Седемте Рилски езера - Те са разположени стъпаловидно в голям циркус по северния склон на връх Дамка, ограден от връх Сухия чал, Отовишки връх и Харамията в северозападната част на Рила. Официално приетата номерация на езерата ги проследява отгоре надолу: Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното и Долното.

Водите на езерата се оттичат едно в друго и дават началото на р. Джерман. Един от 100-те национални туристически обекта на България -http://ivoso100.blog.bg/   - под № 29

 

При тихо и слънчево време Седемте рилски езера са спокойни и бистри, а при буря – тъмни, страшни и разпенени. През зимата те замръзват и се покриват с дебел сняг.

 

1.  Езеро Сълзата се намира на най-голяма надморска височина от всичките Седем Рилски езера. Разположено е на 2535 м. над морското равнище, има площ 7 декара и е най-плитко - дълбочината му достига едва 4.5 м. Нарича се още Горно езеро; името "Сълза" се дължи на кристалночистата вода на езерото. При такава надморска височина едва ли може да се очаква наличието на замърсявания - индустрията и изобщо човешката дейност все още не е успяла да достигне толкова високо в планината. Единствено някой несъзнателен турист може да изхвърли обвивка от вафла и така да предизвика замърсяване на околната среда. През почти девет месеца от годината водата на езерото е замръзнала. Изключително бедна е на минерали, тъй езерото като се захранва единствено по дъждовен и снеготопежен път. Езерото е изключително красиво и си заслужава.

При преход от  вр. Мальовица към Седемте Рилски езера  "Сълзата е първото езеро, което ще видите - при изкачване на хребета, който се спуска южно от Отовишки връх, се открива изведнъж една спираща дъха гледка към всички Седем Рилски езера. При ясно време цветът на езерата е наситено син; при облачно време са сивкави, а при дъжд и буря стават дори сивочерни. Южно от Сълзата се извисява т.нар. Езерен връх. Това е дин своеобразен наблюдателен пункт, от който се виждат всички Седем Рилски езера и Отовишки връх. Ако застанете на върха с гръб към Сълзата, вляво от вас се вижда "Окото", малко по-надолу също вляво - езеро "Бъбрека", а право надолу - езеро "Близнака". Вляво и зад вас се извисява Отовишки връх.

От връх Езерен направих разкошна панорамна снимка която за съжаление няма да може да се види в цялата си красота.

2. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България - дъбочината му достига 37.5 м. Площта му е 68 декара, а надморската му височина - 2440 м. Името на езерото се дължи на наситеносиния му цвят и характерната овална форма. Погледнато отгоре (от Отовишки връх, от въздуха или от сателитна снимка), езерото много наподобява очен ирис. При ясно време цветът му е особено наситен поради отражението на небето; при облачно време изглежда по-опалесцентно. 

През 1963 година дълбочината на езеро "Окото" е измерена за първи път с помощта на въже и тежест. Тогава е отчетена дълбочина 37.5 м. През м. октомври 2005 година екип от двама водолази осществява експериментално спускане до дъното на езерото и измерва дълбочина от 37.7 м.

Спускането е първо по рода си за страната - до този момент никой не се е спускал до дъното на "Окото", двамата водолази са Румен Железаров и Владимир Веков.

3.  Езеро Бъбрека има много характерна форма - изглежда точно като бъбрек. Разположено е на надморска височина 2282 м. и е дълбоко 28 м. Площта на езерото е 85 декара. Това е второто по големина и дълбочина езеро от групата на Седемте Рилски езера.

До известна степен Бъбрека има ключово местоположение, тъй като при южния бряг на езерото се отклонява пътека за х. Скакавица и още една за х. Рилски езера и х. Седемте езера. Последната преминава покрай езерото Близнака, езерото Трилистника, Рибното и Долното езеро. В същото време езеро Бъбрека е най-високата точка, до която можете да се изкачите с автомобил в района, като за такова изкачване е необходим високопроходим автомобил.

Бреговете на езерото са стръмни и скалисти, особено от западната и северозападната страна.

 

4. Близнакът е най-голямото от Седемте рилски езера. Има форма на пясъчен часовник. Намира се на 1940 м. северно от Вазов връх и на 2243 метра надморска височина. Площта на водосборния басейн е 2,10 кв.км., а на водната повърхност - 168,6 декара.

Водният обем на езерото е 590 хил.м3, а максималната дълбочина 27,5 метра. По дълбочина Близнакът е на трето място след Окото и Бъбрека. В миналото езерото е носило името Чифте гьол. 

5. Трилистникът има неправилна форма. Намира се на 2216 м. надморска височина, има неправилна форма и ниски брегове.

Площта му е 26 декара , дълбоко е 6,5 м. Преди време езерото е носило името Средния гьол. 

6. Рибното езеро е едно от Седемте рилски езера. То е разположено на 2184 м. надморска височина и е най-плитко.

Дълбочината му е едва 2,5 м., а площта – 36 декара. Край североизточния бряг на езерото е разположена

хижата „Седемте езера“. В езерото има доста риба, но риболова е забранен.

7. Долното езеро е разположено най-ниско от Седемте рилски езера. Разположено е на 2095 м. надморска височина, площта му е 59 декара, а дълбочината 11 м. Езерото има стръмен праг, а от север е затворено чрез моренен вал. То събира водата, която изтича от останалите езера. Долното езеро е началото на река Джерман. 

 

 

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.

Едно от местата в БГ, които още не съм видяла, а много искам :)))))))))) Красивооооо

Много красиво място ,което трябва да се види!

Ако искаш мога да пратя снимка на "Сълзата"

Aми какво да ви кажа,аз живея в градчето Сапарева баня,в полите на Рила и всяка година си ходя на езерата-това е най-красивото място на което съм била

mnogo e krasivo hodih minalata godina zaslujava si pove4koto hodene po strymniq bair;))kogato gi vidite 6te razberete zna4enieto na bylgarskata priroda:)

hodil sam kato malak sega mislq tazi godina sas semeistvoto mi pak da gi positim 4ydesno koito ne e hodil da ne 4aka ami da tragva nqma nishto da izgubi gledkata e strahotna :P

za6to ne e na ruski - imam da pravq prezentaciq

Всички описвате по-лесните маршрути с таксита,лифтове и т.н. Пробвайте малко да се изпотите а не направо да ви тръснат от раздрънкана уазка до езерата която направо е изорала пътя докато се добере до там.За тези които никой път досега не са ходили в планина да спомена че най добре е да идат лятото.Горе на 2500 метра температурите са доста по-ниски.Само ще кажа че миналата година имаше останал голям блок от сняг на едно от рилските езера а беше края на август.Маршрута за който ви говоря е от Рилския манастир.Странно защо нямаше жива душа в тази посока а от другата страна(Сапарева баня) имаше стотици хора.Предполагам че е защото е по-лесно но губите страшно много от гледките които ще видите ако тръгнете от манастира. Аз лично минах първо през София и Благоевград защото с влак ми е без пари а и от дългото ровене в интернет установих че от Благоевград има автобуси на всеки час за град Рила за разлика от градДупница който въпреки че ми беше по-близо нямаше удобни автобуси.От град Рила автобуси има в 7.30 12.30 15.30 за Рилския манастир .На Рилския манастир може да спите за 10 лева дарениеSmile.Не ходете почивните дни и по празници защото е пълно и дебелия поп който даваше стаите като ни видя колко сме зави обратно.От всички хотели и къмпинги миналата година работеше само Зодиак.Не знам какви неуредици имат хотелите там но и тая година може да е така затова проверете първо.Зодиака се намира на 20 минути пеша от манастира.От манастира до езерата има маркирана пътека и го дават 7 часа път.Аз успях да стигна до първото езеро за 4 часа и половина.Бързането беше защото исках да имам аванс от време да се върна ако не успея тъй като за пръв път бях в планина и не знаех пътя.Ако не сте в форма не тръгвайте по този маршрут защото Рилския манастир се намира на 1000 метра надморска височина а най горното езеро е на 2500.Изкачването е много стръмно и на другия ден ставах от леглото с викове заради болките в краката и задника.По пътя ще срещнете и стадо полудиви коне които си пасат там.Мисля че ги оставят и ги прибират преди снеговете.Имаше поне 50 коня с малките.На това място дето са конете има и рекичка .От там се разделя пътеката за хижа Иван Вазов която тръгва наляво а направо е за езерата.Пътеките за много по-добре маркирани отколкото от другата страна към Сапарева баня .Едно малко уточнение.Маркировката беше дадена с цвят като охра само че охрата изчезна по едно време и остана само жълтото но се успокоявах че им е свършила боята и наистина по жълтото стигнах до езерата.Не знам дали е от надморската височина от 200 метра(Стара Загора) до 2500,2600 но като се уморих едва си поемах въздух.Скоро прочетох че 2000 метра разлика в надмордската височина на човек му трябват 20 дена за адаптация.Не знам дали това се отнася за тези малки височини но общо взето лигите ми течаха защото нямах сили да се изплюя даже.Края на август ми беше втория опит.Първият път отидох мисля че беше края на април или началото на май беше.Празнуваха в манастира Цветница и както споменах по-рано дебелия поп се врътна.Тогава затънах в снега и стигнах само до една кошара дето лятото държат овце.Отдоло снега се топеше и краката ми бяха мокри а и времето се развали.Стана мрачно и заваля леко.Щях да продължа защото не беше толкова студено ама взеха да ми се виждат звездички пред очите.Предполагам че беше от снега или от умора защото ми отне 3 часа да мина тази може би една двадесета част от пътя.Затъвах до кръста и направо ми се повдигаше от зор.Обувките ми струваха 100 лева а вътре станаха на каша от водата.Тогава не знаех какво разстояное съм минал и добре че се върнах.Представяте си каква гледка бях като се върнах.Полицията в манастира ми взе личната карта и ме провериха по телефона дали не съм издирван предполагам.Пролета е пълно с ручеи от топящ се сняг и ако не се събувате да преминете ще си намокрите краката а водата е ледена.При първото ходене стигнах до едно място което беше пълно с животинска тор .Не знам защо реших тогава че сигорно е от мечки и за малко да се върна.Точно в тоя момент нещо мокро ме бутна по прасеца на крака и сърцето ми както може да предположите спря за момент.Оказа се малко куче(на ръст) порода помиярче.Бях толкова радостен че няма да бъда изяден че даже не можах да му се разсърдя.Кръстих го на секундата Бобко и помиярчето му недно тръгна със мен.По-рано бях срещнал и двойка ловци.Помиярчето имаше една десета днк от гонче така че може и да е било тяхно.Помиярчето тичаше пред мен и се кефеше максимално като се засилваше и се плъзгаше по корем по снега.Отгоре имаше лека ледена коричка и тъй като беше леко не потъваше за разлика от мен .По пътя само че през лятото видях и надгробна плоча на мъж и жена които лавината е помела в една пропаст.Така че има ли сняг и не знаете какво да правите изчакайте лятото.Да се върна на темата.Горе има две хижи .Забравих им имената ама едната е стара и няма баня.Стаите са общи и кенефа е навънка.Има готвена храна.Нарочно не си поръчах боб и не знам защо въпреки това цяла нощ трещях.Имаше едно семейство в същата стая което цяла вечер будех с пръдните си.За свое оправдание ще кажа че те правеха същото и ме стряскаха .Дъщеря им беше страшно готина но като се изтрещеше хижата потреперваше и аз се будех облян в пот.Мисля че беше десетина лева спането.До по-новата хижа имаше още 30 минути път и ме домързя да ходя до там а и имаше 15 румънски туристки от някакво екологично тяхно си движение дошли да спасяват раьона на езерата от скапаните джипове и уазки които разказват играта на околноста докато се изкачат по стръмното до новата хижа.Бяха на по 20 години и трябва ли да уточнявам че за нула бройки станах отявлен екоактивист и любител на планината в която до този момент не бях стъпвал.На другия ден станах много рано но имаше много гъста мъгла.Не се виждаше на 20 метра и за да не се бухна в някоя пропаст изчаках около час.След това марш на скок до Сапарева баня Мисля че разстоянието е около 25 километра и къде по пътя къде по разни черни пътища а накрая и по някакъв коларски път успях да стигна за около 5 часа.Тъй като е само надолнище през повечето време подтичвах леко.Маркировката е адски скапана по този маршрут и само благодарение на някакъв късмет не се загубих из горските пътеки по които вървях повечето време.Може би помогна и това че цял месец преди това изчетох сума ти такива коментари кой от къде е минал какво е видял и т.н.Това за коларския път ми помогна най много защото след може би цял час вървене из гората бях решил вече да се връщам на асфалтовия път ама това значеше цял час обратно .Мисля че успях да стигна преди 11 часа .От центъра до някакъв магазин хванах автобус за Дупница а от там за София и с влака до вкъщи.Седмица след това все още имах мускулна треска и ставах от леглото с нещо средно между коремна преса и лицева опора придружени със засилка и с вик който будеше съседите.Въпреки зора който видях а може би и заради него съм планирал за другата седмица може би към средата да го направя пак .Жалко че не мога да навия някой познат щото като ме видяха как вървя и като чуха какъв зор е решиха че ми се е разхлопало дюшемето.Вече цяла година се забавляваме като им разказвам разни случки и си умираме от смях .Предполагам че за опитни планинари този маршрут е детска игра но за обикновения човек си е цяло приключение.Само да добавя че лятото бях с маратонки и няма и на 50 метра от манастира си изкълчих жестоко крака и за малко пак да се откажа.Не беше нещо сериозно и за десетина минути спря да ме боли но след тоя преход кракът ми се наду леко и наболяваше около 3 месеца.Така че макар и да са тежки ползвайте подходящи обувки.