с.Кокаляне Софийско – Крепостта Урвич - начина на построяване на стените и различни находки сочат, че е построена през ХIII в. по времето на Втората Българска Държава.

Днес запазени са части от крепостната стена, достигащи височина 6 м., както и части от зида на разположената в крепостта църква „Св. Илия” Съществуват две версии за произхода на името.

Според първата крепостта е наречена на името на местен болярин – Урвич. Според втората е наречена така, заради местоположението си - от „урва”, „урвище”. 

Първите сведения за крепостта са дадени от Паисий Хилендарски в своята История. Отдадено е значение на ролята и при защитата на Втората българска държава.

Предание разказва, че тук е водил последните си битки цар Иван Шишман, наричан от местното население цар Ясен. На него е кръстен и панорамния път в подножието на Витоша - от Бояна, през Драгалевци и Бистрица за Панчарево - „Цар Ясенов път“, чрез който Урвич е установявал постоянна връзка с витошките крепости „Бистрица“ и „Батил“ - Бояна. Според запазените легенди, благодарение на това, че е опасана от всички страни от река Искър, крепостта дълго време издържала на неприятелската обсада, докато един ден Ведена, селянка от Бистрица, за да спаси детето си, показала тайния вход към крепостта. Народът проклел предателката и тя се вкаменила.

Според легендата, когато Ведена предала калето, цар Шишман и войниците му усетили, че ще се случи нещо лошо - от няколко дни турците били спрели натиска. Съгледвачите на царя, които обикаляли из полето да узнаят силите на нападателите и намеренията им, видели пашата да разговаря с овчарката и тя с ръка да сочи към крепостта.

Разбрали предателството и побързали да се вмъкнат по тайния път в Урвич, та донесли видяното на царя. Той повикал болярите си и им рекъл: „Не ще можем повече да държим Урвичката крепост, защото е предадена на турците тайната врата към Искъра.

Ако я залостим, ще удържим крепостта още някой и друг ден, но ще измрем за вода. Трябва да бягаме и да се спасяваме, да спасим и войниците. Затова тайно ще се измъкнем в тъмното, ще се изтеглим към Самоков и там ще дадем силен отпор на турците”. Болярите се съгласили с думите на цар Иван Шишман.

Взели царските съкровища и знаци и ги закопали в скалата под Градището, а после пробили планината и пуснали водите на река Искър да минават направо. Водата заляла дупката със съкровищата, заличила я напълно.

Царят заедно с всички защитници се измъкнал тайно и избягали, но накъде - никой не знае. По тия места повече боеве не са се водили. Може турците да са ги настигнали някъде из планината и там да са посекли царя, да са разбили цялата царска войска и да са завладели България.

 

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.

 

 

благодаря за пътешествието!!
най-интересните легенди...българските!

любопитн около това място.От легендите местните знаят, че тук са Шишмановите дупки -където царят е спуснал имането си за да го спаси от турците.Тези дупки съществуват, много иманяри са спускани с въже, но този, когото спускат никога не стига до дъното, колкото и да е дълго то. Всеки е изваждан мъртав с отворена уста...

благодаря!!

са легендите, но на мен ми е по-интересно чие притежание е сега Урвичката крепост. Преди години бях по тези места и ми казаха, че крепостта била частен имот, реституиран. Виждаше се и ограда. Любопитна съм - кои ли са наследниците на цар Иван Шишман.

И аз това се чудя. Как така културно-историческа забележителност става частен имот и се лишава от полезрението на туриста и от възможността му да се запознае с историята на народа и държавата си?