Преди години прочетох една статия  „.....Паметник на Сашо Сладура ще бъде издигнат в САЩ, съобщиха вчера от външно министерство, позовавайки се на информация от нашето посолство във Вашингтон........” В Пловдив един от първите паметници издигнати след 10 ноември 1989 г. беше на Сашо Сладура и аз реших да се поровя в нета и да науча нещо повече за този човек. Не намерих много само това:

 Александър Георгиев Николов е роден на 15 септември 1917г. в гр. Плевен, от където е неговия баща. Майка му е чехкиня - дъщеря на управител на голям чешки замък. Сашо завършва пълен курс на пловдивския френски колеж "Сен Августин", а по-късно Пражката консерватория. След завършването и се установява в София в прочутия "Царски оркестър". Със своя весел и шеговит характер той си спечелва прякора "Сладура". На 26 септември 1961г. бива зверски убит в зловещия лагер "Слънчев бряг" край Ловеч. Известният наш кинорежисьор Никола Корабов нарича Сашо Сладура "Щурец с цигулка" - главен герой на авторския проект "Преди смъртта". Режисьорът - сценарист си поставя достойна за уважение творцеска задача: да покаже и да разкаже сладосста и силата на един живот. А ето и неговите думи: "За мен Сашо Сладура олицетворява реализацията на свободния дух в едно несвободно, тоталитарно време".

И няколко негови снимки. Българи сме знаем много /или поне така си мислим/ за Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и др. Дори родните им къщи са включени в 100-те туристически обекта, това са места които всеки Българин трябва да посети, но знаем ли нещо за балгари като Сашо Сладура, Дан Колов, Козма Тричков........да знаем, но поне за мен не чак толкова. По пътя когато вървим Виждаме паметници или барилефи на хора допринесли нещо за обогатяването на Българската история, аз имам доста богата колекция около 2500 паметника, барилефи, склуптури и др. когато снимам някой паметник и си редактирам снимката винаги гледам да узная нещо повече за този човек, колекцията ми е доста богата, ще публикувам някой статии. Дано да харесат и на вас.

Този паметник на Сашо Сладура се намира в Пловдив в Стария град точно над Римският Анфитеатър.

почитам откривателската ти любознателност. Пиши и търси. Паметника е дело на талантлив скулптор, не знам , кой е той.Но често за да се получи добра творба, автора изучава всичко за модела си... Този който го е направил вероятно знае много за Сашо Сладура.

А защо в нашето настояще, свободно общество го няма Сашо Сладура. Не средата определя духа!!

Но не си го представях така - по-скоро бузест и пухкав сладур. Жалко, че такава витална личност е имала такъв трагичен край.

Паметникът се намира в двора на АМТИ и е спонсориран от съученик на Сашо Сладура от Франския колеж, емигрант в Балтимор.

Скоро имах среща с един доста добър цигулар -концертмайстор- възрастен професор, Познавал Сашо Сладура. Знаеше и за съдбата му.
МЪката му беше, че ръцете, пред които се е прекланял и той, са били принудени, вместо да прославят България, да чукат камъни.
Ако пак се видим с него, ще му разкажа, че има паметник на този българин, които не се е страхувал открито да изказва мнението си по онова време и с това е станал неудобен за власт имащите