Изградена е на 940 м. надморско ниво.От към дефилето се спускат стръмни брегове,които правят достъпа невъзможен.Терасата на която е построена крепоста, е наклонена на юг,на няколко места са запазени части от крепостта,зидовете са на 1 метър над земята.

Има голям резервоар,използван е водоизточник от вр. Сиврия.При полагане на тръбите на глинения водопровод в скалите е бил изрязан улей,който и сега не е заличен.

Има основи на кула,общата площ е 9 декара.Тази крепост е част от укрепителния комплекс на средновековния град Крън,към който спада и крепостта Градовете. Крепостта Крън, проучена и описана от Ат. Попов, е разположена върху скалист масив с надморска височина 940 м. по южния скат на Стара планина на 2.5 км. северно от с. Крън общ. Казанлък.

Крепостта е контролирала както пътя, пресичащ подбалканската долина, така и пътя от Търновград през Тревненския и Крънския проход за Пловдив или Боруй (Стара Загора).

В края на 8 век крепостта е била седалище на деспот Елтимир. Крепостта, която е заемала площ приблизително 9 дка., е била изградена към края на 7 или началото на 8 век върху развалини на византийско селище. От запад на север крепостта е била естествено защитена от непристъпни скални обриви, високи до 50- 60 м.

От изток, юг и запад е била обградена от крепостна стена, широка 1.50 до 1.80 м., изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан. Крепостната стена е била усилена с бойни кули.

На срещуположни скат в местността Градовете е имало също крепост с площ 4 дка. на очна връзка с Крънската, която се явява двубазисна. В подножието на крепостта Крън в местността Кърни е съществувало средновековно селище- подградие, което също е било укрепено.

Напоследък въз основа на разкопки и проучвания П. Гатев и Кр. Стефанова установиха, че крепостта Крън е съществувала още по време на Първата българска държава, а Д. Николов с колектив разкри част от крепостната стена и протейхизма в местността Градовете.

След поражението в Тревненския проход през 1190 г. остатъците от разбитите византийски войски, водени от император Исак II Ангел, се оттеглили в Крън и оттам продължили към Верея- Боруй (Стара Загора).

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.