В античната и средновековната ни история името на Калофер не се среща. На това място е имало гъсти, непроходими и необитаеми гори. Западно, в долината на Бяла река, е бил стария Звъниград, от който днес няма и следа. За оказана съпротива турците заличили града, но гордите му и упорити защитници останали непокорени. Дружина от 40 юнаци, начело с Калифер войвода, дълго бродила из района, защитавайки събратята си от поробителите. Турците били безсилни да се справят и затова султанът разрешил на войводата да се засели с момчетата си в гората, като им дал привилегии на дервенджийско село. Легендта разказва, че заселвайки се тук, тези мъже нямали жени и затова "откраднали" невести от близкия град Сопот. Като селище от нов тип Калофер възниква през 1533 г. Привилегиите, които градът получава още от самото си начало, са спомогнали за съхраняването на чисто българския му характер. В разцвета на развитието на занаятите в градчето работят около 1200 чарка за плетене на гайтани.

В Калофер винаги са празнували и се празнуват традиционните български празници. Неслучайно историята на града е пълна с имена на прочути харамии, хайдути и бунтовници, като се започне с Калифер войвода, дядо Млъчко, Чоно Чорбаджи, Добри войвода, Гълъб войвода и се завърши с гениалния поет и революционер Христо Ботев. Градът  е опожаряван на два пъти - през 1799 и 1804г. от кърджалиите и поне 3 пъти от турците. Последното опожаряване и клане е в 1877г. когато са избити всички мъже и града е разрушен от турска войска. Горската растителност милостиво е скрила следите, но тук-там все още могат да бъдат открити. С течение времето калоферци са изработили механизми за оцеляване и са развили упоритост, с които черти са характерни и до днес. При всяко опожаряване хората с общи усилия съграждат всичко наново, пренасяйки камъни от собствените си ниви, работейки нощем. Обикновено са започвали от църквата или манастира.

През първата половина на 19 век Калофер, както и всички наши подбалкански градове, достига своя разцвет. Пътешесъвеници отбелязват, че в него е имало над 1000 гайтанджийски чаркове, много тепавици и бояджийници. Калоферските занаятчии и търговци търгували с Цариград, Виена, одеса, браила. Неслучайно са го наричали "Алтън Калофер" (Златен Калофер).

През 1845г. е построено ново голямо училище, а през 1871г. и девическо. Тук са основани различни просветни дружества. Чеда на Калофер са редица видни книжовници и оществени дейци от епохата на Възраждането - Екзарх Йосиф I, Димитър Мутев, Елена Мутева(първата българска поетеса), Христо Тъпчилещов, Иван Шопов (фолклорист и пръв български библиограф) и други.Много калоферци взели участие в четите на Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Бачо Киро. Към края на османското владичество в околията на Калофер бродили 15 хайдушки чети и дружини. През Освободителната война и Калофер имал участта на Карлов и Сопот - опожарен и плячкосан от башибозука. Почти нищо не останало от предосвобожденския Калофер.

Пребиваването по време на Коледа и Нова година,  Богоявление и Заговезни с традиционните кукерски представления, както и на Великден, 2 юни - деня на Ботев, и много други ще ви потопят в различни характерни празнувания на града. Едно от най-атрактивните събития, обединяващо мъжете от целия град, е хвърлянето на кръста в ледените води на Тунджа на Богоявление и последващото го „мъжко хоро“, което също се играе в реката.

Над града се издига величественият мемориал на Христо Ботев.

Построен през 1986 г.

Калофер има три музея, които са посветени на националната и местна история.

Националният музей „Христо Ботев” е единият от които може да се научи много за революционната история на България и дава възможност за посещение на родната къща на поета и революционер. Разположен е в парк "Ботевата градина" и включва следните обекти: мемориална къща-музей, изложбена зала, паметник на Христо Ботев и паметник на Иванка Ботева – майка на поета. Целият ансамбъл е обявен за паметник на културата. Музеят е включен в Стоте национални туристически обекта и има печат.

Къщата на Христо Ботев представя автентичната обстановка, в която е живяло семейството на героя. В изложбената зала са аранжирани лични вещи, документи, публикации и други материали, свързани с живота и творчеството на Христо Ботев, както и на неговото семейство и съратници. След близо 10-годишни проучвания професор Тачев установява, че в Калофер семейство Ботеви са живеели в две къщи и изработва проекти за изграждане на една от тях и оформянето ѝ като музей, които обаче остават нереализирани. След смъртта му с това дело се заема археолог Балтаджиев.

Той изгражда по свои проекти музея и през 1944 година той е завършен. На 24 май за пръв път е отворен за посещение, а на 2 юни и официално. Съвременната модерна сграда на музея отваря врати на 6 януари 1973 година, като е построена в непоследствена близост. В нея са изложени и могат да се видят единствените запазени лични вещи на Христо Ботев - джобният му часовник и писалищни принадлежности, мастилница от стъкло, преса и поставка за писалка във формата на подкова. В експозицията е изложено месингово хаванче с името на Ботевата съпруга Венета и кърпа с монограм на дъщерята на Ботев - Иванка.

Освен тях Венета Рашева - Божинова, внучка на Венета Ботева, е дарила на музея и том с произведенията на Христо Ботев с бележки от неговата дъщеря и подпис. Семейство Рашеви дарява и други предмети, снимки и писма.

Един от 100-те национални туристически обекта на България -http://ivoso100.blog.bg/   - под № 45

Едно от най-първите и важни училища за България през Възраждането е Даскал Ботевото училище. В него се разказва както за Ботевия баща – Даскал Ботьо Петков, така и за историята и методите на образование през тази епоха. Тук, благодарение на възстановките, посетителите могат да се върнат назад във времето, потапяйки се в атмосферата на класните стаи, разказите за взаимоспомагателния метод на учене, писането на пясък или с кремък или докосвайки се до интересните пособия, използвани от някогашните даскали.

Третият и най-нов музей в града е Калоферка къща на историята - своеобразен етнографки и културен център на града, представящ неговото живо наследство- тъкачеството и  традиционните местни черги, традиционни облекла и фестивални костюми, музикални инструменти и възстановка на типична гостна стая.

В Калофер и в региона около него има няколко забележителни източно- православни църкви, манастири и параклиси. Мъжкият и Женският калоферски манастири са най-значимите от тях.

Женския манастир „Въведение Богородично” се намира на около 5-10 минути пеша от центъра на града и е заобиколен от прекрасен двор. http://ivoso.blog.bg/turizam/2011/06/28/kaloferski-manastir.773179

Мъжкият манастир „Рожество Богородично” се намира на около 15-20 мин. с кола или на около 1 час ходене пеш от центъра на града и е разположен в живописна долина на брега на Бяла река, заобиколен от прекрасни планини. Тук можете да избягате от всекидневния шумен живот в тишината и уединението, присъщо на живота на монахините и свещениците, да се наслаждавате на красивите стенописи на църквата или да участвате в някой от ритуалите или църковните служби. http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/10/01/kaloferski-manastir-quot-rojestvo-bogorodichno-quot.16550

Уникалната църква „Света Богородица” построена през 1948 г.

в двора на която е било килийното училище където е роден Христо Ботев.

Красивата църква „Свети Арахангел Михаил” извисяваща се над целият град точно срещу женският манастир.

В северозападния край се издига величествен паметник на Калифер войвода.

В центъра на града се издига войнишки паметник на загиналите във войните за Национално обединение 1913-1918 г. и Отечествената война 1945 г.

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.