с. Куклен Пловдивско - Кукленски манастир "Свети безсребьрници Козма и Дамян” - За Манастирът се споменава в XI век, когато е описан в имотите на Бачковския манастир. Наличието на лечебни качества на природата, още в дълбока древност е служело за болнични цели. Не напразно народните лечители (врачове) Козма и Дамян са канонизирани като светци. През 1337 г. е написан Цар Иван Александров псалтир в този манастир (Кукленски песнивец). Манастирът е покровителстван от Царя. Векове наред той е център на народни лечители и български книжовници. Падането под турско робство довежда до повишаване значението на манастира. Като метох към него е прикрепен и манастирът в местността Бяла черква. Тук са се лекували болни от малария и коклюш. Турската власт закриля тази дейност, защото тук са се лекували деца и жени на турските паши (лечителите са били по-тачени от ходжите). Закриляни били от разбойници. През страшната 1657 г. тук идват много монаси поради унищожаване на голяма част от Родопските манастири. Официалната власт изпраща от Пловдив войска за отбрана от разбойниците. XVII в. манастирът е бил център на българската писменост (тук творят Кръстьо Граматик, поп Аврам Димитриев от Карлово, йеромонах Анани, йеромонах Сидор, даскал Евстатий). Кръстьо Граматик е най-големия краснописец (Миней за месец ноември). Тук е дарено славянско евангелие, печатано във Вилно (покии крал Владислав), книга "Служебник" (от Божидар Вукович през 1554 г.), един "Осмогласник" отпечата в гр. Лвов от Йоан Кунотович. Манастирът е бил подкрепян преди всичко от пловдивския абаджански еснаф. До сега си остава здрава опора на българщината и стабилна основа на народното лечителство.