Прочетен: 4537 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.01.2011 11:41
Още в петото хилядолетие преди новата ера край Хисарските минерални извори възникнало праисторическо селище от късния неолит. От тогава животът в него никога не е замирал. Историята не е съхранила името му.
След завладяването на Тракия от римляните през 46 г. от н. е. , малкото селище на тракийското племе беси постепенно се разраства и става известно с вълшебството на целебните си извори.
В началото на римския период,според преданията и легендите , името му било Аугуста. По-късно римският император Диоклециан, установил се тук заради лечебните минерални води, дава името си на града - Диоклецианопол.
През IV, V, VI век градът е трети по големина в провинция Тракия, след Филипопол / Пловдив / и Берое / Стара Загора /. През IV век, за да бъде защитен от вражи нападения, бил ограден с крепостни стени.
Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули . В античния град се е влизало през четири големи порти.
Той е бил изграден по всички правила на римското градоустройство - с широки и прави улици, украсени със статуи на богове и богини, с мраморни бани, с красиви дворци и вили на римската аристокрация. Този древен град, защитен от крепост, прикътала зад дебелите си стени беломраморни сгради, вълшебни извори и славееви песни, става притегателен център за траки, римляни, византийци, славяни и българи.
След падането на Западната Римска империя древният град Диоклециан е част от Византия и се превръща в духовен християнски център. От това време датира построяването на десет раннохристиянски базилики.
През 820 година Пловдив и Пловдивска област влизат в границите на Първата българска държава. Хисаря е включен в пределите на Средновековна България , като наред със славата си на лековитите минерални води, играел ролята и на духовен център.
През периода на Византийското владичество, на мястото на изпепеления античен град, израснало малко градче, за което има исторически данни, но името му не е известно.
По време на Втората българска държава земите на Хисарското Средногорие били арена на люта бран от византийци и кръстоносци, а по късно, през 1364 година, падат под турско владичество.