Ако пътувате за Петрич или Сандански или не дай си Боже за Гърция, и случайно имате два часа за почивка може да посетите село Влахи. След живописното Кресненско дефили и Кресна в ляво преди да излезете от града е отклонението за село Влахи.

Влахи може да се достигне с колело, кола или обществен транспорт в събота и неделя. Пътят към село Влахи се катери сред пясъчни кули, бели скали и стръмни баири - тесен, безлюден, неасфалтиран.

Имаш чувството, че по това изгърбено прашно трасе кой знае откога човешки крак не е стъпвал, че те води към някакво диво необитаемо място и че скоро ще изтънее като козя пътека. След половин час пълзене с автомобила все по-навътре из Пирин виждаме първия намек за цивилизация - стар очукан син "Зил". Закован на място, камионът прилича на отдавна изоставен и забравен.

Като вдигните поглед на изток и мерните отсрещния връх Синаница значи след неколкостотин метра и сте във Влахи. По единственият пат нагоре след обратен ляв завой едно куче ни посреща на пътя в ляво къщата е обитаема мила старица благо се усмихва и маха с ръка. Продължаваме нагоре минаваме покрай въстановената сграда на училището и стигаме центъра.

Под дебелата сянка на 800-годишния чинар местните ще ни разкажат следната история:

http://ivoso.blog.bg/turizam/2008/01/10/iane-sandanski.151380

Влахи е родното село не само на Яне Сандански, но и на Герасим Тошков, заклет горянин, антисъветист.

След 1944 г. селяните скриват от Народната власт въоръжената дружинка, но скоро бунтовниците са открити и избити. За назидание властта наказва чепатото село и го оставя без път, без вода. Впрочем и до днес Влахи не е водоснабдено, пие и се мие от две чешми, шуртящи насред селото. А чужденците, които наминават за пръв път наоколо, озадачени питат: "Това трасе да не би да е за планинско рали?".

До 1944 г. Влахи е голям общински център с над 2 хил. жители, с пет махали, всяка от които е имала своя църква и училище. Днес в селото живеят точно шестима души, ако не се броят двамата чудати пришълци от столицата - Елена и Сидер. Хлябът пристига по заявка в местния хоремаг, който се държи от дядо Митко. Няколко консерви, пакетче вафли, шепа лукчета и бира - това може да си купи човек в селото. Старецът си пасе козата и от време на време отваря вратата на магазина, за да пият мъжете по бира.

Ако козата е отпред, значи и дядо Митко е някъде наоколо, разяснява ни баба Райна, докато наглежда кокошките си, които кълват на припек. Третият човек в селото е Заро, за когото казват, че единствената му работа е да подпира сенките близо до хоремага. В списъка влизат още баба Кира и баба Елена. С бай Христо Драката, който гони стотака, но си е още в час, свършва галерията от местни образи, която преди седем години Елена и Сидер заварват в селото.

Още с пристигането им в това обречено място се случва чудо. Местността оживява, привлича погледа на българи и чужденци, превръща се в основна база за реализация на няколко проекта. Най-мащабният от тях е свързан с опазването на трите породи, селекционирани от каракачаните - каракачанското куче, овца и кон. А на мястото на някогашното ТКЗС днес  е построена сградата на уникалния за Източна Европа образователен център за едри хищници.

Модерна сграда се издига върху скалистия хълм над центъра с църквата и малкото останали обитаеми днес къщи. Това е образователният център за едрите хищници, изграден от екосдруженията „Балкани“ и „Семпервива“.

В последните години село Влахи стана известно най-вече с дейността и проектите на някои екоорганизации.  Землището на Влахи обхваща 122,164 дка площ. Простира се в югозападния дял на Северен Пирин. Най-ниската надморска височина в землището на Влахи е при местността

Градешка баня - 250 м, при Влахи тя вече е към 600 м, а в най-високите си части достига над 2000 м. Релефът е разнообразен - този район се е обособил като водосборен басейн на река Влахинска, който от север се огражда от връх Албутин и рида Страшната скала. Тук се намират карстовият ръб Кончето, пасищните стръмнини Джигурица, Странето, Итипица, хребетът Гредаро, Орлето, Щиро и други, и по-ниски разклонения като Грънчар, Шемето. В землището на селото се намира красивият Влахински водопад, който е пълноводен почти през цялата година.

Природни богатства – пиритно-молибдено находище, желязна руда, находища на варовик и мрамор. В в местността Римските дупки през древността са се добивали железни, оловни и хромови руди. Почви - кафяви горски, каналени горски, планинско-горски, планинско-ливадни. Климат - районът попада в подобласт на преходно-средиземноморската климатична област. Средната годишна температура е 14°С (0-2°С през Януари и 24°С през юли). Гори – благун, зимен дъб, воден габър, бял и черен бор, бук, клен и други. Животинският свят е многообразен – диви свине, сърни, мечки, лисици, вълци и др. Тук се намират и някои от редките и защитени видове змии, които са вписани в Червената книга на България. През 19 век Влахи е голямо чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. В 1867 г. Влахинска българска община начело с поп Стойко Харизанов пише до руския консул в Солун молба за църковни книги, одежди и посуда, учебни пособия, глобус и географски карти.Към 1891 г. Влахи е разпръснато селище и има 300 български къщи.

В селото има църквата „Свети Архангел“, в която се служи на български и българско училище с 30 ученици. Населението се препитава с дърводелство и лозарство. Към 1900 г. според известната статистика на даскал Кънчов в селото живеят 1850 души, всичките българи-християни Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Машев в 1905 г. християнското население на Vlahi се състои от 2240 българи екзархисти.

В селото има начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 69 ученици /днес въстановино в автентичният си вид/. По време на Кресненско разложкото въстание Влахи е щаб-квартира на въстаниците. След въстанието селото е опустошено - от 300 къщи оцеляват 80 заедно с църквата и училището, което е единственото оцеляло от 15-те български училища в Мелнишко. В него учат деца от Кресна, Ощава, Горна Крушица, Кърпелово, Цапарево, Свети Врач и други съседни села.

През август 1880 година серският силогос се опитва да изпрати във Влахи гръцки учител, но населението го отхвърля и се обръща към българското просветно министерство за учител, като едновременно моли и Екзархията да помогне за построяване на училище и наемане на учител, за да може да се противодейства на гръцката пропаганда.

При избухването на Балканската война в 1912 година 49 души от Влахи са доброволци в Македоно-Одринското опълчение. Защитени територии - в землището на Влахи се намира голяма част от природен парк „Пирин“, защитената местност „Орлите“ и множество вековни дървета.

В центъра на село Влахи се намира и Влахинският чинар, който е на повече от 800 г. и е обявен за паметник на природата. Влахинска река със своите няколко малки водопада е една от най-атрактивните реки за рафтинг в България.

Влахински водопад се намира на около 10 мин пеша в източна посока от селото. Скалистата местност и зеленината придават невероятен чар на почти пълноводния през цялата година водопад. Височината му е около 25м, като водата пада отвесно и се разбива на малка скала, образувайки плитко езерце.

Река Влахина е една от най-красивите в Пирин началото си води от

Влахини езера които се намират точно под връх Вихрин.

http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/09/05/nacionalen-park-quot-pirin-quot.12661

Друга голяма атракция в селото е необикновенният зоо кът който са създали Елена и Сидер.

Той се състои от две ограени пространства с обитатели кафява мечка и и два вълка. Мечката винаги е дружелюбна и позира за снимки.

Вълците като типични представители на породата си са мнителни и се крият, но човек ако е търпелив и те ще застанат като за снимка. Една невероятна дистинация по пътя за Сандански препоръчвам ви да отделите наколко часа и да я посетите.

 

.

Красиво , интересно и чудесно поднесено ...
Поздрави и хубав ден !

красиво и неподправено...
мило, родно и свидно... бях тук
с огромно удоволствие... сърдечен поздрав
за теб..

Показаното е прекрасно,имам ли възможност ,ще го посетя.
Поздрави!

Хах,Браво Иво! :))

Минало и настояще се преплитат в твоя постинг и сякаш има някаква надежда това село да се възстанови отново. Това младо семейство е вдъхнало нов живот в селото, което е много радостно. Чудесни снимки си направил, голяма красота е там и ти майсторски си я предал. Поздрави.

Снимки, история, пътепис, разказ в разказа! Как да не обичаш красотите български!!! ;)

Интересно ми бе да прочета за това непознато за мене село.... Поздрави Иво!

Благодаря!

Снимките са страшни!!! ;-)))

Страхотен постинг!

Пътувала съм в дефилето и само да съм знаела - щях да посетя това красиво кътче!
Благодаря за хубавите снимки и текста, Иво!
Хубави летни дни и красиви снимки на българските места ти желая!:)))

Поздравления!

Изглежда чудно местенце... подканящо да бъде посетено..:))

И привлекателно.Чудесен постинг!

Красиво местенце, Този край по принцип е слабо познат.
Поздрави за хубавият пост.

Отдавна не съм бил по тия места. Прекрасните спомени ще ме накарат да се запътя отново по тия места...

Какъв е произходът на името Влахи? Дали защото първите заселници са били власи,
хора от днешна Румъния, или има друго обяснение?

Сандански е роден в една от махалите на село Влахи, Цветница. Това е красиво място за курорт и туризъм, но е съзнателно изоставено от властите, просто искат да го няма. Затова в буквалния смисъл до него няма път. Достигат го само цигански каруци, които ограбват оставеното по къщите. Долу на Кресна хората са поставили пътен знак, какъвто няма в ЗДП и са го надписали: за роми забранено!
През селото се минава след доста дълът преход от х. Синаница за гр. Кресна. Няма проблеми да се нощува там - сеновали, плевни - всакакви екстри има. Да се посети специално селото от към Кресна е лошо за автомобила, ако не е валял дъжд, защото се вдига стратна прах и пътят е пълна скръб след трети км.
Този край на Балгария е много зле, а където е зле и има разруха идват цигани да доизгризкат останките. Те присъстват вече там трайно, задушават нормалния живот на хората и дори да се направи магистралата към Гърция, нещата няма да се оправят. А Пирин - в този район той се посещава все по-малко от туристи.
Поздравленя за постинга,
Коста

НЕ СИ ПОЗНАВАМЕ БЪЛГАРИЯТА - И ПО-ДОБРЕ - ЧЕ ДА НЕ Я ОСЕРЕМ ДО КРАЙ.

Чудесни снимки ;)

някога ще стъпя сама. Благодаря ти, за чудесния пост!
Поздрави

Никога не съм ходил там,но въпреки това ми е любопитно,затова ми беше много приятно да науча повече подробности и да видя кадри от селото!

Как се качват толкова снимки наведнъж в един пост, на мен само по 4 ставаше?

красиво българско място...поздрав!

Поздравления за поста!

Винаги с удоволствие разглеждам снимките ти и чета пътеписа!
Поздрави, Ivoso!

което ме вълнува, когато чета подобни материали...
Родени сме и сме израстнали в един земен рай, който някои насила искат да превърнат в пустиня.
Как да си обясня факта, че ние не заслужаваме природата си, която имаме.
Нехайството, безотговорността и безразличието са стигнали вече своя връх.
Села (пък и градчета) със славна история са превърнати в развалини.
Тихи и безлюдни те са оставени на произвола на съдбата , а техните горди жители се скитат немили-недраги в чужди земи.
Оставени на произволата на времето и на циганите тези села вече не съществуват.
При други условия такива природни богатства могат да печелят пари и за държавата и за своите жители, но това е дълга тема за разговор.
Прочетох целия материал и съм много огорчен.
Селото, което е дало на света Яне Сандански да е в такова състояние!
Това е отвратително:(
Благодаря ти за хубавия материал.
Поздравявам те, че ме запозна с един кът от Ирин-Пирин планина, който не познавах!
Пожелавам ти хубаво и свежо лято!
Стефан Т. Мръзеков

Радвам се ,че съм 100-тния ти посетител! Ти наистина си вълшебник!

но към теб явно са били любезни, щом си успял да видиш толкова неща от селцето. Ние ходихме в дните след Рождество. Подкрепям мнението на Коста, че пътя до там е изключително лош. Има асфалт първите 3 км., където се намират грижливо подредените лозя на кресненци, но след това майка плаче. Добре, че няма движение по пътя, защото със сигурност 2 коли не могат да се разминат. Разгледахме част от селцето и бях чела за еко фермата. Имахме желание да осъществим контакт с хората, които вече познавах от вестниците, но само бяхме подминати на 2 пъти с джипа и никакъв поздрав. Отивайки към къщата искахме все пак да попитаме някой къде можем да видим повече и за животните, за които бяхме чели, но стояхме половин час на разстояние от къщата поради лошия и заплашителен лай на каракачанките. Излезе един човек от къщата и провиквайки се казах "добър ден", но този поздрав остана да виси във безлюднито селце и след като никой не ни обърна внимание си тръгнахме. Видяхме отдалеч новата постройка, за която описваш, че е образователния център, но ние не знаехме, че е точно това. Нямаше кой да попитаме... И за водопада не знаехме. Просто си тръгнахме разочаровани от това красиво селце.
Но е разбираемо - явно много хора идват насам и е досадно човек да прекъсне дейността си и да обърне внимание на всеки любопитен турист. Иначе от твоите снимки видях това, което ние не успяхме на място :).

Няма общо с Власите населяващи Румъния / Влахи ще рече Българи селището е основано 98год от н.е от римляните първоначално махала Драколово тогава град като рударско селище самата дума Влахи е с Кимерииски проиэход.