Марцианопол, чиито останки днес лежат под основите на кв. Река Девня ( гр. Девня), носи името си от Марциана (в някои извори Марциа ) - сестра на император Марк Улпий Траян (98-117). В надписи на преторианци, открити в Рим, градът носи и бащиното име на императора. На латинските надписи името на града е - Marcianopolis, civitas Marcianopolitanorum, често дадено съкратено. Писмените извори за Марцианопол (старогръцки, римски, готски и византийски) са откъслечни, но показват града като важен военен, административен и християнски център. Според Теофилакт Симоката селището, гледано от Константинопол, било разположено наляво от Одесос. То се намирало от Никополис ад Иструм (Nicopolis ad Istrum) на 130 мили, а от Одесос - на 24 мили. Според Амиан Марцелин, Хиерокъл, Теофан и Цариградския синаксар Марцианопол се намирал в провинция Долна Мизия, в която бил главен град.

За възстановителни работи по крепостните стени на Марцианопол по времето на император Юстиниан I (527-565) съобщава Прокопий Кесарийски (Procopius Caesariensis). В Марцианопол имало императорска оръжейна работилница за щитове и оръжия, както научаваме от Списъка на служебните рангове. Марцианопол бил седалище на митрополит, първоначално между 325-431 г. на епархия Моесия Секунда, а по-късно на епархия Хемимонт, подчинена на Константинополския патриарх.

Агиографски сведения за Марцианопол дават Цариградският синаксар и Месецословът на Василий II. За последен път името на Марцианопол се среща у Теофилакт Симоката през 596 г. във връзка със славянските нападения по времето на император Маврикий (582-602). След идването на славяните и при основаването на българската държава градът вече не съществува и не се споменава другаде освен в Епархийските списъци като митрополитско седалище. Вероятно през VIII-IX век той е променил и името си на Девино. Марцианопол бил изграден на мястото на старо тракийско селище при девненските извори след Втората дакийска война (завършила през 106 г.) от Марк Улпий Траян (98-117). Градът бил арена на значителни исторически събития.

Сведенията за основаването му са епиграфски и литературни. Най-ранното споменаване на града е в надпис от римския град Ламбезис, провинция Нумидия , на войник от III Августов легион , освободен от военна служба към края на управлението на император Хадриан (117-138) или на император Антонин Пий (138-161), който произхождал от Марцианопол. 

Градът бил важен стратегически център. От основаването си до 187-193 г. Марцианопол принадлежал към провинция Тракия с главен град Филипополис (Пловдив), а след това към провинция Долна Мизия с главен град Томис (Констанца). Градът достигнал висок икономически и културен разцвет по време на династията на Северите (193-235). Той бил защитен с крепостна стена вероятно след нашествието на костобоките през 170 г., при управлението на императорите Марк Аврелий (161-180), Комод (180-192) или най-късно при Септимий Север (193-211). От Комод (180-192) до Филип II (247-249) градът сякъл и свои бронзови монети. Край на разцвета на Марцианопол сложили готските нашествия в средата на III век.

През есента на 248 г. (или началото на 249 г.) готите, под предводителството на Аргаит и Гунтерих , в съюз с карпи, тайфали и вандали нападнали и обсадили града, но не могли да го превземат. Отбраната на Марцианопол била поверена на философа Максим, образован гражданин от тракийски произход. Градът издържал на нападението, било поради липсата на стенобойни машини у готите и неумението им да водят обсада, било поради платен от жителите откуп.

Вероятно Марцианопол издържал и на нападналите го през 214 г. карпи (или гети) и други варварски племена - събития, засвидетелствани в два надписа от Ескус и в един от Дионисополис и чрез монети на император Каракала (198-217), на които той е представен като победител. По време на голямото нападение на карпите и готите, предвождани от Книва, при управлението на император Деций (249-251), крепостните стени на Марцианопол не издържали и той бил превзет и опожарен (през късната есен на 250 г.). Тогава било укрито и съкровището (вероятно градската хазна) от 100 000 сребърни монети - денари (сечени от името на 44 римски императори и императрици, управлявали между I и средата на III век), открито случайно през ноември 1929 г.

При разделянето на провинциите по време на император Диоклециан (284-305) Марцианопол бил обявен за главен град на провинция Втора Мизия (Moesia Secunda) - една от шестте провинции на диоцеза Тракия - част от Източната префектура (per Orientem). В края на III и първите десетилетия на IV век градът бил изграден из основи като се запазва (с малки промени) съществуващата улична система.

През IV век значението на Марцианопол нараснало за сметка на Одесос (Варна) като укрепен център на най-късия път от река Дунав до новата столица на империята - Константинопол. През 332 г. император Константин I (306-337) следил от Марцианопол сраженията на римските войски с варварите (готи, тервинги и тайфали), ръководени от неговия син Константин. През IV век градът бил и важен епископски център (от това време датира и откритата през 1957 г. епископска базилика). През 376 г. голяма група вестготи (тервинги), притиснати от движещите се на запад хуни, получили, със съгласието на източноримския император Валент, разрешение да преминат Дунав и да се заселят като федерати в провинциите Скития (Scythia) и Втора Мизия. 

Експлоатирани от местните административни и военни лица, те въстанали. Големи готски маси, водени от Фритигерн (Fritigernus), опустошили източнобалканските земи. Едно от сраженията през 377 г. станало на 9 мили от Марцианопол. Римляните били разбити, но комесът на диоцеза Тракия Лупицин (Lupicinus) успял да се скрие зад стените на града. През V век Марцианопол продължил да бъде важен стратегически център и цел на варварските нападения. През 447 г., при голямото нападение на хуните начело с Атила, градът бил превзет и разрушен. Към 471 г. около Марцианопол се заселили като федерати остготи, предвождани от Теодорих, които останали тук до есента на 488 г. Градът имал известно значение и по времето на император Юстиниан I (527-565), когато били възстановени и крепостните му стени. И нападенията на аварите през VI век не отминали Марцианопол. Той бил превзет през 586 г., но въпреки разрушенията градът и през следващите години продължил да бъде важен център на византийската армия при нейните походи срещу аварите и славяните в района на долния Дунав.

Последното споменаване на Марцианопол е от 596 г. във връзка с похода на Петър, брат на император Маврикий (582-602), срещу аварите и славяните. При нападенията на аварите през 614-615 г. градът бил окончателно разрушен и изоставен.

Музеят е изграден по проект на архитект Камен Горанов върху част от античните основи на сградата с мозайки. Тя е построена в края на III - началото на IV век на мястото на по-ранни сгради, разрушени при готските нашествия през 251 г. С ремонти и преустройства сградата е просъществувала до началото на VII век.Постойката заема площта на цяла инсула (квартал) с дължина 37,15 м (север - юг) и ширина 37,75 м (изток - запад). Нейният план следва традициите на гръко-римското атриумно-перистилно жилище. 

Един от 100-те национални туристически обекта на България -http://ivoso100.blog.bg/ № 10

От Марцианопол днес е запазено доста незвачетелна част. През 2005 г. когато посетих музея за първи път имах късмета, че отидох точно в края на работното време и уредника на музея ме разведе по малкото което е останало от него като после по пътя за Варна ми обясни колко забележителни неща от Марцианопол са унищожени за да се построи нещо незначително, например аквадукта като е разрушаван, а по него още течала чиста вода, че хазната е открита под сградата на Общината разрушени и бетонирана. Явно старите ни ком. вождове не им е пукало за културното ни наследство, Общината можеше и да е 100 м. по нататък. От крепостната стена е разкрито само една ъглова бойна кули и нямало повече пари.