Самоков се намира в Самоковската котловина която е разположена между няколко планини - Рила, Плана, Витоша, Верила, Ихтиманска Средна гора - на 950 метра над морското равнище. В сърцевината й се плискат кристалните води на Искър и нейните притоци. Формата на котловината е неправилна и двуделна. Самоковската котловина е много богата на води. Оводнява се от река Искър, която в началото си има два основни ръкава - Черни и Бели Искър с многобройни по-малки вливащи рекички и потоци и нейните притоци - Палакария и Шипочаница. Миналото на града е свързано с добиването на желязо. В подножието на Доспейската планина (Лакатишка Рила) при Шишмановия пролом се намира Шишманово кале. Там има ранно-християнска базилика и манастирски комплекс. Строителството им се отнася към епохата на Римската империя. Опожарени са през VI -VII век от варвари. Името е свързано с легенди и приказки за последните битки на цар Иван Шишман. Някога тук е имало римско селище, а сегашният град е възникнал по-късно — в началото на XIV век като рударско селище. По това време българските занаятчии влезли в пряка връзка със западноевропейските рудари саксонци, наричани саси, и по техен образец били въведени саксонски пещи (видни), ковашки работилници (мадани) с духала и големи чукове (самокови — откъдето идва и името на града), движени с водна сила. Когато турците превзели града (1372), Самоков бил икономическо и културно средище. От 1557 г. до 1907 г. градът е център на Самоковската епархия.
Историческият музей е още едно доказателство за високата интелигентност на самоковските граждани, за чувството им за историческа памет и висока обществена ангажираност. В началото на тридесетте години известните самоковски художници Наум Хаджимладенов и Васил Захариев дават идеята за музейна сбирка, която да се помещава в народното читалище. Осъществяването на идеята става през лятото на 1931 година с дейното участие на още двама известни майстори на четката - Христо Йончев-Крискарец и Павел Францалийски. Пръв уредник на музейната сбирка е Наум Хаджимладенов.
Васил Захариев разработва Правилник на музея, който е утвърден от Министерството на просветата и по този начин сбирката е призната официално. Христо Вакарелски описва експонатите в инвентарна книга, а Слави Генев изготвя тематико-експозиционен план. През 1957 година Георги Белстойнев завършва художественото оформление на музея, което е запазено и до днес на първия етаж.
През 1937 г. Христо Йончев-Крискарец прави феноменална изложба на народното творчество в Самоковско, която поставя началото на етнографската сбирка. През 1958 г. е завършена експозиция Възраждане, през 1966 г. - революционно движение. Днес музеят притежава около 30 000 експоната.
Девически манастир “Покров Пр. Богородици”. Девическият манастир в Самоков започва своя живот около 1772 година като малко девическо монашеско общежитие. Основано е от баба Фота, която подарява имотите си на Рилския манастир, а в собствената си къща обединява малобройна девическа общност. В средата на XIX век там вече, по каноните на оформения по подобие на Рилския типик устав, живеят повече от сто монахини и послушнички. Още от създаването си женският метох става средище на духовност и просветителство. През 1837-1839 година, наред с други разширения, е издигната внушителна трикорабна църква. Метохът бил обграден с висок зид. Освен църквата е построена и магерница. Постепенно се оформил цял комплекс с жилищни и стопански крила. Църквата е каменна, трикорабна, разделена от два реда колони, свързани с арки.
Олтарът е с три апсиди — едно от първите представителни решения в църковното строителство през Възраждането. От запад има аркадна открита нартика, върху която ляга обширна емпория, която към наоса се открива с пластично двойноогъваща се линия на парапета. По своята архитектура тази църква има много по-близък паралел с творчеството на Тревненската и Дряновската школа, отколкото със Самоковската. Този храм е бил повлиян от творчеството или дори може да е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов.
Бельова църква - късно-средновековна църква (XV-XVII в.) на 2 км. южно от гр.Самоков, вляво от шосето за Боровец. http://ivoso.blog.bg/turizam/2008/04/25/oclelite-cyrkvi.186907
Църква "Св. Никола" - Църквата е построена в по-късен период, 1859-1860 г., когато християните в Турция получили по силата на провежданите реформи известни религиозни свободи и самоковци издействали ферман. Те вярвали, че на това място е имало църква още преди падането на града под турска власт. След като бил завършен иконостасът и поставени иконите, храмът бил осветен тържествено на 26 октомври 1861 година, Димитровден. Трите ѝ купола белеят отдалеч, устремени в синевата. Високата каменна ограда тук не скрива почти нищо. Църквата "Свети Никола" сякаш е апотеоз на националното духовно освобождаване. Иконите ѝ са работени от самоковски зографи, но вътре липсват стенописи. "Св. Никола" е гробищна църква. В двора ѝ са били погребани видни самоковски личности като Захари Хаджигюров, Захари Зограф и др. През 50-те години част от гробищния парк е
Голямата чешма е построена в първата половина на 17-ти век. Един от симвилите на града.
Митрополитската църква, построена 18-19 век, има уникални дърворезби. През 1793 година в Самоков била осветена църква с името "Успение на св. Богородица", наречена още Митрополитска. Църквата е издигната на мястото на по-малка църква от XVII век със средствата на родолюбиви самоковци. Наполовина скрита в земята, тя била оградена още и с пръстен от висок каменен дувар. През 1805 г. започнало преизграждане на църквата с цел превръщането ѝ от едно- в трикорабна, по-висока и по-просторна. Четвърт век били нужни на строителите да завършат новия храм. Новият молитвен салон е с яки каменни стени. Два реда колони го разделят на три кораба,средният от които е по-широк от страничните. Гевгирени решетки и дъсчени стени затварят от запад параклис и стълбище за емпорията. От изток е прибавена олтарна апсида, която излиза извън правоъгълния молитвен салон. Църквата се завършва от открит притвор, чието писано чело се носи от стройни колони с резбовани главулеци. Иконите, които били вложени в прорезите на иконостаса, са дело на "Христоте даскало" - първозографът Христо Димитров.
Този иконостас е първият паметник, ознаменувал раждането на Самоковската художествена школа. Заедно със строежа за разширението на Митрополитската църква трябвало да бъде разширен и иконостасът на майстор Андон. Това свършил дошлият наскоро от Солун майстор Атанас Теладур. През 1833 г. майсторът завършил двете нови странични крила на иконостаса като ги свързал с архитектоничното членение, което майстор Андон дал на своето творение. Така резбената преграда на олтара се превърнала в една цялостна вертикална стена с един цокълен ред, ред на големите икони, архитрав, корниз и лозница, ред на малките икони и богата ажурна венчилка. И така двамата майстори, дошли в различни времена в Самоков, създават с творческа дързост един паметник на резбарското изкуство, който се превръща в школа за майсторите-резбари от Самоков.
Читалище „Отец Паисий”. Годината 1859 е приета за година на създаване на Самоковското читалище, тъй като от тогава датират официални документи, носещи печата и съхранявани в Народната библиотека. За съжаление все още не може да се приеме за официално основателен описания от Йосиф Брадати факт за "разтурената от турците къща, съградена за четене", датиран към 1852-53 година. Организираните действия и усилия за построяване на самостоятелна читалищна сграда завършват с успех през 1919 г.
Тогава настоятелите и общината решават да се построи сграда, която освен читалище да бъде и паметник за прослава и помен на загиналите по бойните полета в Балканската война, Междусъюзническата война и Европейската войни. Монументалният паметник е завършен окончателно през 1923 година. Заслуга за цялостната му реализация имат известните тогава строителни фирми - Юруков и сие, Николов и едни от най-добрите скулптори на България - Николай Димитров, Иван Лазаров, Александър Андреев, Никола Ножаров, както и Ликурго Андреани - възпитаник на италианската Национална художествена академия.
Чадър чешма на автогарата пък посреща всички гости на Самоков.
Заха̀рий Христович Зогра̀ф /1810 – 1853/ е български художник и иконописец виден представител на Самоковската художествена школа. Роден е в Самоков и е син на Христо Димитров. След това той учи при своя брат Димитър Зограф, с когото по-късно работи заедно. Той е един от българските художници с най-голямо творчество. Захари Зограф е един от малкото художници, които внасят битови елементи в своите стенописи. Най-известните му икони са тези в черквата „Св. Константин и Елена“ в Пловдив и черквата „Св. Богородица“ в Копривщица. Сред известните му творби са също и иконитеот Плаковския манастир, Долнобешовишкия манастир и други. Захари Зограф работи повече стенописи. Най-известните му творби са в Бачковския манастир (параклиса и черквата „Св. Никола“), черквата на Рилския манастир, Троянския и Преображенскияманастир.
Чакър войвода е български хайдутин, действал през 19 век в Рила планина. Роден в село Продановци в началото на 19 век. Известно е, че името му е било Христо, а баща му бил убит от турците, когато бил съвсем малък. Тъй като имал големи, сиви очи и особен поглед го наричали Чакър (сив, сивоок). Сред подвизите му са победата над Мутиш ага, над Хаджи Дамба (1849), когото Чакър войвода победил и пощадил, въпреки че на чалмата му бил извезан надписа "Или главата на Чакъра - или смърт", над Кара Бекир Пехливан и особено пълното унищожение на един табор (около 1000 души) редовна турска войска, с което си спечелил прозвището "Самоковския барон". Доброволно охранявал Рилския манастир и през пролетта на 1854 година разбил албанския разбойник Ибрям Лека и дружината му, които нападнали манастира.
Никола Карастоянов (Николай Карастоянов) /1778 – 1874/ е български печатар, книгоиздател и книгопродавец, основоположник на книгопечатането в България. Има сериозен принос за развитието на печатарството и гравюра на дърво и мед във времето на българскотоВъзраждане.
Борис Хаджисотиров /1873 – 1923/ завършил право в Швейцария. След това се върнал в Самоков и водел делата на бедните хора без никакво заплащане. Активен учасник в подготовката на въстанието от 1923 г. със Станке Димитров, пропагандират сред войниците лозунгите на работническата партията за мир и разбирателство, разпространяват „Работнически вестник”, създават нелегални войнишки комитети. Арестувани на 12 септември 1923 г., преди въстанието, и убит без съд и присъда 15 дни по-късно.
идвам в блога ти с огромно удоволствие...
Благодаря, приятелю - продължавай в същия дух - нека се знае за гордите българи!
Поздравления! :)
Благодаря за постинга!
Коста
Навя ми мисъл за "Греховната любов любов на Захари Зограф от Павел Спасов в изпълнение от незабравимия Спас Джонев.
Благодаря ти!
А имате и хубава спортна зала!
Поздрави за хубавото представяне на Самоков!
Много интересни подробности за Самоковската школа.
Сигурна съм, че пак ще се върна тук:) Надявам се един ден и не виртуално...
Поздрави
