Едно симпатично българско градче сгушило се на брега на Дунава. Тук, край най-високата точка по българския бряг на Дунав (226 м),
е съществувало селище още в бронзовата епоха. Оставили са съществени следи и траките. Руините разказват за града Ватериа и крепостта Вариана от римско време, когато оттук е минавал старият римски път за Константинопол.
В средновековието, през IX-X век, възникнал български град с крепост, която била важен крайграничен пост и спи-рала напора на авари, франки и маджари. За първи път името на града се споменава през 1226 г., когато маджарската войска преминала през българското селище Орехов. http://ivoso.blog.bg/turizam/2011/11/03/krepost-kamyka.846021 - Крепостта Камъка.
Многократно е разрушавано и възстановявано. През 1388 г. селището е превзето от турците, а през 1396 г. е пострадало при боевете между турците и кръстоносците на унгарския крал Сигизмунд Люксембургски при похода на християнската войска към Никопол. През 1444 г. полско-унгарският крал Владислав Ягело (Варненчик) го освобождава за кратко време. По-късно, при избухването на Първото Търновско въстание (1598), тук водили сражение частите на влашкия войвода Михай Витязул.
През средновековието градът бил наричан още Врхов, Орезов, Ореев, а в унгарски източник е записан като Орешик. От началото на XVIII век до 1888 г. официално се казва Рахово, после Орехово и накрая сегашното Оряхово. Със засилване на корабоплаването по Дунав в края на XVIII и XIX век, Оряхово се позамогнал. Въпреки големия брой турци, в града се поддържал буден народностният дух. Българското население се включило активно в борбата за църковна и национална независимост.
През 1857 г. било открито класно училище, а по-късно девическо училище и читалище. Местният революционен комитет, създаден през 1872 г., обслужвал тайния канал Оряхово-Бекет за пренасяне на оръжие и прехвърляне на революционни дейци. На два пъти Левски посетил града. През зимата на 1876 г. Оряхово дал подслон на апостолите Панайот Волов и Георги Бенковски на път за Панагюрския революционен окръг. В града пребивавали и Стоян Заимов, Иваница Данчев, Никола Обретенов, Никола Славков. В българското опълчение през Освободителната руско-турска война участвали и оряховци. Градът е освободен на 20 ноември 1877 г. след тежки 3-дневни боеве.
В памет на загиналите румънски воини по време на Освободителната война 1877-78 г.е изграден паметник, чиято статуя е дело на италианския скулптор Арналдо Дзоки, автор на Паметника Цар Освободител в София и на статуятата на Свободата в Русе и Севлиево.
Църквата “Свети Георги” открита през 1837 г. – паметник на културата с национално значение.
Църквата "Успение Богородично" построена през 1930 г.
Андрей Михайлов Чапразов /1920 – 1999/ - български театрален и филмов актьор, е роден в Оряхово. Сформира и ръководи първият войнишки самодеен колектив на художественото слово и театралната самодейност. Работи в Народният театър до пенсионирането си.
Дико Илиев Диков /1898 – 1984/ - български композитор, музикант и диригент. Създава няколко духови оркестри във Врачанска и Област Монтана. В основата на творбите му лежи народното творчество. На 19 години написва първото си хоро за духов оркестър – известното „Искърско хоро“ (1917). Неговите прави хора за духов оркестър са придобили изключителна популярност и се възприемат като съвременни фолклорни образци на северняшките прави хора.
Цеко Вълчев – първият кмет на Оряхово след Освобождението от турско робство, един от ръководителите на местният революционен комитет.
Тодор Паница /1879 – 1925/ роденият в Оряхово деец на лявото крило на ВМРО. Паница е един от най-противоречивите личности в революционните борби в Македония и Одренско, терорист и инициатор за създаването на ВМРО /обединена/. Вечерта на 8 май 1925 г.по време на представление на „Пер Гинт“ от във виенският Бургтеатър, Тодор Паница е застрелян от упор в тила от Менча Кърничева.
Читалище „Надежда” – основано през 1871 г.
Хубава разходка.
интересен разказ ... Впечатлена съм.
Поздрави !
Поздрави!
30.10.2013 09:09
Благодаря за хубавата разходка. Прочетох с удоволствие и научих много неща.
Благодаря за удоволствието!
17.11.2013 20:59
