
Прочетен: 17111 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 01.09.2011 16:57
с. Раброво Видинско – През цялото Българско средновековие, годините на робството и в наши дни Видинската епархийска катедра е разпръсквала своите благодатни искри, водейки верните си чеда по Христовия спасителен път. Множество древни храмове, общежитийни манастири и скитове говорят за боголюбието и високите духовни стремежи на християните от този район, за ревността и любовта към Църквата на боговдъхновените и достойни наши прадеди. Един от тези върхове на духа и символ на непоколебима вяра е и скалната обител при село Раброво.
Славна със своето историческо минало, днес от обителта са останали само зеещите в скалите пещери и купища опушени камъни, покрити с булото на забравата. До нас са останали малко исторически сведения за манастира: Алботин е красива местност в дефилето на полупланинската част на Видинския край по течението на Буинишко-Ребравската река приток на река, Тополовец.
Наименованието "Алботин" идва от изчезнало село със същото име, което е споменато в съкратен регистър на Видинската "кааза" 1560 г. с изменената форма "Алтовин". В скалния масив, откъм северната страна на реката е бил изграден споменатият манастир, като са били използвани естествени плитки пещери и скални навеси и допълнително са били издълбани помещения и пристроени външни фасади и стени.
До манастира се стига по стръмен тесен път, неговите части са разположени верижно, за което е съдействало както терасовидното разположение, така и извънредно меката скала. Всяко помещение е имало изход към терасата, покрита някога с обединяващ чардак, висящ като гнездо на 20 – 25 метра над реката. Манастирският храм, центърът на духовния живот на обителта, се намира в междинния сектор, издълбан в най-вътрешната част от извивката на скалния масив.
Южната и югозападната част на църквата са напълно унищожени, тя е ориентирана според изискванията на канона от запад на изток. Останките от трикорабния манастирски храм, богато украсен със стенописи и декоративни колони и корнизи, говорят за усърден молитвен живот и някогашно благолепие. Наличието на баптистерий показва, че храмът е бил използван не само за молитвени нужди на братството, но и за обществени служби. Множеството разкрити гробове - на брой 29, повечето от които на миряни, сочи, че манастирът е бил много почитан и желано място за покой на неговите дарители. Северозападната част на манастира е била двуетажна, там е и втората по големина зала след църквата, предполага се, че е служела за трапезария.
Това е мястото, където духовните отци са посрещали поклонниците, гостите на манастира, оказвали са им традиционното манастирско гостоприемство след изморителния им път и са беседвали с тях, поучавайки ги във вярата. На изток от църквата има други помещения: едно по-голямо и след него последователно разположени множество килии, впечатляващи със скромността и практичността си. Името на манастирския храм не е известно. Времето е заличило спомена на кой светец е била посветена изсечената с голям труд в скалите църква.
Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.
соколи над скали се виели...
Б. Димитров възстанови средновековен ман...
Направи един пътепис за страната ни и ни представи
достойно навън.
Желая ти много успехи.
Поздрав за материала - не познавам тази част от родината ни. Ходила съм само в самия град Видин.
06.10.2007 11:28
28.02.2008 23:47
25.04.2008 12:58
25.04.2008 16:28
29.04.2008 11:51
18.05.2008 17:42
01.06.2008 02:24
12.06.2008 18:51
20.08.2008 13:25
17.08.2009 12:47
04.10.2009 02:01