България :: Крепост Овеч

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.03.2006 17:45 - Крепост Овеч

Автор: ivoso Категория: Туризъм

Прочетен: 14494 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 21.02.2012 15:29

Намира се на планинското плато, наречено Калето, извисяващо се източно от гр. Провадия. То има формата на кораб, чийто нос сочи на юг.

Отвсякъде е обкръжено със скални откоси, високи около 20 м. Тесен провлак го свързва с друго плато – Табиите (укрепленията), разположено на север с уникално мостово съоръжение дълго 160 метра.

Над изкуствено прокопан провлак с дължина 8 метра и дълбочина пет метра бил изграден подвижен мост,защитаван от правоъгълна кула.

Изсечен в скалата път, засводен на повече от десет метра,води навътре в крепостта. От нейната слава са останали само уникалното мостово съоръжение между крепостта и платото Табиите, множество кладенци за събиране на вода и щерни за зърно, руините на Митрополитската църква, стражевите кули, каменната порта, затвора на рицарите, мраморните колони на Омуртаг.

Гербът на крепостта е орелът, изрисуван върху пръстените – печати, намерени на крепостта. Крепостта се използва от ІV в. до началото на VІІ в. след това близо век не се функционира, обитаването и започва от ХІ в.

Византийците я наричат Проват, българите Овеч, а турците Таш Хисар. Крепостта се използва от цар Калоян и брат му Петър ІІ. Каменната крепост е била свидетел на разни епохи и народи.

В различните периоди, тя е населявана от траки, римляни, византийци, евреи. Превземана е от рицари, турци, руски войски.

По време на Второто българско царство Овеч вече е важен административен, стопански и военен център, както и едно от седемте седалища на митрополити. За бързото разрастване и утвърждаване като военно-административен център способства стратегическото и разположение - близостта до Плиска, Преслав и Варна (която още от 681 г. е в българско владение).

Всъщност при евентуално превземане на Варна, Овеч би била основната преграда по-пътя към Плиска, Преслав и Търново. През 1278 г., опитвайки се да преминат през проходите на Стара планина към Търново, две византийски армии от 5000 и 10 000 бойци, водени съответно от пълководците Априн и Мурин, намират гибелта си под мечовете на воините на цар Ивайло.

Следващият византийски пълководец Михаил Глава Тарханиот опитва през Варна. Той превзема няколко крепости в Източния Балкан, но е спрян при Овеч. Докато се занимава с обсадата, в тила му пристига армията на Ивайло и ликвидира византийците за броени дни.

Михаил Глава (за когото впрочем се смята, че е от български произход) предвидливо се "разболял", качил се на кораба си във Варна и отпътувал за Константинопол, оставяйки войниците си на заколение.

Според известни български историци Ивайло е един от градоначалниците на крепостта и оттук предприема отбранителните боеве срещу татарските набези и похода си към Търновград.

През 1366 г. в Овеч са затворени по нареждане на цар Иван Александър трима от рицарите на граф Амедей VІ Савойски, между които и маршалът на Бургундия – Гвидо ди Понтарлиер.

Те били пленени от войските на Овеч,взели участие в боевете при Галата.Освободени са след намесата на католическия патриарх на Константинопол срещу 2400 златни перпера.

През 1388 г. крепостта е завладяна от турците. През 1409 г. в резултат на въстание за кратко пак е българска твърдина за около три години.

Крепостта се използва до края на ХVІІ в след което окончателно е изоставена.

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.