
Прочетен: 30380 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 01.09.2011 18:21

І. Начало на честванията. Първият паметник.
През 1885 г. на Милин камък се поставя началото на ежегодните чествания, посветени на подвига на Христо Ботев и неговата чета. Първият Ботевски организационен комитет с председател Иванчо Цветков - кмет на Враца и бивш опълченец, изработва устав за честванията, които ще се провеждат всяка година. Ботевският организационен комитет е първата неправителствена организация в Република България. На 27.V.1890 г. е открит първият паметник на Христо Ботев. Това е и първият скулптурно-архитектурен паметник в Княжество България. Средствата за него са събирани предимно от дарители, въпреки че начинанието се е поддържало и от Стефан Стамболов - в миналото близък другар и съратник на Христо Ботев, а в края на десетилетието министър-председател. Автор на скулптурата е Густав Еберлайн. При моделирането на Ботевата глава той получава известна помощ от младия художник Антон Митев. Първият паметник изобразява Ботев в естествен ръст. В дясната си ръка държи призивно издигната сабя, а в лявата свитък хартия. Разпилените листа в краката му подчертават решението да се премине от думи към дела. Върху постамента на паметника били изписани 190 имена на четници и поборници и прикрепени твърди барелефи на Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски, внушителна табела с текст и четири лъвски глави, из чиито уста бликала бистра вода. Металните плочи на паметника са отлети във Виена. Инициативата за построяването на Ботевия паметник във Враца е на кмета на града Цено Леонкев и на председателя на Постоянната комисия Гьошо Антонов. Паметникът е открит тържествено от княз Фердинанд. Сред гостите са министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка. Паметникът е демонтиран през 1955 г. На 2 юни 1964 г. се открива сегашният
паметник на Христо Ботев, изработен от бронз и сив гранит, висок 12 метра. Автор е скулпторът Владимир Гиновски. До паметника гори вечен огън, донесен от Одеса, а върху архитектурните тела има релефи със сюжети от Ботевото творчество и неговия боен път. Паметникът е част от скулптурно-архитектурен ансамбъл, включващ в себе си площад, стилизирано лъвче, шадраван и тревни площи дело на архитектите Делчо Сугарев и Иван Иванчев.
II. Създаване на мемориален комплекс "Ботев път"- 1958 г.
Паметната алея, която тръгва от Козлодуйския бряг до легендарния връх “Околчица” е създадена в далечната 1958 г. с Постановление на Министерския съвет. Първоначалната идея е тя да напомня на поколенията за трудния и героичен път на Ботевата чета. През 1954 г. се създава алея от Козлодуйския бряг, а след това се оформят и два реда дървета. Залесяването се прави преди всичко със средства на населението от района. В 1946 г. трима ентусиазирани изследователи на Ботевото дело - Димитър Осинин, Павел Делирадев и Иван Велков определят върху терена бойния път на четата на Христо Ботев. Три години по-късно този път е маркиран с петдесет и три пътепоказателни камъка и шест малки паметни плочи, а в 1954 г. започва и очертаването му с дървесна растителност. Около паметниците и историческите места се оформят десет лесопарка с различна площ. За исторически места са обявени и запазени Матеев геран край Козлодуй, Поповото ханче в Бутан, Гърбавият мост при Липница, Долнокрайската чешма до Борован и каменната кошара в Рашов дол край Люти брод, където дванадесет Ботеви четници загиват в последното организирано сражение на четата. Непосредствено след освобождението на България поборници и общественици полагат първите дървени, а по-късно и каменни паметници на признателност по пътя на Ботевата чета. В 1901 г. комисия с участието на Ботеви четници съставя първия официален протокол за сраженията на четата във Врачанския балкан. За ознаменуване 25-годишнината от подвига на Христо Ботев и неговата чета се полага основният камък на бъдещия паметник на връх Околчица. През есента на 1924 г. по инициатива на Врачанското читалище "Развитие" е формиран комитет за издигане на нов паметник на Христо Ботев във Враца. Инициативният комитет поставя временен маркировъчен знак на Околчица във връзка с честванията през 1926 г. Знакът представлявал четириметров православен руски кръст - кръст, какъвто носели опълченците по време на националноосвободителните борби. В 1936 г. Ботевският комитет във Враца предприема строителството на
паметника на Околчица по проект на арх. Петър Дограмаджиев и инж. Никола Новоселски във формата на осмоконечен кръст с височина 28 метра. Строителството завършва през 1939 г. Политическите промени в България водят до замяната на кръста на паметника с петолъчна звезда през 1947 г., която по същите причини в 1991 г. е свалена и паметникът възвръща автентичния си вид с опълченски кръст. Още през 1936 г. се родила идеята за очертаване на Ботевия път от Козлодуй до Околчица с трайни дървесни насаждения. В 1946 г. трима изследователи на Ботевото дело - Димитър Осинин, Павел Делирадев и Иван Велков определят върху терена бойния път на четата. Три години по-късно този път е маркиран с 53 пътепоказателни камъка и шест паметни плочи, а в 1954 г. започва очертаването му с дървесна растителност. Официалното изграждане на алеята-паметник
от Козлодуйския бряг до лобното място на Христо Ботев във Врачанския балкан е започнато на 27.V.1958 г. с постановление на Министерския съвет. През 1899 г. комисия определя пътя на Ботевата чета след гибелта на Войводата и съставя официален протокол. Същата година пътят на Ботевата чета от лобното място на Христо Ботев до местността
Рашов дол във Врачанския балкан е маркиран и по него минават първите 40 организирани туристи. Предстои осъществяването на последния етап от развитието на Мемориалния комплекс - определяне и маркиране движението на малките групи и отделните четници от Тетевенския и Троянския балкан.
III. Национален туристически поход
През 1947 г. 17 Ботеви поклонници-туристи преминават по пътя на Ботевата чета и полагат началото на най-голямата родолюбива проява в българското туристическо движение. Походът се провежда ежегодно от 27 май до 2 юни по 120 км маршрут от Козлодуйския бряг до връх Околчица. Осъществява се с подкрепата на Държавната агенция за младежта и спорта, БТС, МОН, Ботевски комитет при Община Враца, Туристическо дружество УВеслецФ, Мемориален комплекс "Ботев път".
Най-многобройни са били участниците в похода през 1976 г., когато са се включили 8 600 туристи.
IV. Международна награда на името на поета-революционер
Международната Ботевска награда е учредена с указ щ 1695 на Държавния съвет на Народна Република България от 1972 г. И се присъжда на поети и публицисти за принос в световната литература. До 1986 г. е връчвана на всеки 5 години. Следва 10-годишен период, в който не е връчвана, след което традицията отново бива възстановена.
„Тук на 17 май 1876 г. Христо Ботев и неговата чета слиза но Козлодуйският бряг от парахода Радецки”
Старият кръст обозначаващ мястото където е слезнала Ботевата чета
Съвременият знак обозначаващ точното място намира се под големия паметник
Първият маркировачен знак по пътя на Ботевата чета
Козлодуй – „На това място на 17/29/ май 1876 г. войводата Ботев и четата му отсядат за почивка и храна”
с. Липница – „Тук на 17 /30/ май 1876 г. по здрач ботевата чета разпръсна черкезка потеря”
Знака на Ботевият път край Борован.
Край село Оходен “Тук на 18 май 1876 г. сутринта Ботевата чета се насочи към Милин камък обстрелвана от черкезка потеря”.
Край село Оходен “Тук загива Сава Катрафилов /1836 – 1876/ член на щаба на Ботевата чета”.
Край село Оходен – мястото на битката
Край село Баница “Тук загива Давид Тодоров /1834 – 1876/ член на щаба на Ботевата чета”.
Мястото където Ботевата чета навлиза в Балкана
Местността Кривольо под връх Околчица – “Тук на 27 май 1876 г. загина в престрелка с черкезите подвойводата на Ботевата чета Петър Спасов Симеонов /Перо Херцоговеница/”.
Битката край връх Околчица.
Разгледайте също:
http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/04/10/parahoda-radecki.2395 - Радецки
Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.
25.02.2009 18:33
ако изкопая някъде снимка ще сложа линк тук.
05.03.2009 14:11
16.03.2009 18:49
26.03.2009 14:11
11.07.2009 07:06
Виждал съм Кръста на Околчица през 1956 г., следователно, той не е бил сменен с петолъчка през 1947 г.
Кръстът, който съм виждал не беше руски кръст, на него немаше наклонената летва за краката на куция Андрей Първозваний. Това, което съм виждал беше Христовия кръст.
Защо руските мекерета в България поставиха руски кръст на Вола, след като е добре известно негативното отношение на Войводата към Русия не ми е известно, но се досещам: за тех Русия винаги е стояла по-високо от България.
11.07.2009 07:10
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
23.03.2010 16:04
25.03.2010 09:59
02.06.2010 21:28
30.11.2010 14:25