Манастирът е бил девически от самото си създаване през 18-ти век. Точната дата на основаването му не се знае. Първоначално църквата на манастира била малка и дървена, защото турската власт не позволявала строежа на високи християнски храмове. След второто опожаряване на църквата, когато броят на монахините вече бил достигнал 90, е бил построен и настоящият белокаменен храм.

Строежът му е завършил през 1862г. благодарение на дарения, събрани от монахините в Русия. За съжаление, обаче, само 15 години по-късно - на 26-ти юли 1877г. – манастирът заедно с целия град и трите съседни метоха е бил опожарен за трети път. Стотици жители на Калофер и околните селища, както и монаси и монахини били изклани от турците след временното остъпление на руските части. Костите на изкланите са били положени в костница под олтара в южната му страна.  След Освобождението оцелелите калоферски монахини от четирите метоха в района решили да възстановят само манастира “Въведение Богородично”, тъй като той бил най-голям. За целта те отново изпратили монахини за събирането на дарения в Русия.

През 1881г. манастирът бил успешно възстановен, а иконите и църковната утвар пристигнали в дар от Русия.  Църквата е била изографисана чак през 1960г. Притежава копия на чудотворни икони на Богородица – от девическия манастир в Казан, от мъжкия манастир в Тихвин, от катедралния храм в Смоленск, от светогорската лавра “Св. Атанасий” и от Владимирската Света Богородица, също дар от Русия. В манастира се намират и три икони, оцелели от клането през 19-ти век – “Печерската Св. Богородица”, дар от Киев, която е леко опалена и по която на три места могат да се видят следи от набождане със щик; “Всех скорбящих радост”, която също е била прободена от турците; и икона, изобразяваща Светата троица, Възкресението и множество светии, която също е обгоряла при опожаряването.

В олтара на църквата е съхраняват частици от чудотворните мощи на св. Мина и на новия гръцки светец Нектарий Егински. С частици от мощите на Св. Нектарий сестринството се сдобива след поклонничеството си в основания от светеца манастир “Св. Троица” на остров Егина. Под самия храм, там където е бил олтарът на предишната дървена църква, има изворче със светена вода на името на Св. Богородица, от което богомолци пият вода за здраве. Освен храма, в манастира има и параклис, посветен на Св. Мина и осветен през 1950г.

Храмовият празник на манастира е на 21-ви ноември.  От 1991г. към манастира съществува и неделно училище, като занятията се провеждат в специално обзаведена стая всеки петък. Освен православно вероучение, монахините преподават и църковно пеене на хора към неделното училище.

През последните 6 години в края на учебната година децата участват и в театрални драматизации по творби на Елин Пелин, Йовков, Достоевски, Виктор Юго, Балзак и Фани Попова-Мутафова, адаптирани и режисирани от сестрите.

Освен това монахините водят и свободноизбираеми часове по религия в основното училище в с. Васил Левски, а през лятото приемат на вероучителен лагар социално слаби деца и възпитаниците на дом за деца, лишени от родителски грижи. 

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.

Зарадва ме информацията за съществуването на неделно училище. )))

Прекрасно място,хубави снимки !
Разходих се чудесно.Поздрави за постинга.

Благодаря, за прекрасната разходка!
Беше ми изключително интересно!:)))
Поздрави!

Калоферският манастир е в топ пет на моите най-любими манастири в България. Чудесни снимки!

Съществуването на това неделно училище ме зарадва. Особено за грижите за изоставените деца и тяхното духовно пробуждане.
Чистота лъха от тези места!
Поздрави!

:))) дерзай, младежо Сотиров!

Док

Снимките са чудесни, а заедно инфото се получава завършеност и пълнота на постинга. Да събереш такава информация също си е труд, който оценявам.

Много ми е приятно да идвам тук и винаги да попадам на забележителни места. Благодаря Ви за снимките и информацията към тях! Тъй като днес сме в Калофер, бих искала да Ви попитам снимали ли сте еко пътеката "Бяла река" и имате ли информация за колко време се преминава целия участък? Знам, че "Джендема" е едно от най-красивите места в Централен балкан, ще се радвам да го разгледам във Ваши снимки! Благодаря!
Хубав ден!

но вече имаше отговор:) Върнах се назад в блога и видях екопътеката "Бяла река". Погледнах отвисоко - много е красиво! Още веднъж - благодаря!

представени факти и материали за манастира! Много е красиво.
Има какво да научим! Благодаря!
Предстои ми напиша и публикувам снимки подобно на твоя стил и за едно място, за което и ти си писал!

беше много интересно да видя и усетя и твоите впечатления. Поздрави и до нови срещи. :)))

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ"
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2010/01/01/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-cyrkvi-i-manastiri-quot.464769

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Да се чете и гледа блогът ви е удоволствие!

Манастирите са място, където може да се доближиш до божественото, което е у всеки от нас.

Добре е!

Понякога имам нужда само да 'пътувам'. Безмълвно. И тогава разглеждам снимките в блога ти.
Благодаря ти!

Благодаря за художествената разходката в текст и чудесни снимки - не само защото съм от стар калоферски род. :)

Последното опожаряване на града от башибозуци през 1877 г. с масовото клане непосредствено след посещението на руска войска се помни като „големият бяг”…
Чешмата е спомен от Цар Фердинанд І и Княгиня Клементина. (Непосредствено след ВСВ надписът бе унищожен, но в момента е реставриран.) Отсядал в дома на прадядо ми – Димитър Фингов, помня много спомени от посещенията му... Иван Вазов, започнал учителстването си в град Калофер, увековечава симпатиите си към дядо Фингов чрез образа на даскал Франгов от романа си „Под игото”, в част от пътеписите си и в младежки спомени.

Историята на града е богата с личности не само в областта на духовността, но в културата, литературата, изкуството, занаятите и др.