Златю БОЯДЖИЕВ (1903-1976) е български художник, живописец. (Понякога Златьо Бояджиев) Златю Бояджиев е сред интересните и търсени български художници. Творчеството му се разделя на два коренно различни периода вследствие на инсулт и частичната парализа на дясната половина през (1951 г.).  Първият период се характеризира със стилови влияния, типични за холандската живопис от XVI-XVII в. Вторият период се отличава с експресивен маниер на живописване, съчетан с приказни, често символични образи и композиции от селския бит. Златю Георгиев Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово (Пловдивско). Завършва  Живопис  в  Художествена  академия - София (1932 г.), при проф. Цено Тодоров. През първия период Златю Бояджиев създава най-ценните си платна, повечето от тях в големите държавни музеи. Това е висока европейска живопис приложена към нашата действителност. Сякаш някой от най-големите европейски художници е ходил по нашите земи и е рисувал българския бит. "Брезовски овчари" (1941), "На нивата" (1943)",Свинарка" (1945), "Мини Перник" (1945), "Бригадири" (1947) и др. Портретите на Златю Бояджиев се отличават с точен и стегнат рисунък, плътна моделировка на формите и дълбоко вникване в характера на портретувания: "Портрет на бащата на художника" (1940), "Майката иа художника" (1940), "Семеен портрет" (1941), "Портрет на младо момиче" (1941) и др. Вследствие на инсулт Златю Бояджиев се парализира и дълго време не рисува. След това започва да живописва с лявата ръка коренно различни произведения. Създава стотици композиции, портрети и пейзажи с подчертана експресия и драматизъм. Някои от творбите му привличат със своята сюжетна занимателност, други са изпълнени съе странни образи, често криещи в себе си символичен смисъл: "Село Брезово" (1959), "Към кланиците”. Организира самостоятелни изложби в София и Пловдив. Носител на наградата на Съюза на българските художници „Владимир Димитров - Майстора“.  Най-много картини на Златю Бояджиев (71) има в Галерия Златю Бояджиев в Стария Пловдив.  Златю Бояджиев преживява през 1951 г. тежък инсулт. Повече от 10 дни се бори на границата между живота и смъртта. Върнал се в Пловдив уморен от Димитровград, където рисувал голямо платно за Химкомбината. Вкъщи му прилошава и е откаран в болницата. Така за Златю и семейството му започва ходенето по мъките. След дълго лечение му остава пареза на дясната ръка и труден говор. Синът му Георги, който също е художник, си спомня, че и тогава Златю не изневерява на своя работохолизъм. След нещастието бавно, но уверено, Бояджиев започва да рисува с лявата ръка. Подвиг, който не е по силите на всеки. Някои от неговите шедьоври като: "Родопска сватба", "Априлското въстание", "Завръщане от лов" и "Апокалипсисите" - в различните им варианти - са сътворени тогава. "В ателието пристигаше към 6,30 - 7 часа - разказва за баща си Георги. Работеше докъм 11,30 часа, вземаше рейса от хотел "Марица" и отиваше да обядва във вегетарианския ресторант. Следобед отново идваше в ателието, дремваше малко и продължаваше да работи докъм 4 ч. После отсядаше вкъщи”.  Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.  След 10 ноември Златю Бояджиев се превръща в мания за колекционерите и е най-често фалшифицираният български художник. Според някои вестници, до Пловдив има цяла фабрика за негови произведения. Обикновено се имитира вторият период на Бояджиев, защото художественото майсторство в първия е недостижимо за фалшификаторите. 

Брезово Пловдивско пред Общината.

Горе паметника на Златю Бояджиев в Стария Пловдив пред къщата на доктор Стоян Чомаков където днес се намира неговата постоянна художествена сбирка http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/06/01/starinen-plovdiv.4555

Родната къща на Златьо Бояджиев в Брезово.

 

 

Написах го с "ю", защото той го е оставил на картините си .Може би така му е харесвало или тогава така е било правилно. Той наистина е самобитен художник. Умира с четката в ръка.
Най - ме е дразнело едно на пръв поглед дребно нещо.Имаше до скоро / сега не знам/ едни "шоколадови" бонбонин "Брезово" с картина на З.Бояджиев на горния капак. За мен това е коштунство, пък и бонбоните бяха много скапани.
Реклама - подигравка. Много тъпо беше.

Много го харесвам още от малка - много е приказен. За последно видях негова картина на една изложба, за която писах - "Динамика на диалога". Имаше невероятна атмосфера. :)

чушкиииииииииииии

преди няколко години посетих експозицията и още споменът за досега с тези невероятно живи, емоционални и цветни платнае много силен.




сега исках да направим една интернет разходка в музея, но уви дори само няколко снимки на неговите картини не открихме. имах желание да запозная едно българско дете, растящо в чужбина с българското изкуство, но
за жалост не можах да покажа картини на известни български художници.

Той наистина беше нечовешки трудолюбив и не съм виждала човек да влага толкова любов в работата си.
Ето една причина заради която се гордея, че съм българка. Невероятен художник.

имах честта да го познавам-всеки ден сядаше на една определена маса в млечния бар на центъра и пиеше кафе.всеки го поздравяваше с респект.след смъртта му на това място поставиха в бара бронзова паметна плоча.сега за съжаление там е някакъв магазин за вносни парцали!!!

Обичах да сядам на стола и масата в Млечния бар в Пловдив където е бил и той.Там като ученик съм го виждал , на главната.
В портрета от втория период е голям майстор.Има един на Рафаел Михайлов просто е чудесен.Харесвам и първия му период, но след като почва да рисува с лявата ръка е много експресивен.Яд ме е, че можех преди време да си купя рисунки от него, но не го направих.
А правилно е Златю. И на паметника в Чомаковата къща ,където често се отбивам , е написано така.

super

Аве хора .. като толкова харесвате рисунките.. на тея художници... ем що не харесвате.. графитите на младежите.. кой знае един ден и те .. могат да станат големи художници .. ;);)

един от десетките велики български художници

Все си мислех, че Златю Бояджиев е в топ 5 на българските художници
Валентин

Но не ви ли прави впечатление друго .Слабото , почти никакво популяризиране на картините не само на Златю , но и на други наши художници . Всички знаем за Г.Димитров,Благоев Д. ,бай Тошо ,Вела Пеева и много още крайно съмнителни лица . НО КАКВО ЗНАЕМ ЗА ТАЛАНТЛИВИТЕ ХОРА НА БЪЛГАРИЯ .И не е ли така, защото се иска този селски народ български ,трето поколение с обувки,да си остане такъв.Да бъде още лъган и ограбван ,защото знае се , който е прост той става мост. БУДАЛИ С БУДАЛИ.

Бележка по отношение на името: правилното е Златю, а Златьо е звателен падеж.