Твърде малко са сведенията, с които разполагаме, за развитието на града по време на Първата българска държава. Доказателство, че по това време е имало интензивен живот не само на хълма Хисаря, а и по поречието на р. Осъм. В ранната пролет на 1188 г., когато император Исак II Ангел се отправя в Северна България, за да потуши въстанието на Асен и Петър.

Но византийските войски не могат да достигнат по-далече от крепостта Ловеч, която защитавала подстъпите към столицата Търново. За да продължи по-нататък, Исак II Ангел трябвало да я превземе. Това се оказало невъзможно, тъй като отбранителната система на крепостта Ловеч била организирана по най-ефикасен начин. След тримесечна неуспешно щурму-ване на стените и императорът побързал да снеме обсадата на Ловеч и да подобри отношенията си с Асен и Петър. В Ловеч основните занаяти през епохата на Възраждането били железарството и табачеството. Освен тях масово били упражнявани абаджийството, кафтанджийствсто, бояджийството, сапунджийството, бакърджийството. Ловчанлии били добри кюркчии, халачн, фурнаджии, кафеджии, бакали и др., което говори за разнородна стопанска дейност в града.Развитието на учебното дело в града е свързано и с откриването (1846-1847 г.) на двете училища в квартал Вароша. Първи учител в Горнокрайското училище става П. Р. Славейков. Борбата за национално освобождение започва с идването на Васил Левски, който посещава Ловеч за първи път през май 1869 г. Левски отсяда в къщата на свещеник Лукан Лилов.

От Ловеч през Балкала Левски се озовал в Южна България, където продължил да създава местни революционни комитети.През 1870 г. Левски идва отново в Ловеч с решението да го обяви за център на своята революционна дейност. Изграден е Вътрешният централен революционен комитет, наречен Привременно правителство, а Ловеч става негов център. Изборът на Левски не е случаен. Ловешкият край има борчески традиции, свързани с борбите за независима църква и светски училища, а освен това градът има предимства в географско отношение.

Той се явява като естествен възел на земите на север и на юг от Балкана. Готви се Априлското въстание. По това време в Ловеч се изгражда Втори революционен комитет. Неговата дейност е много слаба, затова нито градът, нито околните села се включват във въстанието.

Една година след потушаването на Априлското въстание започва Освободителната руско-турска война. Още в самото начало на войната Ловеч се превръща във важен военно-стратегически пункт. Неговото значение се засилва след укрепяването на Осман паша в Плевен.

Храм “Света Неделя” - Построена през 1868 г. в махала “Хармането”. След Освобождението е обявена за катедрален храм - статут, който притежава и до днес.

Покритият мост над река Осъм в Ловеч, свързващ новата част на града с архитектурно-историческия резерват и квартал "Вароша", е единственият по рода си на Балканския полуостров, а в цяла Европа съществуват само още два подобни моста - в Люцерн и Флоренция. Построен е през 1874 година от българския архитект Никола Фичев (познат още като Уста Кольо Фичето) по молба на ловешкия занаятчия Исмаил, а в строежа се включват и много от жителите на Ловеч. Първоначално мостът e изграден изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове.

Дължината му е 84 метра и разполага с 6 отвора. Във вътрешността са устроени 64 малки дюкянчета. Мостът се осветява от газови фенери. На 3 август1925 мостът изгаря почти до основи. На негово място през 1931 са изградени нов железобетонен покрит мост, който разполага с три отвора и 40 дюкянчета, а между тях минава асфалтиран автомобилен път. През 1981-1982, след реконструкция по проект на архитект Златев, мостът придобива днешния си вид, който е много близък до първия вариант, дело на Кольо Фичето. Шосето е заменено с пешеходна алея, около която се разпростират 14 магазинчета и две сладкарници. Днешната дължина на моста е 106 метра. Мостът е основна атракция за гостите на Ловеч, а магазинчетата в него предлагат всевъзможни сувенири, свързани с Ловеч и региона, картини, глинени съдове, скулптури, облекло и музика.

Музей "Васил Левски" е част от Регионалния исторически музей в Ловеч и e сред най-посещаваните обекти, свързан с Апостола на свободата, направил Ловеч революционния център на България. Намира се в кв. Вароша, който е архитектурно-исторически резерват, а къщите в него са с характерна народна архитектура от възрожденската епоха. Експозицията на музея е разположена на две нива и отразява борбите на българския народ за национално освобождение, както и разнообразната революционна дейност на Васил Левски. Сред най-ценните предмети на експозицията е най-богатата в страната колекция от лични вещи на Левски. В музея се съхраняват неговата сабя, кама, малка печатничка, фалшиви турски печати, квитанции, както и оригинален негов портрет от 1870 г. Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/ под № 30.

Исторически музей - Музейното дело в град Ловеч води началото си от 10 февруари 1895 г. Тогава към Ловчанското читалище "Наука" се открива музейна сбирка с 570 експоната - дарение от гражданите. В резултат от упоритата събирателска работа на няколко поколения музейни работници днес във фондохранилищата на Исторически музей - Ловеч, се съхраняват над 70 000 експоната. Хронологично и тематично те са разпределени в четири отдела - "Археология", "История на България ХV - ХІХ век", "Етнография" и "Нова и най-нова история на България". От 1985 г. към музея работи Ателие за реставрация и консервация.

Етнографска експозиция Драсова и Рашова къща - Ако решите да посетите Ловеч, непременно трябва да разгледате етнографския комплекс на града. Той се намира в квартал Вароша, на тиха калдъръмена уличка. Етнографският комлекс се състои от две съседни къщи - Драсова и Рашова. Драсовата къща е строена през първата половина на ХІХ в. Едвам пристъпили прага й, ще се възхитите от смесицата на ориенталското с европейското. Музейната експозиция пресъздава живота на едно заможно търговско семейство през този период. Самата смесица на стилове е очарователна и се забелязва в подредбата на цялата къща. В кухнята ще видите както трикраките столчета и ниската масичка, ракла и „сарак” /лавица/, на която са наредени съдинки, така и лъскавата шарена кутийка от „Какао - Милка”, донесена чак от Австрия. Тук може да се види така характерната за балканския регион печка „джамал”. Тя е направена така, че да се пали от едната стая, а да топли две. В т.нар. хол се вижда същата смесица между европейски и ориенталски стил - до миндера, покрит с шарени черги, са разположени виенските столове и мебели и - най-интересното - руски самовар.

Много интересна е и спалнята, която е в типично възрожденски стил. В нея има само един огромен одър, на който са спели от 7 до 27 души. Специално за младите дами интерес ще представлява булчинската стая, която е изцяло обзаведена с виенски мебели, а порцеланът на лавицата е немски. Можете да видите характерното булчинско облекло и ориенталските чехлички на младата булка. Типични за ловешките къщи от този период са големите тераси или „кьошкове”. През лятото цялото семейство е спяло навън на терасата на прохлада. Ако не сте виждали маза, етнографският музей в Ловеч има какво да ви покаже. Драсовата къща има голяма автентична маза с огромни дъбови врати. Вътре в нея можете да се запознаете със странен съд на име лин. В него се е слагало гроздето и само мъжете са можели да влизат, за да го мачкат с боси крака. В мазата има и огромни бурета за вино, теглилки и кошове за грозде. Съседната Рашова къща е строена през 1835 г. и е завещана от собственика й Ненчо Рашев на музея. Експозицията пресъздава бита и културата на ловешката интелигенция от 30-те и 40-те години на миналия век. Тук вече почти изцяло се налага европейският стил. Отново я има печката „джамал”, но тя е вече в коридора. Кухнята е семпла, с висока маса, европейски столове и съдове от порцелан.

Тук вече има и настолни лампи, детско люлеещо се кошче, френски порцелан, немски часовници, европейски бюфет, както и запазен флакон от парфюм „Шанел”. Най-интересни са кърпите, всички от които имат поздравителни надписи. В холната стая можете да видите традиционното градско облекло на дамите с техните неизменни шапки и чадърчета.Тук се намира и пианото, на което е написан химнът „Върви народе възродени”. В една от стаите е подреден работен кабинет на интелектуалеца Ненчо Рашев. Тук се намират негови лични вещи, китарата, библиотека, бюро и дрехи на бележития българин.

Художествената галерия - Галерията съхранява 2377 творби - живопис, графика,скулптура и приложни изкуства. Притежава творби от 30-те години до края на ХХ век от Атанас Михов, Иван Христов, Златю Бояджиев, Елисавета Консулова-Вазова, Илия Петров, Дечко Узунов, Светлин Русев, Атанас Яранов, Сули Сеферов, Теофан Сокеров, Цвятко Дочев, Петър Дочев, Греди Асса, Вежди Рашидов, Ангел Станев, Валентин Старчев,Емил Попов, Петър Чуклев и др.

Квартал Вароша - По-голяма част от архитектурното наследство на Вароша е възрожденското строителство, обхващащо периода от началото до 70-те години на XIX в. Именно то създава характерния неповторим облик на резервата. Лицето на повечето къщи е към двора. На фасадите им са чардаците и кьошковете. Към улицата е гърбът им.

Приземният етаж е изграден от каменен зид, на който в някои къщи са включени пезули, имащи двойно предназначение - за проветряване или за отбрана. Ловешката възрожденска къща по традиция е на два етажа.

Влизането става откъм двора, а в двора - през масивна обикновено дъбова порта. Останалото място до съседната къща е продължено с високи над 2 м каменни зидове огради. Характерна за ловешката възрожденска къща е липсата на работилници и дюкяни в приземните етажи.

Тази дейност е била на чаршийската улица, а по-късно и на Покрития мост. Много рядко приземните етажи са използвани за жилищни помещения.

В тях обикновено собствениците са съхранявали зимнината си или пък са ги използвали за обори. За разлика от други селища, квартали и резервати с подобно архитектурно наследство при ловешкия Вароша няма тенденция да бъде обезлюден.

Само някои от къщите са взети за обществени нужди, а всички останали сгради, реставрирани или предвидени за реставриране, се ползват от техните собственици.

Църквата “Св. Богородица” -  в която е служил набеденият за предател на Левски поп Кръстю. Преди време на входа бе поставена гранитна плоча, на която със златни букви е написано, че той е “борец за църковни, национални и социални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години.”. Така група ловешки интелектуалци подеха инициатива за изчистване на името на свещеноиконом Кръстю Тотев Никифоров. Според ловешкия писател Марин Колев, който оглавява местното културно дружество "Поп Кръстю Никифоров", свещеникът е бил изключително честен и кадърен човек. Историята отдавна е реабилитирала отеца, но това е известно на малцина. Веднага след Освобождението поп Кръстьо е изпаднал в немилост. Хора, които били гузни пред него, са се наместили във властта. Самите те са го предали след обира на пощата на Арабаконак, твърди Марин Колев. Попът е арестуван през 1872 г., но пуснат по силата на тогавашното право, че свещеник не може да бъде задържан в конак повече от денонощие. А причината за всичко е завистта на стария духовник в храма, поп Лукан Лилов към младия отец Кръстю. Кръстю бил образован и обаятелен, възпитаник на духовната семинария в Белград. Там станал близък приятел с Георги Раковски и Васил Левски и се ползвал с доверието им. От сина на поп Лукан - Марин поп Луканов, след залавянето на Дякона тръгнала мълвата, че младият поп Кръстьо откраднал общи пари. След Освобождението поп Кръстю сам е искал да се изправи на съд заради гнусотиите, които му приписвали. Ако се докаже, че е виновен, да бъде разстрелян и низвергнат, настоявал той. "И когато умрял на 21 септември 1883 г., вече нямало кой да го спаси". Ето това е каузата, в името на която в предверието на храма “Св. Богородица” е направен и малък музей, посветен на делото на поп Кръстю. Днес църквата “Св. Богородица” се радва предимно на интереса на туристите. Ловчанлии рядко изкачват калдъръма, за да се черкуват в нея. А храмът е обявен за паметник на културата през 1976г. Само пет църкви в България се гордеят с ажурна дърворезба като тази на иконостаса в църквата, дело на майстори от тревненската школа.В този си вид църквата е построена през 1834 година.

Крепост „Хисаря“ - разположена на хълма, носещ същото име, в южната част на града. Крепостта датира от времето на Римската империя, когато на територията на днешен Ловеч се помещава римска станция, наречена „Президиум“.

През 1187 година пред портите на „Хисаря“ е подписан мирният договор между България и Византия, с което се обявява независимостта на българската държава. „Хисаря“ е една от последните превзети от османската империя крепости в България. Това става чак през 1446 година, с цената на масови разрушения.

Днес голяма част от крепостта е реставрирана и е една от забележителностите на съвременен Ловеч и атракция за неговите посетители. В западната ѝ част е издигнат огромен метален кръст на мястото, където се е помещавала църквата на някогашното селище.

Кръстът се вижда от почти всички точки на града и е особено красива гледка при залез слънце, когато проблясва, отразявайки слънчевите лъчи.

От вътрешността ѝ се разкрива красива панорама, обхващаща целия град, а зад нея може да се наблюдава лъкатушещата между хълмовете река Осъм, както и останки от римския път, пресичал Ловеч в далечното минало. http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/03/16/krepostta-hisaria.1382

Площад Тодор Кирков – Тодор Кирков е роден в Ловеч, в махала Долни край, разположена зад църквата Св. Богородица. Работи известно време като шивач, а след това става съсобственик на кафене. Преди Априлското въстание в Ловеч се основава Втори революционен комитет. През есента на 1875 г. Тодор Кирков избягва във Влашко, като взема със себе си 6000 гроша от общата каса. Месец преди Априлското въстание, през март 1876 г. се връща в България. Сражава се 9 дни в Дряновския манастир (29 април - 7 май 1876) с 5000-та войска на Фазлъ паша като четник в наброяващата около 200 души чета на поп Харитон - заедно с Петър Пармаков, Бачо Киро Петров и Христо Караминков .

След разгрома на четата той и Бачо Киро са между малкото четници, които успяват да се спасят. Тодор Кирков отива в Трявна, където с Христо Патрев и Ст. Гъдев организират чета, наброяваща около 120 души. Четата е разгромена, Тодор Кирков е заловен след предателство и осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 24 юни 1876 г. в Ловеч на Табашкия площад (сега пл. Тодор Кирков). На следващия ден е погребан в двора на църквата Св. Богородица. През 1901 г. признателните ловчалии издигат паметник с бронзов барелиеф на Арнолдо Цоки на мястото, където е била бесилката.

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.