Източните Родопи са част от цивилизацията на едно много ранно общество, което принадлежи към най-старите цивилизации от този вид. Непознатата досега цивилизация е била с изумителни металургични умения и астрономически познания.

Паметниците, оставени от тях, предхождат с няколко хилядолетия издигането на египетските пирамиди, създаването на големите градове в Двуречието и световно известни паметници като Стоунхендж във Великобритания.

Това са хора, принадлежащи към така наречения енеолитен каменномеден период от нашата история, които слагат началото на европейската цивилизация.

Загадъчните и смайващи архитектурни творения на древните ни предци в източната част на Родопите са все още слабо проучени.

Тук е най-богатият район на изкуствено изсечени скални паметници. Не минава месец, без да се появи съобщение за новооткрит комплекс. Броят им в Родопите вече надхвърля 100.

Древните светилища и погребални съоръжения са останали според историците от времето на траките. Наложилата се към момента датировка ги отнася към периода между 1200 и 550 г.пр.н.е.

За съжаление всичките открити погребални съоръжения са ограбени още през античността. Някои автори пращат тези паметници чак в праисторията, когато се е зародила човешката цивилизация. 

Скалните ниши, каквито се срещат на десетки места в Източните Родопи, са все още недостатъчно проучени. Имат строго трапецовиден профил с височина 70-90 см и ширина 30-50 см.

Толкова е и дълбочината им. Интересен е фактът, че такъв тип скални ниши липсват при Татул и Перперикон, но са в изобилие край с. Дъждовница, с. Ночево с. Женда и Глухите камъни /поне това са местата които аз съм посетил/. Има най-различни хипотези за тях. Според някои това са места, където в древността са били поставяни урни с праха на изгорени обикновени хора, докато висшето съсловие било погребвано в специално изсечени скални гробници, каквито се срещат на много места в Родопите.

Според други нишите някога са имали вратички и в тях се поставяли статуи на божества. Трети твърдят, че младежите, които били посвещавани в орфическия тракийски култ, издълбавали на трудно достъпни места нишите, с което доказвали своето възмъжаване.

Съществува вероятността нишите да са използвани и за поставяне на вода, която да бива огрявана от слънцето в продължение на дни, след което при изпиването и, тя е имала свещенна и духовна сила за вярващите в Бога Слънце. Според някои това са стари златни мини.