България :: Дряново

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.09.2006 23:34 - Дряново

Автор: ivoso Категория: Туризъм

Прочетен: 7974 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 18.07.2011 16:15

Несъмнено местоположението на Дряново и околността му са дали отражение върху неговата съдба, върху живота и характера на дряновци. И ако търсим главното в това от край време чисто българско селище – някога крепост, после селце, градец, а сега един от новите динамично развиващи се градове, ще го открием в онова, което Дряново е дало на нашия народ; в онова, което е записано за него в страниците на родната история.

Много и красиви са пещерите в околностите на Дряново. Те сега привличат туристи отвсякъде. Но човекът от преди хиляди години е търсил пещерите като най-сигурно убежище против зверовете и суровата природа. И по всичко изглежда, че пещерите около Дряново и Дряновския манастир са били удобни за него, защото днес намираме в тях следите от живота на първобитните хора. Тук е живял човек още през старата каменна епоха. В пещерите има следи и от първобитни огнища, шила от кости, разни предмети, изработени от рогата на добитък, но не е намерен никакъв метален предмет. При направените допълнителни проучвания са открити нови материали, които сочат, че те са били обитавани още в палеолитно време. Нещо повече, той смята, че в малката пещера при Дряновския манастир е живял прастар човек, останките на когото са открити само в пет пещери в България. Смята се, че този човек е живял още преди 50 хиляди години и е бил един от най-ранните заселници в Европа и представители на човешката раса. В околностите на Дряново се намират подстъпите към пет страропланински прохода, които били с голямо значение през римската и ранновизантийската епоха.

Край днешното село Славейково възниква крепостта Дискодуратера (Двойната яка крепост). Тя била основана по времето на император Марк Аврелий (161-180 г. сл. Хр.) от гражданите на Аугуста Траяна (Стара Загора) и от обикновена крайпътна станция, се превърнала в едно в главните тържища в Долнодунавските провинции. След нашествието на готите, които разрушили намиращите се в района крепости, византийската укрепителна система била възстановена през 6 век и обхващала 8 крепости: Града и Боруна /Дряновски манастир/, Липово градище /с. Муця/, калетата при селата Янтра, Скалско и Маноя. Дряновските легенди разказват, че в XII в. твърдините са родови имения на владетелите от династия Асеновци и важна част от охранно – защитната линия на престолнината Търновград / Велико Търново /. Укрепителните съоръжения на Града дори днес впечатляват с мащабите и мощните си зидове. В подножието на цитаделата на огромната крепост и резиденция на провинциален управител възникват средновековното селище и манастира "Св. Архaнгел Михаил"
/http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/09/05/drianovski-manastir.12712/.

Първото споменаване на името Дряново в исторически документ датира от 1470 г. Според османските данъчни регистри от втората половина на XV в. градът е бил вакъф (освободена от данъци, наследствена земя) на видния военачалник , с ранг на съвладетел на Европейските области на империята и мюлков господар Касъм паша. Статут на град, Дряново получава към 1869 г., когато става и център на нахия (околия).

Дряновци участват активно в Априлското въстание 1876г. В продължение на 9 дни в Дряновския манастир се води тежка битка на четниците на Бачо Киро и Поп Харитон с многобройния турски аскер. Освобождението на Дряново настъпва на 12 юли 1877 г. След освобождението на територията на общината възникват няколко големи фабрики: тютюневата фабрика на братя Шишкови (през 1896 г. се нарежда на 1-во място по производство и печалба сред десетте тютюневи фабрики в окръга), бонбонената фабрика на братя Мутафчиеви, Акционерно дружество "Здравина", преобразувано в Първа българска вагонна фабрика.
Лафчиевата къща е уникален архитектурен комплекс,национален паметник на културата. Тя е единствената в България запазена триетажна жилищна сграда в традиционен архитектурен стил от възрожденския период. Построена е около 1840 г. от дряновския строител майстор Кольо Гайдаржията и е известна като "къщата без пироните". Това е факт, тъй като в цялостния строеж на внушителното триетажно здание не е използван нито един пирон или желязна скоба. В действителност това са две къщи – близнаци, Лафчиевата и Перевата, които са свързани от гледна точка на фасадите в цялостна архитектурна композиция. Те са замислени и изпълнени като стени на една постройка. В приземието е мястото за стопанска дейност – дюкяни, складове, мазета. Всеки следващ етаж е издаден над долния с еркери и конзоли. Оригинално е решена фасадата към двора. От тази страна къщата е двуетажна, каменна и варосана, с галерия и високи четириъгълни дървени колони, които поддържат стряхата. Майсторът е обособил едно преходно към двора многофункционално пространство, за да разшири обема на затворения между високи оградни зидове терен и го обедини с жилището.

Икономовата къща е една от двете напълно запазени къщи, дело на майстор Колю Фичето (другата е т.нар. "къща с маймунката" във Велико Търново). Икономовата къща е строена през 1859 г. за свещеник Васил Икономов, който бил приятел на майстора. Тази къща съчетава по изумителен начин функционалност и удобство. Семпла фасада откъм улицата, с типичен градски характер. Там са били разположени дюкяни, складове и други стопански помещения. Неусетно тя преминава в елегантна дворна фасада, пластично раздвижена от тройно огънат еркер. Всички фасади на къщата са украсени с високи, увенчани с "вежди" прозорци, групирани по дължина, а покривът е от тежки каменни плочи. Икономовата къща е и пример за творческите виждания на гениалния архитект, най–силно изразени в елегантната южна фасада и представителните жилищни помещения от втория етаж.

Мостът е потроен от Колю Фичето в средата на ХІХ век. Съоръжението е от ранните хидротехнически постройки на майстора, в което развива своите идеи за традиционния възрожденски тип "гърбат" (римски) мост. Неговата дължина е 38.50 метра, а широчината на платното и тротоарчетата е 5 метра.

Мостът има четири свода с различни по големина отвори, стъпили върху три масивни каменни колони. Най – висок е вторият свод, над който мостовото платно е леко изгърбено. Мостовите колони са с водорези и аркирани отвори за пропускане на високите води. Настилката на моста е едър калдъръм, а на тротоарите – плочи, които излизат пред блоковете на сводовете и парапета, за да образуват корниз и подчертаят извивката на платното. Формата на всички арки на сводове и водоотточни отвори е подчертана с корниз.

Часовниковата кула в Дряново е построена е през 1778 г. Представлява висока центрична постройка, съчетана от три степенувани във височина размери и тела. Долната част била изградена от груб, необработен камък споен във варопясъчен разтвор, а по форма бил четиристранна призма с квадратна основа със страни 5 метра. За осветление били оставени 11 отвора – 5 на западната и по 3 на източната и южната страна. На източната фасада имало врата от която нагоре водела дървена стълба. На южната фасада имало вградена каменна арка. Долната част завършвала с каменен корниз, покрит с плочи. Над него четиристранната призма преминавала в осмоъгълна, като също завършвала с корниз, покрит с турски керемиди. В тази част се намирал часовниковият механизъм. Няма сведения какъв е бил първият часовников механизъм, тъй като през 1883 г той е бил заменен с нов, изработен в Трявна от майсторите Генчо Колев и Христо Василев. 167 години се извисявала над околните сгради градската часовникова кула. С времето по нея се появили пукнатини, следи от минали заметресения, реставрация не била извършена. През 1945 г. тя била съборена. Но за дряновци часовниковата кула има значение на монумент в архитектурния градски ансамбъл. Ето защо през 1984 г. тя е изградена отново. Запазеният часовников механизъм бе ремонтиран и настроен от Илия Ковачев – член на задругата на майсторите, носител на златен пояс.

Релефната карта на България се намира в центъра на Дряново срещу часовниковата кула в парка на СОУ "Максим Райкович". Картата е отлята от цимент в мащаб 1:100 000 и е първата релефна физическа карта на България. Тя е с размери 6.90/4.30 м. Изработена е през 1962 г. от Бонка Тихова, преподавател по география в СОУ "Максим Райкович" и учениците Донка Александрова, Сийка Янкова и Дабко Дабков.

Историческият музей съхранява историческото и етнографско наследство на дряновския край. Към него са създадени редица експозиции, разположени в други сгради в общината. Сградата на исторически музей е по проект на арх.Димитър Кръстев и е открита през 1970 г. Намира се в централната част на града, срещу Лафчиевата къща и
паметника на Колю Фичето.

Църквата "Св. Никола" се намира в центъра на Дряново. Тя е построена през 1851 г. от големия български майстор Колю Фичето и има елементи, характерни за неговия стила. Църковните стенописи датират от 1926 г., а три от иконите са дело на Станислав Доспевски, един от най-забележителните български художници от периода на Възраждането. Църквата е обявена за паметник на културата.

Църквата „Въведение Богородично“ в Дряново е строена в средата на XIX век върху основите на стар храм отXV век. Изгаря при пожар през 1877 г., след което е възстановена през 1892 г.

Църквата "Св.Троица" е паметник на културата от средата на ХІХв. Разрешение за построяването на църквата е дадено със султански ферман, издаден в 1845г. Строежът на църковната сграда е започнал на следващата година и е завършен през 1847г. Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.

Нагоре

Тагове: дряново,