в Пловдивци. Сега имаме две деца и си живеем в Пловдивци, съпругата ми е главен счетоводител в една от най-големите фирми в Пловдивци, а аз съм в една проектантска фирма. Последните осем години имах възможност да обиколя България служебно навъртях около 800 000 км по пътищата и посетих много интересни места, но природата в нашето село е уникална особенно зад кльона там има места където не е стъпвал човешки крак. Благодаря за вниманието.

а аз пък съм от Свищов.
Един малък град с голяма история.
Надявам се скоро да организираме обща блогерска среща и повечето от вас да дойдат

Много ми хареса, не съм ходила там и съм приятно изненадана от добре подържаните старинни сгради и паметници.