Ковачевица е живописно разположено село на 1000-1100 м. надморска височина в родопския рид "Дъбраш".

Селото е създадено в средата на ХV в. от Български преселници, които идват тук с цел да се спасят от помохамеданчването на Българите в Родопите. 

През втората половина на ХVІІІ в. в Ковачевица се заселват българи от Костурско, майстори зидари, с което започва силното развитие на зидарството.

В началото на ХІХ в. в селото се образува еснаф и годишно от тук излизат между 200-500 строители, които упражняват занаята в Западните Родопи, Беломорието и Тракия.

Именно тогава село Ковачевица става средище на българщината в Родопите. 

Днес в селото са запазени 107 къщи

носещи духа на типичната Ковачевска архитектура, като едва 20 от тях са реставрирани.

Поради стръмния терен на местността, архитектурата в Ковачевица се отличава с компактни постройки,

групирани редово в двойни и тройни братски къщи.

Многобройните задънени, калдъръмени улички /тупици/, сложните кръстовища и проходи под къщите създават живописни улични ансамбли.

От различните архитектурни типове строителство в България, единствено тук чардакът на къщите заема около 70% от втория етаж, като най-често е обърнат към двора. 

Приземните етажи се характеризират с каменно строителство, обърнати към вътрешния двор, с помещения за животни и междинни етажи със стопанско предназначение.

Върху тези каменни основи, лягат изнесените еркерно и измазаните в чисто бяло жилищни етажи. Жилищният интериор е беден, с малко дърворезби. 

Голяма част от къщите днес са покрити с традиционните каменни плочи над които се извисява каменен комин с оригинален комин наречен кукла.

Най-интересните къщи в селото са къщите на: Шимеров  1825 г., Пилареви  1840 г. и къщата на Дишлянов  1820 г.

Архитектурна и историческа забележителност е черквата "Св.Никола", построена през 1848 г., но съхраняваща икони от ХVІ в.