Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2006 23:29 - Старинен Пловдив
Автор: ivoso Категория: Туризъм   
Прочетен: 22360 Коментари: 7 Гласове:
4

Последна промяна: 13.07.2011 12:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

През 1956 г. районът на Трихълмието /Тримонциума/ в Пловдив е обявен за архитектурно-музеен резерват, известен като "Старинен Пловдив". До падането му под турско робство в 1364 г. той бива многократно разрушаван и наново изграждан. Едва през 18-19 век започва новият му разцвет. Пловдив постенно се превръща в първостепенен търговски център. Склоновете на Трихълмието се покриват с къщи, носещи характерните черти на Българското възраждане. Наред със стопанския развой тук кипи интензивен духовен живот. Известна е голямата роля на пловдивското българско население и на неговите първенци за извоюване на църковна независимост. Тук живеят и работят такива изтъкнати личности на културното и просветното дело като Найден Геров, Йоаким Груев, д-р Стоян Чомаков, Христо Данов. Тук се чествува за първи път делото на великите просветители Кирил и Методи. На Трихълмието са съхранени многобройни паметници, които предоставят възможност да се проследи в исторически разрез цялото минало на града: от античността, средновековието и новото време. Най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците от античността у нас представлява Античният амфитеатър,


издигащ се над южния вход на тунела. Театронът е разчленен на два ринга от по четиринадесет реда седалки, отделени с хоризонтална пътека. Вероятно театронът е побирал от по пет до седем хиляди зрители. Сцената е била богато декорирана с фризове, корнизи, надписи, статуи. В Старинния Пловдив най-многобройни са архитектурните паметници от Възраждането. Издигат се домовете на фамилии, известни с активна стопанска и културна дейност далеч извън пределите на Османската империя. В Стария град може да се проследи цялото развитие на възрожденската жилищна архитектура след 19 век. Тук има по-стари къщи, носещи характеристиките на българската планинска къща с открит чардак, несиметричен план и с по-скромна декоративно-художествена украса. Несиметричната схема не може да задоволи напълно нарасналите изисквания на собствениците - хора, които пътуват много, познават Цариград, Венеция, Виена. На тези условия отговарят успешно пловдивската симетрична къща, така че към средата на 19 век тя се разпространява из цялата страна.В нея е салонът /хайет/, който е приемно и най-представително помещение в жилището. Декоративното оформление на този тип къщи е особено характерно: стенописта е ярка, обогатена със сложни орнаментални мотиви и пейзажи с различни сюжети, интериора са декоративните ниши, т.нар. алафранги, украсени богато с букети и пейзажи. Старият Пловдив е уникален културен център от археологически обекти, музеи и галерии, старинни сгради, действащи храмове, уютни кафенета и ресторанти, учебни сгради, живописни калдъръмени улици. През 1979 г. Старият Пловдив получава европейски златен медал за опазване на паметниците от миналото.

Жълтото училище
- Наречено така, заради оцветяването на фасадите му. Всъщност това е първата българска гимназия, създадена в Пловдив през 1868 г. на базата на известното епархийско училище "Св.св.Кирил и Методий" и настанена в новата специално построена за целта сграда. Построена е от известния брациговски майстор Тодор Дамов. Днес тук се помещава фолклорния факултет на Музикалната академия в Пловдив.

Къща " Ламартин"/ къща на Георги Мавриди /
- Къщата е музейна сбирка, посветена на живота и творчеството на френския национален поет и виден политик Алфонс дьо Ламартин, разположена в къщата на Георги Мавриди. През лятото на 1883 г. Ламартин отсяда тук за три дни и оттогава домът се свързва с неговото име. Къща Мавриди е една от най-големите и красиви симетрични къщи в Стария град. Построена е на стръмен терен и затова има неправилни очертания на основите и приземието, но горните два етажа са изпълнени с класическа симетрия.


Дановата къща
- Изградена е върху извисена скала и гледката към нея откъм ул. " Съборна" е великолепна. Разположена е в красив двор, приличащ на небесна тераса. В нея е живял Христо Груев Данов - основателят на организираното българско книгоиздаване и носи името му. 

Отвътре украсена с богати стенописи от медальони и растителни орнаменти, допълнени от пейзажи и портрети на древногръцки философи. Запазене е и оригинална зидана печка. Днес в къщата се помещава експозицията на отдел "Книгоиздаването в Пловдив и Пловдивския край през Възраждането" на Историчискя музей.

Къщата на д-р Стоян Чомаков - Галерия " Златю Бояджиев"
- Д-р Стоянов Чомаков е един от най-изявените борци за самостоятелна българска църква през Възраждането. Къща Чомаков е построена през 1858-1860 г. Откроява се с внушителната си осанка на централната улица в Стария град. Архитектурно принадлежи към неокласицизма. Отвътре е богато орнаментирана с ефектани резбовани "слънца" и други мотиви. След Освобождението наследниците на д-р Чомаков са предоставили къщата за резиденция на княз Фердинанд. От 1950 до 1980 година в сградата се помещава Детският отдел на Народната библиотека, а от 1980 г. е постоянна експозиция на именития пловдивски художник Златю Бояджиев. В двора пред главната фасада накъщата е издигнат паметник на твореца.

Градска художествена галерия / Девическата гимназия/
- В представителната сграда на Пловдивската девическа гимназия днес се помещава постоянната експозиция на Градската художествена галерия. Над 300 картини, графики и скулптури показват развитието на българското изобразително изкуство от епохата на Българското възраждане до наши дни. Тук могат да се видят живописни платна на Станислав Доспевски, Николай Павлович, Георги Данчов, Антон Митов, Христо Станчов, Иван Мърквичка. Показана е евелюцията на жанровете натюрморт, пейзаж и фигурална композиция от края на ХІХ и началото на ХХ век. Обзорно е представено и творчеството на пловдивските художници от създаването на Дружеството на южнобългарските художници в 1912 г. до наши дни. Галерията е създадена през 1952 г. Постоянната и експозиция е настанена в историческата сграда на девическата гимназия.

Къщата на д-р Сотир Антониади -Старинна аптека "Хпипократ"
- Построена е през 1872 г. от един от първите пловдивски дипломирани лекари и виден представител на гръцката общност в Пловдив В приземието на къщата е имало аптека. Днес тя е преустроена в музейна експозиция Старинна аптека " Хипократ", единствена по рода си в страната. Наредбата напомня старинноромантичния стил от времето на възрожденския Пловдив. Къщата е масивна с несиметрично деление. Таваните са измазани и богато декорирани с розети и растителни орнаменти. Разпределението създава усещане за модерност и функционалност.

Исторически музей - Експозиция " Възраждане"/ къща "Георгиади" /
 - Историческият музей в Пловдив се представя с 4 големи отдела, създадени в различни години и обединени през 1993 г. Те проследяват историческото минало на Пловдив и Пловдивския край от ранноосманския период / ХV - ХVІІ в. / до съвремието 8 края на ХХ век /. Експозиция " Българските земи през ХV - ХІХ век и епохата на Българското Възраждане" е създадена през 1954 г. и се помещава в къщата на богатия пловдивски търговец Димитър Георгиади. 


Построена е от родопския майстор хаджи Георги хаджийски през 1848 г. Експозицията представя ранноосманския период / ХV - ХVІІ в. / и сдъпротивата на местното население срещу чуждото владичество. Отделено е по-специално внимание на епохата на Възраждането. В отделни зали могат да се видят документи, лични вещи иценности, свързани с големите личности на града. Проследено е развитието на националноосвободителното движение, оглавявано от Раковски, Левски и Ботев. Салонът и стаите на втория етаж впечатляват с оригинални резбарски разработки и богата декоративна стенопис.

Хисар капия
- Около крепостната порта Хисар капия през вековете се е изградил уникален архитектурно-исторически ансамбъл, един от символите на Пловдив. На това място портата съществува от дълбока древност. Под нивото на уличната настилка / калдъръма / се намират основи, датиращи от римската епоха, вероятно от ІІ век. Сегашният вид определя доминираща средновековна препревка от ХІІ - ХІV век. Над външната арка на свода добре личи градеж, характерен с ограждането на всеки камък с парчета червена тухла, споени с бял хоросан - нещо типично за българското строително майсторство от периода на Втората българска държава. През Възраждането и в началото на ХХ век поратата е претърпяла нови преустройства с цел да се предпази от срутване. Северно от крепостния вход се виждат основите на старата крепостна стена, също преустроена във височина през периода ХІІ - ХІV в. Този градеж е използван за основа на голямата възрожденска къща на Куюмджиоглу, която с величестветия си корпус се надвесва на д Хисар капия.На юг крепостната стена потъва в недрата на високот дворно пространство на църквата " Св.св. Константин и Елена". От външната страна на източната порта е оформен малък живописен площад, обрамчен от църковните оградни зидове, фасадата на Куюмджиевата къща и главната фасада на дома на Димитър Георгиади.

Куюмджиевата къща / Етнографски музей/
- Началото на музея е поставено още в далечната 1917 г. от големия етнограф и родоповед Стою шишков, но е обособен като специално изграден Регионален музей през 1952 г. Експозицията показва богатата материална и духовна култура на Пловдивския край, обхващащ исторически територията между Стара планина и Средните родопи и от горното течение на Марица до Чирпанските възвишения. Проследено е развитието на селското стопанство, занаятите и търговията. Представено е голямото разнообразие на народната култура - облекло, тъкани, шевици, музика и танци на основните етногжрафски групи в региона - рупци и тракийци. Експозицията на музея се помещава в двата жилищни етажа на една от най-забележителните възрожденски къщи, запазили се внашите земи- дома на пловдивския търговец Аргир Куюмджиоглу. Посторена е през 1847 г. и тразява вкуса на богатия пловдивчанини. Сградата е с площ 570 кв. м и се състои от главна жилищна част и стопанска пристройка откъм южната и страна. Добре озелененият двор е с мраморен шадраван и кладенец. Входът е оформен с издаден напред портик, предизвикан от подчертаното излизане в пространството на салона на втория етаж. Този бароков похват се съчетава чудесно с изящната крива на трите фронтона и декоративно изписаната фасада. Салонът на първия етаж е с внушителните размери - 18,5/11 м. Просторните стоа и с изписани стени са украсени с геометрично пхрофилирани дъсчени тавани, великолепни дърворезбовани "слънца" и елегантно извити "алафранги". Всяка година в двора на къщата се провежда Международният фестивал на камерната музика.

Балабановата къща
- Къщата е емблематична за културния живот на Пловдив. В нея се провеждат театрални спектакли, концерти, изложби, литературни премиери, срещи с едни от най-изявените творци на страната. Неповторимата и атмосфера е символ на грижовното отношение и любов към ценностите на изкуството и техните създатели.
Тази великолепна сграда е построена в началото на ХІХ в. и се намира на ъгъл между улиците " 4 януари", " Д-р Стоилов" и " Антраник". Голямата порта откъм улицата и срещуположната и широка врата към двора отвеждат в продълговат пруст с висок таван, около който са били разположени стопански и домакински помещения.

До горния етаж води вътрешна стълба, която въвежда в голям остъклен салон. Средната му част е най-представителна с богато украсен дърворезбован таван. Около салона има 4 стаи с неповторима атмосфера. Обзаведени са с реставрирани старинни мебели, тъкани и други вещи, демонстриращи вкуса и възможностите на богатите пловдивски граждани.

Къща "Хиндлиян"
- посторена е от неизвестен майстор по вкуса на богатия търговец и чифликчия Степан Хиндлиян. Впечатляваща е връзката със съседната Балабанова къща, което придава ансамблово родство на двете сгради. 

Хиндлияновият двор обединява стопански постройки, баня и маза. Предсдтавителна е дворната фасада с централен портик, вписан навътре. Приземието е организирано около правоъгълен салон, отворен към три големи стаи, малък еркер към улицата, вход към банята и стълбище към втория етаж. Това е една от най-богато украсените пловдивски къщи. Чирпанските майстори декоратори Моко и Мавруди са работили повече от шест месеца върху изписването на всички стени отвътре и отвън с пиластри, гирлянди от растителни и геометрични орнаменти, винетки,натюрморти и пейзажни композиции. Таваните са оцветени по ориенталски образец с много вкус. По стените са изрисувани красиви наивистични пйзажи от Цариград, Венеция,Стокхолми др. градове. В северната част на сградата е маазата/ домашното хранилище за ценности/, здраво укрепена с тежки железни врати и дебели решетки на прозорците. Къщата е обдаведена с оригинална старинна мебелировка и е едно истинско бижу в колекцията от възрожденски къщи на Стария град.

Прогимнозия „Гео Милев” –
намира се точно на южният вход на Стария град построена е с даренията на Маразлията през 1900 г. Ту аз учих от 4 до 8-ми клас.

Къщата на Хаджи Власаки Чокаджията –
построена в края на 18 век.

Къщата на Артин Гидиков –
построена през 1848 г.

Къщата на Георги Хаджи Николаиди –
построена през 1868 г.

Къщата на Стойчо Пенчен /Комитата/ –
построена в края на 19 в.

Къщата на Георги Данчов –
построена в края на 18 век.

Къщата на Георги Павлити –
построена през 1850 г.

„В тази сграда от септември 1881 г. до ноември 1883 г. е учителствал водният български възрожденец, писател, общественик и публицист П.Р. Славейков”

Дома на учителя.

Къщата на Киркор Месробович
построена през 1846 г.


„В тази къща е роден Константин Стоилов – министър председател на България от 1894 – 1899 г.”

Къщата на Иван Фурнаджиев –
построена в края на 18 век.

Къща " Недкович"-
този забележителен възрожденски дом е построен през 1863 г. изцяло в стила на европейския класицизъм. Но някои чужди изследователи не без основание оприличават сградата с италианско палацо от епохата на Ренесанса. Негов собственик е известният търговец и възрожденски общественик Никола Недкович. Фасадата на къщата е богато декорирана с тържествен четириколонен портик с кръгли арки. Най-забележителни във вътрешната част са симетрично разположените стаи с орнаментирани в геометричен стил тавани и богато изписани стени. В стаите към двора са изобпразени пейзажи с изгледи от различни европейски тградове. Днес къщата на Недкович е обзаведена като експозиция " Старинен градски тип", представяща вътрешната наредба на богатите пловдивски домове от ХІХ век. Изложени са мебели и вещи на фамилия Недкович.

Къщата на Филибос Нишинян –
построена в средата на 19 в.

Къщата на Никола Недкович –
построена през 1863 г.


Скобелевата къща -
построена през 1860 г. от Костадин Кафтанджията, виден българин от Стара Загора. След Освобождението до смъртта си тук живее майката на ген. Михаил Скобелев – Олга Скобелева (1823-1880), известна с благотворителната си дейност в помощ на пострадалото от турските погроми българско население в Южна България по време на Априлското въстание и Освободителната война. Заради големите и грижи за сираците от Тракия благодарното българско население с признателност я нарича Скобелева майка. Днес на лобното й място край Цариградското шосе е изграден мемориален парк. През 2003 г. в Скобелевата къща е уредена постоянна експозиция, посветена на творчеството на известния пловдивски художник Георги Божилв – Слона (1935-2001). Калканната стена откъм ул.”Съборна” е украсена с възпоменателно пано, живопис и мозайка по проект на Димитър Киров, в памет на Георги Божилов.

Къщата на Ритора –
построена в средата на 19 в.

Слънчевият часовник на площад Джумаята – точен и до днес.

На територията на Стария град се намират 9 църкви /всички построени преди Освобождението на България от Турско робство – нещо наистина уникално за България/:

Църквата "Св. Константин и Елена"
- най-древният православен храм на Пловдив Разположена е върху руините на античната крепост в Стария град, досами Хисаркапия.Християнско светилище на това място е имало още в началото на IV век. Първоначално било посветено на Севериан и Мемнос, обезглавени тук през 304 г. заради християнската си вяра заедно с 36 пловдивски мъченици. След края на гоненията и признаването на християнството в 313 г. от св. император Константин Велики църквата започва да носи неговото име и това на майка му. През 1830 година кирпичените стени на храма са в руини. Това наложило събарянето му и построяването на нов. За целта тогавашният църковен предстоятел Тодор Моравенов, виден абаджия, родом от Копривщица, събрал и предоставил 200 хиляди гроша. Новопостроената църква била една от най-големите за времето си ­ 26 на 18 метра, при височина 8 метра. Новост бил разположеният над входа й вътрешен балкон, предназначен за женско отделение. До него дамите са се качвали по двете богато изрисувани външни стълби. По онова време, за да не смущават мъжката половина, в храмоветеженитеса се молелив изолирани сектори.Уникален за Пловдив е и изработеният във Виена от българския майстор Йоан Пашкула иконостас. Резбата му е изцяло в бароков стил, а покритието ­ от полихром и злато. Целият първи ред олтарни икони пък са изрисувани от известния български иконописец Захари Зограф, който от 1836 до 1840 г. е живял и работил под тепетата. Негово дело са храмовата икона "Св Константин и Елена", както и "Св. Богородица с младенеца", "Иисус Христос Вседържител", "Св. Иоан Кръстител" и други. Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/   - под № 41

Арменски апостолически православен храм “Сурп Кеворк” - Църквата “Сурп Кеворк” първоначално е била Източно православна, посветена на Св. Георги Победоносец. През 1149 в двора на църквата с почести е бил погребан знатния епископ Алвизиус от Арас, изпратен със специална мисия от френския крал Луи VII в двора на Византиския император Мануел I Комнин в Константинопол по време на Втория Кръстоносен поход (1143 – 1180). Още през 1767 тази църква е била преотстъпена на Пловдивската Арменска Епархия. Това е единствената църква със странични отделения освен централния кораб: Едно за жените и друго за мъжете. Към църквата е бил построен параклис. След няколко реконструкции храмът добива днешния си вид.

Катедралната църква“Св. Богородица”
-  Построена през 1844 в Пловдив, била сцена на основните събития. Цялата коледна литургия на 25 декември 1859 г.  била отслужена на български и това е за първи път не само в Пловдив, но и в България. На 10 януари 1860 г. Пловдивският митрополит Паисий отслужил меса на български, което било нечувана дързост. След месата Паисий официално оповестил, че неговото паство се отрича от Гръцкия патриарх и че той остава с паството си. Избухва безпрецедентен скандал; Пловдив става най-радикалният център на църковните борби. Създаден е църковен съвет, който поема религиозните въпроси. По негова инициатива на 30 април 1861 г. е проведен първият църковно-народен събор, на който освен 60 свещеници участват и 200 миряни. Изпратена е делегация до Високата порта с официални искания за  църковна независимост. Съборът става традиционен и се провежда всяка година в Пловдивската епархия. През 1870 г. Високата порта официално  признава автономията на българската църква, а оттам и съществуването на българска нация. Преди това българите били поставяни под общия знаменател “християни”. Така за първи път са очертани етническите граници на България.

Църквата „Света Неделя” –
построена през 1832 г.

Главният митрополитски храм „Св.Марина” -
многократно разрушаван и съзиждан. Пловдивската епархия и нейното църковно управление в лицето на Пловдивската православна митрополия възникват в самото начало на нашата ера с евангелизаторската дейност на светия апостол Ерм в Тракия, пратеник на апостол Павел. В сегашният си вид църквата е построена през 1856 г.

„Свети Лудвиг“
е римокатолически църковен храм най-големият католически храм в България. Патрон на църквата е Луи IX. Храмът е построен през 50-те години на 19 век. Тук през 1861 е монтиран първият в България орган, който по-късно е заменен с по-голям. През 1931 стихиен пожар силно поврежда храма и унищожава органа. След пожара, в който изгаря дърворезбения таван на средния кораб на катедралата, цялата църква “Свети Лудвиг” е преустроена. Изписана е от художника Кръстьо Стаматов. Настоящата неокласическа фасада е дело на архитект Камен Петков. На 8 май 1932 година катедралата “Свети Лудвиг” е отново осветена. Камбанарията и изградена през 1898 и е оборудвана с 5 камбани, изработени в германския град Бохум. Камбаните са подарък от папа Лъв XIII. През 1991 е монтиран нов тръбен орган с 12 регистъра. В дясната част на катедралата се намира надгробието на българската княгиня Мария Луиза - първа съпруга на Фердинанд ,майка на Борис III и баба на Симеон II Сакскобургготски. Княгиня Мария Луиза била дълбоко свързана с Пловдив и често отсядала в града с благотворителни мисии.Княгинята,италианка по произход,била изключително вярваща и поддържала силна духовна връзка с Римокатолическата църква,нейн кръстник бил самият папа Пий IX и при посещенията си в града била чест гост на пловдивския епископ.

Мария Луиза умира на 31.01.1899 год. от простуда малко след раждането на четвъртото си дете - принцеса Надежда.Нейният саркофаг е дело на известния италиански скулптор проф.Джентиле и под него са изписани последните й думи към Фердинанд: „Умирам,но от небето ще бдя над Вас,над децата ни и над България“. Архитектурният стил на катедралата е барок. Фасадата е подчертано представителна,изградена е с класицистични и барокови елементи - с множество статуи,полуколони и декоративни орнаменти.

Църквата „Свети Димитър” –
построена през 1838 г.

Църквата „Свети Никола” –
построена през 1835 г.

Църквата „Света Петка - Стара” –
построена през 1836 г.

Това е само една малка часто от Старинен Пловдив приютил в себе си около 400 възрожденски къщи.




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - И аз
30.06.2006 22:42
искам да живея в този град
цитирай
2. анонимен - plovdiv
17.07.2007 16:28
plovdiv e nay-hubaviq grad!!!
цитирай
3. анонимен - Старинен Пловдив
22.03.2008 23:10
neveroiaten grad neka da go restavrirame i pazim
цитирай
4. анонимен - razhodka iz starira grad
05.05.2008 22:10
namerih edin sait s razhodki iz staria plovdiv - walk1.i-plovdiv.com - supersko e!
цитирай
5. анонимен - starinen plovdiv
10.10.2008 12:45
prekrasni kachti dokazvat krasotata na nachata malka no prekrasna darjava.
цитирай
6. анонимен - starinen plovdiv
14.10.2008 22:01
Все още има с какво да се гордее България!
цитирай
7. azi - ето и една балада за Пловдив
09.09.2009 14:27
http://www.vbox7.com/play:eb41d463
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ivoso
Категория: Туризъм
Прочетен: 4235794
Постинги: 349
Коментари: 2995
Гласове: 45682
Календар
«  Март, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031