Някои учени смятат, че името на р. Бързия, а оттам и на Берковица, Боровци и др., идва от тракодакийска дума с корен "бер", "бор", със значение "бърз", "стремителен". Други приемат, че като селище градът съществува от тракийско време и вероятно се е наричал през античността Беридизос, Беридева, Кастра Бери... Берковица. На Спасовден, юни 1836 г., избухва голямото Берковско въстание, предвождано от Манчо Пунин от с. Бистрилица и известно като Манчовата буна или Манчовата размирица. Вдигат се на борба около 4000 мъже от селищата в горните поречия на Огоста и Златица, т.е. селищата от днешните общини Чипровци, Г. Дамяново и Берковица, както и от някои селища на общините Монтана и Вършец. Когато се почва въстанието в Берковица, се пръска слух, че въстаниците са 15 000. Това всява страх в тамошните управници. Турците докарват войска при с. Белимел и почват преговори с въстаниците, които продължават до Петрови пости.

След като официалните власти дават гаранции за земята и данъците,  предводителят Манчо Пунин разпуска въстаниците. Така завършва Манчовата буна. Берковският управител е сменен, но въпросът за данъците и земята остава нерешен. Населението е излъгано и затова на следващата година отново въстава. В историята това следващо възстъние е известно като Върбанпеновото въстание. В края на август 1872 г. в Берковица пристига Васил Левски, заедно с председателя на Врачанския революционен комитет Мито Анков. Берковският революционен комитет дава 60 жълтици на Стефанаки Савов от Враца за закупуване на оръжие, фактически за Ботевата чета.На 8 юли 1876 г. в Чипровци пристигат четите на Панайот Хитов и други български войводи и Берковският край въстава.

Главните боеве стават при Чипровския манастир.Въстанието е потушено. Пашаджик, командващ берковските турци, наредил инквизиции на населението от Чипровския край. Много чипровчани той откарва в Берковица. По пътя ги бият и яздят. В Берковица също ги изтезават и чак след един месец ги пускат като им взимали големи откупи. След Освобождението Берковският окръжен съд, председателстван от Иван Вазов, издава присъда No. 5 от 14 януари 1880 г., с която осъжда задочно на смърт погромаджиите Ибрахим бег Пашаджик и Караман бег. 

През войните за Национално обединение 1912 -1918 г.от града загиват 86 души изписани на войнишкият паметник в центъра на града.. 

Часовниковата кула е най-отличителният архитектурен паметник в центъра на града - негов символ и емблема. Кулата е строена през 1762-1764 г. и е висока 21,42 м. Имената на майсторите не са известни. Квадратното тяло, високо 11,80 м., е иззидано от камък с хоросанова спойка. Има 9 хоризонтални дървени пояса, а за осветяване на вътрешността са оставени по 4 тесни вертикални процепи - мазгали. Тясна дървена стълба извежда до осмоъгълната втора част на кулата, направена от дървена конструкция и обшита с шинди. Вътре са монтирани часовниковият механизъм и камбаната. Кулата е увенчана с островърха шапка, покрита с ламарина. Най-отгоре е поставена от властите металическа емблема -полумесец и знаме. Върху нея на 04 декември 1877 г. руски войник привързва бронзов кръст, израз на победата над Турция. Часовниковата кула - съвременница на Паисиевата история, днес се издига като пилон над спокойния градски площад. Часовникът измерва времето с медения си звън.

На 11 май 1872 г., деня на празника на двамата славянски първоучители Кирил и Методий, след тържеството, по инициатива на учителя Доганов, в присъствието на много граждани, учредили читалище “Бъдещност”. От присъстващите родолюбиви граждани същия ден събрали 8000 гроша. За целта заели една стая на долния етаж на Митрополитския дом при горната църква “Св. Богородица”. И берковското читалище тръгнало по този път и станало притегателен просветен, културен и обществен център за любознателните млади и стари берковчани. Запаленият светилник засветил за радост, за вяра и за надежда за добри дни и за свобода. На 9 юли 1950 г. е преименувано на “Иван Вазов”. 

Църквата "Рождество Богородично" е изградена през 1843 г. През входа на камбанарията се влиза в голям двор, ограден с дувари, изпълнен с лозници и овощия, бухлати чемшири, паметници на загинали в освободителната война и духовници - патриоти. 

Църквата “Свети Николай” построена през 1871 г. Строен е с ломен камък, а в ъглите, стълбовете, вратите и прозоречните рамки е вложен обработен камък. Върху някои от тях има чудесно стилизирана пластика. Храмът е осветен същата година. 

В двора на църквата “Свети Николай” се намира сградата на старото двукатно класно училище "Отец Паисий", градено през 1870 г. - днес Градска художествена галерия  на възрожденската живопис и дърворезба. Десетилетия наред то е огнище на патриотизъм и знания. 

В този дом, изграден преди около 160 години и наричан Ипеклийската къща, през 1879-1880 г. живее и твори Иван Вазов. Къщата музей "Иван  Вазов" е открита през 1957 г.

След основен ремонт на 15 февруари 1980 г. е открита новата експозиция на музея. Тя запознава посетителя с целия творчески път на поета, но главно място е отделено на берковския му период. 

Етнографския ансамбъл с живописна калдъръмена уличка. В една старинна къща има изложба на материалната и духовната култура на хората от епохата на Възраждането. Във фондохранилищата на Етнографския музей, който е създаден през 60-те години, се съхраняват хиляди предмети на художествените занаяти и народните обичаи, фантастичното цветово богатство и изкуство на тъкани, облекла, накити, предмети на домашния бит и някои отколешни обичаи и традиции. Един от 100-те национални туристически обекта на България -http://ivoso100.blog.bg/   - под № 34.

Над града се намира руините на средновековна крепост Калето - http://ivoso.blog.bg/turizam/2007/02/23/srednovekovna-krepost-kaleto.46293

 

 

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.

 

този красив и забележителен български град!!!!!
благодаря за изчерпателната информация!!!

Берковица е едно малко градче, съхранило обаятелния чар на славното минало, прекрасна природа и очарователни хора! Ако някой ден ви се отдаде възможност, посетете го! Има какво да видите!

Имам корени от Берковица и наследствена къща на над 150 години с много богата история.Там лятните ваканции като дете съм прекарвала незабравимо.И до ден днешен имам ли свободно време винаги отивам там за да се заредя с енергия.Красота и спокойствие !

Не съм роден в Берковица,но съдбата отреди там да прекарам част от детските и юношески години.Там завърших и гимназия.Сърцето ми остана в този град с изумителна природа.Вярна е,че и той пострада от разрушителната дейност на новите варвари,но усилията на местното общинско ръководство вдъхват надежди за възраждането на града.

Nai qkoto na Berkovica e Berkfesta. golqm kupon

Vinagi kogato imam vuzmojnost hodq v Berkovica,tova e izumitelen grad s prekrasni hora,koito znaqt kak da se zabavlqvat!

Tozi grad tuk e opisan mnogo dobre!Vupreki 4e ne sum hodila kogato pro4etoh opisanieto reshih 4e naistina e hubav grad!Mnogo mi se hodi tam sega!Hora 4etete za drugi gradove v bulgariq zashtoto e mnogo interesno

qko e

Обичам Берковица,този град има голмо значение за мен,невероятен е!!!

nai qkiq grad v cqla balgariq

Случи се така, че като млад живях в този град. Останах с чудесни спомени от природата, чистотата и сърдечността на хората.

роден съм там но,съдбата отреди друго.дали ще се завърна някога,някога ,сам ,стар ,самотен.......едва ли.