След сутришното кафе в хотелчето където сме принощували е редно да разгледаме Свиленград. Свиленград е оживен кръстопът и арена на непрестанни войни и след създаването на българската държава. С този край е свързана една от най-големите битки в средновековната българска история: през 1205г. войските на Калоян нанасят първото голямо поражение на непобедимата дотогава латинска армия, предвождана от император Балдуин. Падането на България под османско иго задълго определя историческата съдба на населението на Свиленградския край. Тук съществувало селище, известно под името Кинекли, което, разположено на най-краткия път от Цариград за Европа, имало важно стратегическо значение.

През 1529г. на река Марица е построен мост, представляващ уникално за времето си съоръжение. Мостът сега свързва двете части на Свиленград и е един от най-забележителните архитектурни паметници в Югоизточна Европа от времето на османското владичество. Той е обявен за национален паметник и се намира под специалната закрила на ЮНЕСКО. Около моста възникнало ново селище – Мустафа паша, превърнало се през втората половина на XVI век в град. По време на османското владичество населението на града самоотвержено се бори за съхраняване на националното си самосъзнание. През 1847г. е построено училище за светски науки. В това училище през периода 1872-1873 учителства патриархът на българската лителатура Иван Вазов. През 1870г. отваря врати читалище “Звезда”. Друг възрожденски учител – Петър Станчов, става кръстник на града, като му дава в 1874г. звучното име Свиленград. Селището започва да се нарича така едва през 1913г. На път за Цариград от тук са преминавали и са отсядали известни български революционери, просветни дейци и възрожденци – Г.С.Раковски, П.Р.Славейков, Хр.Г.Данов, Ал. Екзарх, Драган Цанков, Константин Величков. В града е идвал и Васил Левски. Тук през 1871г. той основал таен революционен комитет. На 8-ми януари 1878г. в Свиленград влизат руските войски, командвани от генерал Струков. Година по-късно след Берлинския договор градът е оставен под турска власт.

По време на Балканската война, Свиленград е освободен и преминава отново в пределите на България. Това става на 5 октомври 1912 г. след като българската войска превзема връх Шейновец в Родопите. По време на Балканската война край Свиленград е оборудвано първото дотогава военно летище. За първи път в световната история българската армия използва самолети за бойни цели. Минаваме покрай мемориала когато излизаме от греде по посока ГКПП „Капитан Петко войвода” /Ново село/.

Новоосвободеният град се радва за кратко. Той е разорен и опожарен къща по къща през лятото на 1913г., когато Турция се намесва в Междусъюзническата война срещу България. Окончателно градът е освободен в края на септември 1913г. след като в Цариград е сключен нов мирен договор между България и Турция. Според определената нова граница Свиленград остава в България. Завърналите се негови жители възраждат града от пепелищата и го съграждат наново.

Преди ГКПП „Капитан Петко войвода” завиваме на дясно за с. Мезек.

В началото на селото в ляво до входа на бившата гранична застава се намира уникална тракийска гробница от ІV в.пр.н.е., 

рядко е отворена, но си заслужава да изчакаме човек да дойде и да отвори имаше оставен мобилен телефон.

Смятана е за най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия. Датира от IV в. пр. Хр и е запазена напълно в оригиналния си вид. Отличава се с необичайната си архитектура - състои се от една кръгла и две правоъгълни камери. В гробницата са намерени множество уникални предмети от злато, бронз, желязо, стъкло и керамика. Според археолозите, тя по всяка вероятност е принадлежала на местен владетел. Една от най-интересните находки в нея е бронзова статуя на глиган от средата на втората половина на IV в. пр. Хр.

След центъра на селото в ляво /има табела/ пътя се отклонява за връх Шейновец. На около 500 м. от селото след един обратен завой излизаме на Крепостта.

Това е една от най-добре запазените средновековни крепости по нашите земи. Това е и най-запазеното отбранително съоръжение в Родопите. Намира се в покрайнините на село Мезек, на 6 км югозападно от Свиленград. Само на 1 км оттук е гръцката граница. 
Стените на крепостта ограждат площ от около 6,5 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60 м., изградени от ломен камък, споен с бял хоросан. Отвън са прошарени с два четириредови пояса от тухли. Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули, пет от които разположени на южната кpепостна стена – най-уязвимата. Построяването на крепостта трябва да се отнесе към края на XI и началото на XII в., вероятно по време на управлението на Алескей І Комнин. Укреплението е използвано до падането на района под османска власт. Крепостта е изпълнявала функциите на замък или е била пренадназначена за постоянно пребиваване на гарнизон и неговите командири. Крепостта е била разрушена значително около 1900 г., когато от стените ѝ са взети камъни за строежа на турските казарми в Свиленград.

http://www.vbox7.com/play:8e74a59b - клип

Продължаваме по същият път нагоре и стигаме до телевизионната кула.

Тук оставяме колите и отиваме до паментика на връх Шейновец.

Височината на върха е 703,6 метра. Върха е известен сред местното население още и с турското име Курт кале - в превод "вълчата крепост". Освен с това на 13.10.1912 г. там се е състояло първото сражение на Балканската война, при което са загинали войници от Българската армия охраняващи върха. На самия връх има издигнат паметник в памет на загиналите български войници.
Слизаме отново до с. Мезек и в дясно поемаме през с. Сива река за с. Малко градище. Вече преминаваме в Източните Родопи. След с. Малко градище поемаме на ляво, на самото кръстовище обикновенно има патрул на гранична полиция. Пътуваме около 4-5 км нагоре по пътя и стигаме да паркинг и табела за Глухите камъни. Тук оставяме колите и след около 15 мин спокоен ход се отзоваваме сред нещо уникално.

Глухите камъни - скален  култов комплекс, създаден от траките преди няколко хилядолетия. Няколкостотин трапецовидни ниши са издълбани върху монолитен скален блок, който изниква от земята като гигантски зъб висок 30 метра. Ролята на тези отвори не е напълно изяснена, но се предполага, че са се използвали за погребални урни.

На 50 м. от нишите са мегалитните гробници, две от които са отлично запазени. Първата представлява помещение дълго 2 и широко 1,5 метра, издълбано в гранитната скала.

От него, чрез 33 издялани в камъка стъпала, се отива на самия връх, на който е разположена гробницата - мавзолей, където е погребан знатен тракийски вожд.

Погребалният комплекс Глухите камъни е бил ограден с голяма крепостна стена, основите на която личат и до днес.

Мегалитният комплекс Глухите камъни е бил едно от най-големите тракийски светилища от пр.н.е., чиято сила продължава да действа и днес на всеки, който го посети. Това усещане се подсилва и от невероятната панорамна гледка от върха му, от който като на длан се вижда язовир Ивайловград.

http://www.vbox7.com/play:110c29a8 - клип

След като се насладим на това уникално култово съоръжение се пригответе да разгледаме нещо още по древно.

Продължаваме с колите за Ивайловград при с. Дъбовец завиваме на ляво за с. Вълче поле, от където ще направим едно походче до Причият камък. Караме до края на селото и където свършва асвалтовият път оставяме колите и продължавеме по горски път за Птичи камък, няма как да го объркаме през цялото време се вижда.

Прехода е около 40-50мин. "Куш кая" от турски - "Птичи камък" - представлява огромна величествена скала наподобяваща орел, намираща се на север от селото. По време на разкопките извършени през 2005 г. са разкрити останки от сгради, керамика и част от крепостен насип.

Обетаемата площ е около 25 декара в южно от Куш кая. По намерените артефакти архиолозите установяват, че терена е бил обитаван през сравнително дълги периоди от време, като най-силен интензитет на обитаването е установено през късната бронзова /ХVІ – ХІІ в.пр.н.е./ и ранно желязната /Х – V- в. пр.н.е./. 

Неговото интерпретиране като укрепено селище, на този етап от проучването изглежда най-вероятно и съответства на труднодостъпното му местоположение.

По време на проучването са разкрити две жилища от късната бронзова и ранно желязната епоха и една укрепителна стена. На места проучените пластове достигат до 1,4 м. което свидетелства за продължително обитаване.

По обратният път за Хасково можем да се отбием до избата на с. Стамболово и да завършим разходката с бутилка хубаво вино /препоръчвам Мерло реколта 1996/.

 

По темата разгледайте по-подробно и с повече снимки:

 

http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/04/04/trakiiska-kupolna-grobnica.2086 - гробницата край с. Мезек.

 

http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/03/16/mezevsko-kale.1385 - крепостта край с. Мезек.

 

http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/05/18/gluhite-kamyni.3923 - глухите камъни

 

http://ivoso.blog.bg/turizam/2007/04/04/ptichi-kamyk.57888 - птичи камък 

прекрасно, благодаря ти. Преди много, много години и нашето семейство обожаваше пътуванията из Странджа, до Сакар не стигнахме-живота беше решил друго. Като чета колко от старините из тези краища, а и не само тука, из цяла България са уникални, едниствени, на Балканите, в Европа и света и се гордея , и тъжа. Зная,че дори цветуща държава да сме пак не можем да поддържаме всичкото това богатство в изряден вид, но пък не го и попоуляризираме за да носи приходи, които да харчим за поддръжката му. Където и да копнеш у нас излиза история, от където и да минеш виждаш история. Като гледам разни британски археолози какви напъни правят да извадят някакви що-годе артефакти от калната си земя от някакъв дървен временен римски лагер и като зная какво крие нашата земя....Благодаря ти още веднъж за прекрасното пътшествие!

Привет!:)))

Имаш хубав блог.

Интересно ми е с какъв апарат снимаш,чисто технически питам,понеже някой снимки са много добри,само с един ли е?ДЛСР?:)ПОздрави за хубавите снимки и разкази:)

Чудесен блог. Страхотни снимки!

Благодаря ти за чудесния постинг!
Поздравления!

Баша ми ( Бог да го прости) бе от Свиленград. Така че аз съм с корени от там. Освен забележителностите, които си публикувал има и една сдуга, за всички рибари. Така както кълве рибата на Марицата по това време не се вижда другаде. като в Анимал планет си е. А какви дини и праскови растат.......
Беше ми наистина приятно С поздрав!

Не бях чувала за тези места от детските си години - като среща със стари приятели. Представени по достойнство.

Красиво и интересно, навсякъде прозира история.Снимките са чудесни.Поздрави!!!

този край.
Благодаря ти за чудесния пътепис, обогати ме и ме зареди! Духът на древното величие е непобедим.
Очаквам с нетърпение следващите ти постинги. Винаги е интересно тук, пожелавам ти хубаво лято!:)

Беше ми приятно да си спомня някои неща от посещението си в Свиленград (http://mamas.blog.bg/poezia/2009/11/02/svilengrad-den-vtori-mezek.427894)
както и да науча нови.
Благодаря!

Пътеписите ти са превъзходни!
Всичко е чудесно!
Поздрави!

Много хубави места показваш - само да има човек желание да ги разгледа и обходи!
Хобава вечер!:)

Винаги съм харесвал постовете ти и ги чета с интерес, но Сакар свършва в Свиленград! Обърка ли се или имаш нещо предвид! :)
Поздрави!

Винаги е удоволствие да дойда тук!

Поздрави!

ИВО, РАДВАМ СЕ ЧЕ СИ СЛОЖИЛ ЗАЩИТА НА СНИМКИТЕ! А ПОСТИНГИТЕ ТИ ЗНАЕШ УНИКАЛНИ И ОТ ВИСОКА ПРОБА ЗЛАТО!

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"

http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/17/.456814

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Много ми хареса постинга ти! Поздрави!

Поздрави, благодаря ти!

Поздрави от Родопите!

в миналото и настоящето. При теб винаги се научава нещо ново.

Сакар планина е великолепно представена от Теб!!!

Често надниквам при теб, Ivoso!
Отново си публикувал страхотен постинг! Вложил си много професионализъм!
Поздрави и от мен!

Била съм тук, в постинга ти, но ми бе приятно пак да надникна. В такива постинги винаги е хубаво. Не омръзват.

Поздрави!

от теб забележителности ги видяхме миналата година - като крепостта в Мезек. Виж гробницата само отвън я снимахме, но чрез теб надникнахме и вътре. За Глухите камъни не ни остана време на връщане, но за този Птичи камък нямах и представа. Интерен поход си си направил! Поздравления!

Hey, that post laeves me feeling foolish. Kudos to you!

1Zqxc6 <a href="http://vvdufshjezdt.com/">vvdufshjezdt</a>

giNd2R , [url=http://ktxjwsaygbid.com/]ktxjwsaygbid[/url], [link=http://crtuieywexhf.com/]crtuieywexhf[/link], http://inhgqukkxlvt.com/

yIth8N <a href="http://qjjhvgvwawwf.com/">qjjhvgvwawwf</a>

iQt4wk , [url=http://ufockjuiwuhj.com/]ufockjuiwuhj[/url], [link=http://khbobzlliger.com/]khbobzlliger[/link], http://zvjhzwdgarun.com/

Ей,здрасти Иво,ама тези снимки са си баш в Родопи,ще объркаш някой тинейджър,те и без това са си напушени доста,та да не ги замаяваме допълнително,моля ти се .Поздрави!

забележката на колегата отгоре нищо, че е анонимен.
Свиленград и Мезек са на границата на Сакар и Източните Родопи, но няма как да се включат в обиколката на Източните Родопи Глухите камъни и Птичи камък т.е. може да се включат, но маршрута става тридневен. Единствено съм искал хората да изкарат максимално приятно по тези маршрути без да се налага големи автопреходи.
Благодаря.