Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2008 14:53 - Дряновци
Автор: ivoso Категория: Туризъм   
Прочетен: 8153 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 01.09.2011 17:30


image
Максим Райкович / Минчо Райков Крински/ /1801 - 1874/ роден през 1801 година в Дряново. Учи в килийното училище в Дряново, но това не го задоволява. Баща му е на друго мнение – иска малкият Минчо да усвои занаят или да се занимава с търговия и в никакъв случай да пръска пари за наука. Минчо тайно напуска родния дом и отива при монасите в Дряновския манастир. Бащата го намира там, скарва се с игумена и монасите и въпреки увещанията им връща сина си в Дряново. Този път Минчо избягва в Лясковец, където става чирак в терзийски дюкян. На 14-15 годишна възраст получава вест, че баща му се е споминал. Преживява тежко тази загуба и окончателно решава да постъпи в манастир. Отива в Преображенския, където продължава образованието си и се замонашва. Заедно с игумена Зотик повежда борба срещу гърцизма, става учител в Лясковец. Изследователите свързват името му с Велчовата завера от 1835 год. Политическите гонения след разгрома на заверата го принуждават да пребивава последователно в Сопотския манастир “Св. Спас” и в Плаковския край Лясковец. През 40-те години на XIX век намира убежище в Румъния – първоначално в Браила, а след това в Галац, където и до днес почиват тленните му останки. Отново насочва усилията си към символите на духовното ни Възраждане – училището и църквата . Общата му дейност с Г.С. Раковски, д-р Ив. Селимински и Д. Добрович очертават най- яркия период от родолюбивата дейност на отец Максим. През 1874 година притваря очи на чужда земя, като израз на особена почит и уважение българите в Галац го погребват в двора на местната църква “Св. Пантелеймон”. И днес всеки дряновец свързва името на отец Максим Райкович със страстния зов на българина да обича родината си и да не жали труд и пари за наука  Но където и да се намира този велик българин, никога не забравя родното Дряново. Ревностен покровител на светското образование, раздава съвети за разцвета на Дряновското училище, подаръци и църковна утвар, дарява на училището бащиния си имот. Тази грижа проявява и към църквата и училището в Галац, където е протекъл половината му живот.

image 
Колю Фичето (истинско име: Никола Иванов Фичев), наричан Уста Колю Фичето (от арабското „устаз“ - майстор, професор) - български възрожденски строител, архитект и скулптор, роден е в Дряново през 1800 г. Останал сирак без баща на 3 години, едва 10-годишен той започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. На 17-годишна възраст се учи при албанските майстори от Корча как се дяла камъкът, а след това усвоява строeжа на църкви, камбанарии и мостове от брациговските майстори. Още млад 23 годишен, той е вече калфа, а на 36 години е общопризнат от целия дюлгерски еснаф за майстор. Знаел е отлично турски език, говорил е добре гръцки и румънски език, но не е можел да чете и пише. Известен е с това, че когато построил мост по време на османското владичество, при изпробването му легнал под него, за да гарантира за сигурността на преминаващите с живота си. През 1865-1867 г. построява Беленския мост над река Янтра край Бяла и Покрития мост в Ловеч над река Осъм (1872-1874). Почива през 1881 г. във Велико Търново. Там се намира днес гробът му. 
image
Паметника на Колю Фичето край Бяла Русенско до моста.
image

Във Велико Търново се намира стената на славата на Колю Фичето.

image

image




Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - За Колю Фичето Филип Канц казва:
28.01.2008 23:25
" със своите недостатъчни елементарни знания е създал постройки, които могат да се нарекат най -съвърщенните постройки на Турция и които могат да правят чест на видни европейски техници"
Големия творчески заряд на високоетичната личност на Колю Фичето привлича и Митхад паша, , един от най-културтите представители на турската администрация, той се възхищава от него и го назначава за главен архитект на Търновското окръжие. Всъщност той отговаря за всички държавни строежи в Туна вилает - мостове, канализации, конаци, чешми и др. Турската власт го отрупва с вниманието си.Награден е с най- големия орден за заслуги "Меджидие" и се опитва да го спечели за исляма, но безуспешно Той не предава вярата си.
Ще спомена само още негови сгради като "къщата с маймунката във В. Търново" църквата "църквата "Св.Никола" в Горна Оряховица църкват "Св. Троица" - Свищов, осмоъгълната чешма в двора на Соколовския манастири др. За съжаление още не е приведено в известност огромното му наследство във Влашко и Цариград
цитирай
2. анонимен - nai-qkoto
24.02.2008 16:23
tam sam rodena be hora
цитирай
3. анонимен - Уникално
26.02.2009 12:05
наистина има какво да се научи
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ivoso
Категория: Туризъм
Прочетен: 4607645
Постинги: 349
Коментари: 2991
Гласове: 45690
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30