България :: Язовир Батак

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.02.2012 12:04 - Язовир Батак

Автор: ivoso Категория: Туризъм

Прочетен: 51774 Коментари: 23 Гласове:

108

Последна промяна: 20.02.2012 19:27

Язовир Батак /морето на Родопите – романтично наричан от старите туристи/ е шестият по големина язовир в България, разположен е в Западните Родопи. Изграден е на река Мътница. Неговата площ е 22 кмІ, а обема му е 309 млн. мі. Язовирната стена е земнонасипна с глинен зъб и е изградена през 1959 г., висока е 35 м. и дълга 273 м.

Язовира е завирен през 1959 г. на мястото на Баташкото блато. Намира се на около 1100 м надморска височина. Дължината му е около 9 км, максималната дълбочина – 34 м.

Средните годишни температури на повърхността на водната повърхност се колебаят от 13,6 до 17,4°С. Идеално място за отдих по всяко време на годината.Предпочитано място е за почивка на планина, сред спокойствие и уют, с възможност за риболов целогодишно.

Водите на язовира дават прекрасни възможности за риболов – във водите му се лови костур, кефал, червеноперка, толстолоп, както и големи екземпляри от шаран и сом. Това го прави един от малкото язовири в България , на който истинският рибар може да усети тръпката да извади трофейна риба.

За любителите на мухарка в близост се намира язовир ”Голям беглик” , които е много добър обект за риболов на пъстърва, а по устието на реката на речен кефал. Подходящ е за риболов на плувка и дъно.

Районът е с богата флора и фауна, много красиви места за пикници и старини развалини които в комбинация с наличието на резервати и водни ресурси са идеални условия за развитието на района като туристическа дестинация и спортен риболов.

Язовира е обграден от малки живописни върхове издигащи се на 200 – 300 метра. В подножието на тези върхове където поляните срещат водното огледало на язовира се образуват живописни залевчета.

В близост до язовира се издигат петият и шестият по височина върхове в Родопите – Голяма Сюткя /н.в. 2186 м./ и Баташки снежник /н.в.2082 м./. Около язовира се намират и три от 17-те биосферни резервати в България.

Биосферен резерват Мантарица - обхваща местностите Мантарица, Петлите, Кайнаците и др. Резерват Мантарица се простира на надморска височина от 1200 до 1900 м. Релефът е силно разчленен като местността е съставена от обширни пасища и вековни гори, разположени по стръмните склонове.

Резерватът е обявен през 1968 г. с цел опазването на вековните иглолистни, широколистни и смесени гори, намиращи се на територията на резервата, както и на животинския вид глухар. Първоначално територията му била само 300 хектара, но впоследствие е разширен и сега неговата площ е близо 1070 хектара.

Основна цел на резервата е опазването на девствените гори от видовете обикновен смърч, ела и бук. Особено важна за резервата е смърчовата гора в областта Петлите, която е на възраст над 140 години. Тази гора е разположена в североизточната част на резервата. Първоначално резерватът е обявен с цел опазването на вида глухар, който е застрашен от изчезване, както в България, така и в цяла Европа. Като цяло в резервата най-разнообразен е птичия свят. Освен глухар се срещат още сокол, ястреб, кълвач, скален орел, сойка, сврака, чинка и др. От бозайниците са установени сърна, благороден елен, кафява мечка, вълк, лисица, златка, заек, дива свиня, дива котка и др.

Друг биосферен резерват намиращ се в близост до язовира е Дупката, разположен в южните части на Баташката планина и се намира по поречието на Девинска река. Дупката е обявен през 1956 г. и обхваща територии между 600 и 1300 м надморска височина. Релефът му е силно разчленен и резервата е пресечен от река Девинска през почти цялата си дължина. Резерватът е създаден с цел опазването на вековните чисти гори от бял бор, както и на защита на вида благороден елен. 83% от територията на резервата е заета от вековни иглолистни гори. Най разпространини са обширните гори от бял бор, които често са на възраст над 200 години.

Височината на някои дървета достига 40 метра, а диаметърът на ствола им - 1 м. Срещат се също смесени гори от бял бор и обикновен смърч. Резерватът дава убежище на голям брой горски бозайници - благороден елен, сърна, кафява мечка, дива котка, лисица, златка,белка, язовец и др. Една от основните цели за създаването на резервата е опазването на благородния елен. Благородните елени в миналото са били значително повече, но техният брой в България намалява значително през последните години. Срещат се голям брой птици - глухар, сокол, ястреб, лещарка и др.

Третият биорезерват е Купена, разположен в северните части на Баташката планина, в близост до град Пещера. Резерватът се простира от 500 до 900 м надморска височина. Релефът на резервата не е особено силно разчленен, но е богат на много различни карстови форми. В буферната зона на резервата се намира пещерата Снежанка. Надморската височина на резервата е малка, затова голяма част от територията на Купена е заета от широколистни гори. Горите са най-вече от букови дървета.
След около тричасов преход в северозападна посока през стената на язовира може да посетите средновековната българска крепост Цепина - http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/04/26/krepost-cepina.3066.