Панайот Хитов /1830 – 1918/. Панайот Иванов Хитов е български хайдутин, националреволюционер и четнически войвода.Роден е през 1830 година в град Сливен. През 1858 г. е хайдутин в четатата на Георги Трънкин. Две години по-късно след смъртта на Георги Трънкин, Хитов е избран за войводана четата му. Неговата дружина е сред най-активните в Югоизточна България. При него са хайдутствали Хаджи Димитър, Стоян Папазов, Дядо Желю. В периода 1864-1865 г. под въздействието на революционните идеи хайдушкият войвода Хитов започва да осмисля действията си като част от общонационалното освободително движение. Той поддържа писмовна връзка с Георги Раковски. През 1864 година събира четници сред българите в Крагуевац и Белград и се прехвърля в Берковско и Пиротско. Според плана на Раковски, изложен в "Привременен закон за народните и горски чети от 1867-лето", Хитов е определен за главен български войвода.След смъртта на Раковски на 28 април 1867 г. Хитов преминава на българска земя с чета от около 30 души при Тутракан. Знаменосец на четата е Васил Левски. С четата си Хитов се отправя към Балкана и прекарва известно време в района на Котел и Сливен. Четата му няма за цел да вдига въстание,а да осъществи революционен марш,за да агитира българското население. През август 1867 г. заедно със своята чета и с четата на Филип Тотю, Хитов се отправа към Сърбия по билото на Стара планина. След оттеглянето си в Сърбия Хитов живее в Белград като пенсионер на сръбското правителство. Той става привърженик на идеята,че българското освободително движение трябва да се съюзи със сръбските действия срещу турците. В периода 1869 - 1871 г. Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски,с който води кореспонденция и без да се вслушва в съветите на апостола през лятото на 1871 г. Хитов подписва договор с черногорския войвода Матанович за едновременно въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания. През април 1872 г. Хитов става член на БРЦК в Букурещ.След смъртта на Левски Хитов играе важна роля в комитета, макар и да продължава да живее в Белград. През август 1875 г. председателства събранието на БРЦК, взело решение за обявяването на Старозагорското въстание. Според плана Хитов е трябвало да предвожда чета, но това не се осъществява поради внушение на сръбското правителство. Поради същите причини не повежда и чета по време на Априлското въстание.От април 1872 г. е член на БРЦК. Привърженик е на идеята за съгласуване на българското революционно движение със сръбските действия против Турция. Войвода на доброволческа чета в Сръбско-турската война от 1876 г. и в Руско-турската война от 1877 – 1878 г. След Освобождението Хитов живее в Русе. Взема участие в политическия живот. През 1885 г. е начело на Съединението в Сливен. Заради борбата му срещу режима на Стефан Стамболов е хвърлен в затвора.Умира на 22 март 1918 г. в Русе, където е и гроба му.

Горе паметника му в Сливен.
Долу гроба му в Русе и

На мемориала на Хаджи Димитър в центъра на Сливен.