Ако пътувате за Петрич или Сандански или не дай си Боже за Гърция, и случайно имате два часа за почивка може да посетите село Влахи. След живописното Кресненско дефили и Кресна в ляво преди да излезете от града е отклонението за село Влахи.
Влахи може да се достигне с колело, кола или обществен транспорт в събота и неделя. Пътят към село Влахи се катери сред пясъчни кули, бели скали и стръмни баири - тесен, безлюден, неасфалтиран.
Имаш чувството, че по това изгърбено прашно трасе кой знае откога човешки крак не е стъпвал, че те води към някакво диво необитаемо място и че скоро ще изтънее като козя пътека. След половин час пълзене с автомобила все по-навътре из Пирин виждаме първия намек за цивилизация - стар очукан син "Зил". Закован на място, камионът прилича на отдавна изоставен и забравен.
Като вдигните поглед на изток и мерните отсрещния връх Синаница значи след неколкостотин метра и сте във Влахи. По единственият пат нагоре след обратен ляв завой едно куче ни посреща на пътя в ляво къщата е обитаема мила старица благо се усмихва и маха с ръка. Продължаваме нагоре минаваме покрай въстановената сграда на училището и стигаме центъра.
Под дебелата сянка на 800-годишния чинар местните ще ни разкажат следната история:
http://ivoso.blog.bg/turizam/2008/01/10/iane-sandanski.151380
Влахи е родното село не само на Яне Сандански, но и на Герасим Тошков, заклет горянин, антисъветист.
След 1944 г. селяните скриват от Народната власт въоръжената дружинка, но скоро бунтовниците са открити и избити. За назидание властта наказва чепатото село и го оставя без път, без вода. Впрочем и до днес Влахи не е водоснабдено, пие и се мие от две чешми, шуртящи насред селото. А чужденците, които наминават за пръв път наоколо, озадачени питат: "Това трасе да не би да е за планинско рали?".
До 1944 г. Влахи е голям общински център с над 2 хил. жители, с пет махали, всяка от които е имала своя църква и училище. Днес в селото живеят точно шестима души, ако не се броят двамата чудати пришълци от столицата - Елена и Сидер. Хлябът пристига по заявка в местния хоремаг, който се държи от дядо Митко. Няколко консерви, пакетче вафли, шепа лукчета и бира - това може да си купи човек в селото. Старецът си пасе козата и от време на време отваря вратата на магазина, за да пият мъжете по бира.
Ако козата е отпред, значи и дядо Митко е някъде наоколо, разяснява ни баба Райна, докато наглежда кокошките си, които кълват на припек. Третият човек в селото е Заро, за когото казват, че единствената му работа е да подпира сенките близо до хоремага. В списъка влизат още баба Кира и баба Елена. С бай Христо Драката, който гони стотака, но си е още в час, свършва галерията от местни образи, която преди седем години Елена и Сидер заварват в селото.
Още с пристигането им в това обречено място се случва чудо. Местността оживява, привлича погледа на българи и чужденци, превръща се в основна база за реализация на няколко проекта. Най-мащабният от тях е свързан с опазването на трите породи, селекционирани от каракачаните - каракачанското куче, овца и кон. А на мястото на някогашното ТКЗС днес е построена сградата на уникалния за Източна Европа образователен център за едри хищници.
Модерна сграда се издига върху скалистия хълм над центъра с църквата и малкото останали обитаеми днес къщи. Това е образователният център за едрите хищници, изграден от екосдруженията „Балкани“ и „Семпервива“.
В последните години село Влахи стана известно най-вече с дейността и проектите на някои екоорганизации. Землището на Влахи обхваща 122,164 дка площ. Простира се в югозападния дял на Северен Пирин. Най-ниската надморска височина в землището на Влахи е при местността
Градешка баня - 250 м, при Влахи тя вече е към 600 м, а в най-високите си части достига над 2000 м. Релефът е разнообразен - този район се е обособил като водосборен басейн на река Влахинска, който от север се огражда от връх Албутин и рида Страшната скала. Тук се намират карстовият ръб Кончето, пасищните стръмнини Джигурица, Странето, Итипица, хребетът Гредаро, Орлето, Щиро и други, и по-ниски разклонения като Грънчар, Шемето. В землището на селото се намира красивият Влахински водопад, който е пълноводен почти през цялата година.
Природни богатства – пиритно-молибдено находище, желязна руда, находища на варовик и мрамор. В в местността Римските дупки през древността са се добивали железни, оловни и хромови руди. Почви - кафяви горски, каналени горски, планинско-горски, планинско-ливадни. Климат - районът попада в подобласт на преходно-средиземноморската климатична област. Средната годишна температура е 14°С (0-2°С през Януари и 24°С през юли). Гори – благун, зимен дъб, воден габър, бял и черен бор, бук, клен и други. Животинският свят е многообразен – диви свине, сърни, мечки, лисици, вълци и др. Тук се намират и някои от редките и защитени видове змии, които са вписани в Червената книга на България. През 19 век Влахи е голямо чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. В 1867 г. Влахинска българска община начело с поп Стойко Харизанов пише до руския консул в Солун молба за църковни книги, одежди и посуда, учебни пособия, глобус и географски карти.Към 1891 г. Влахи е разпръснато селище и има 300 български къщи.
В селото има църквата „Свети Архангел“, в която се служи на български и българско училище с 30 ученици. Населението се препитава с дърводелство и лозарство. Към 1900 г. според известната статистика на даскал Кънчов в селото живеят 1850 души, всичките българи-християни Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Машев в 1905 г. християнското население на Vlahi се състои от 2240 българи екзархисти.
В селото има начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 69 ученици /днес въстановино в автентичният си вид/. По време на Кресненско разложкото въстание Влахи е щаб-квартира на въстаниците. След въстанието селото е опустошено - от 300 къщи оцеляват 80 заедно с църквата и училището, което е единственото оцеляло от 15-те български училища в Мелнишко. В него учат деца от Кресна, Ощава, Горна Крушица, Кърпелово, Цапарево, Свети Врач и други съседни села.
През август 1880 година серският силогос се опитва да изпрати във Влахи гръцки учител, но населението го отхвърля и се обръща към българското просветно министерство за учител, като едновременно моли и Екзархията да помогне за построяване на училище и наемане на учител, за да може да се противодейства на гръцката пропаганда.
При избухването на Балканската война в 1912 година 49 души от Влахи са доброволци в Македоно-Одринското опълчение. Защитени територии - в землището на Влахи се намира голяма част от природен парк „Пирин“, защитената местност „Орлите“ и множество вековни дървета.
В центъра на село Влахи се намира и Влахинският чинар, който е на повече от 800 г. и е обявен за паметник на природата. Влахинска река със своите няколко малки водопада е една от най-атрактивните реки за рафтинг в България.
Влахински водопад се намира на около 10 мин пеша в източна посока от селото. Скалистата местност и зеленината придават невероятен чар на почти пълноводния през цялата година водопад. Височината му е около 25м, като водата пада отвесно и се разбива на малка скала, образувайки плитко езерце.
Река Влахина е една от най-красивите в Пирин началото си води от
Влахини езера които се намират точно под връх Вихрин.
http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/09/05/nacionalen-park-quot-pirin-quot.12661
Друга голяма атракция в селото е необикновенният зоо кът който са създали Елена и Сидер.
Той се състои от две ограени пространства с обитатели кафява мечка и и два вълка. Мечката винаги е дружелюбна и позира за снимки.
Вълците като типични представители на породата си са мнителни и се крият, но човек ако е търпелив и те ще застанат като за снимка. Една невероятна дистинация по пътя за Сандански препоръчвам ви да отделите наколко часа и да я посетите.
За името на Българите- окончателно
Йоани, крал на власи/ влахи/ и Българи н...
Поздрави и хубав ден !
мило, родно и свидно... бях тук
с огромно удоволствие... сърдечен поздрав
за теб..
Поздрави!
01.07.2012 14:20
Благодаря за хубавите снимки и текста, Иво!
Хубави летни дни и красиви снимки на българските места ти желая!:)))
01.07.2012 18:59
Поздрави за хубавият пост.
хора от днешна Румъния, или има друго обяснение?
През селото се минава след доста дълът преход от х. Синаница за гр. Кресна. Няма проблеми да се нощува там - сеновали, плевни - всакакви екстри има. Да се посети специално селото от към Кресна е лошо за автомобила, ако не е валял дъжд, защото се вдига стратна прах и пътят е пълна скръб след трети км.
Този край на Балгария е много зле, а където е зле и има разруха идват цигани да доизгризкат останките. Те присъстват вече там трайно, задушават нормалния живот на хората и дори да се направи магистралата към Гърция, нещата няма да се оправят. А Пирин - в този район той се посещава все по-малко от туристи.
Поздравленя за постинга,
Коста
Поздрави
20.07.2012 19:21
Поздрави, Ivoso!
Родени сме и сме израстнали в един земен рай, който някои насила искат да превърнат в пустиня.
Как да си обясня факта, че ние не заслужаваме природата си, която имаме.
Нехайството, безотговорността и безразличието са стигнали вече своя връх.
Села (пък и градчета) със славна история са превърнати в развалини.
Тихи и безлюдни те са оставени на произвола на съдбата , а техните горди жители се скитат немили-недраги в чужди земи.
Оставени на произволата на времето и на циганите тези села вече не съществуват.
При други условия такива природни богатства могат да печелят пари и за държавата и за своите жители, но това е дълга тема за разговор.
Прочетох целия материал и съм много огорчен.
Селото, което е дало на света Яне Сандански да е в такова състояние!
Това е отвратително:(
Благодаря ти за хубавия материал.
Поздравявам те, че ме запозна с един кът от Ирин-Пирин планина, който не познавах!
Пожелавам ти хубаво и свежо лято!
Стефан Т. Мръзеков
Но е разбираемо - явно много хора идват насам и е досадно човек да прекъсне дейността си и да обърне внимание на всеки любопитен турист. Иначе от твоите снимки видях това, което ние не успяхме на място :).
хора от днешна Румъния, или има друго обяснение?
Няма общо с Власите населяващи Румъния / Влахи ще рече Българи селището е основано 98год от н.е от римляните първоначално махала Драколово тогава град като рударско селище самата дума Влахи е с Кимерииски проиэход.