Мелник е най- малкият град в България. Населението му днес наброява около 250 жители. Мелник е разположен сред внушителни пясъчни скали, върху югозападните склонове на Пирин.

В древността тази местност е била населявана от траките. През VI в. в нея се заселват славяните, които и дават името Мелник, произлизащо от думата “мел” (бяла глина). От 864г. градът е в пределите на българската държава. В началото на XIII век управителят на Западните Родопи Алексий Слав (племенник на царете Асен, Петър и Калоян) се обявява за независим владетел, като откъсва земите си от България и обявява Мелник за своя столица, превръщайки я в непристъпна крепост и в богато и културно средище.

В средата на XIII век градът влиза в границите на Никейската империя.

През XIV век за известно време Мелник е включен във владенията на Хрельо войвода (човекът изградил Рилския манастир на сегашното му място), а след неговата смърт през 1342г. в продължение на около 15 години е под властта на сръбския владетел Стефан Душан.

След падането на Мелник под турско владичество през 1395 г. градът запада, но през епохата на Възраждането отново изживява благоденствие, дължащо се на производството и търговията с прочутото мелнишко вино, което се изнасяло в цяла Европа, и най-вече за Англия и Австрия.

През 18-19 век културната и просветната дейност в Мелник процъфтявали.

Той се превърнал  в голямо търговско средище с около 1 300 къщи, над 70 църкви, 4 манастира, 3 мъжки училища и едно девическо. Градът имал също много богата библиотека.

След Освобождението Мелник остава под турска власт и отново запада.

Градът е освободен на 17 октомври 1912г. от четата на Яне Сандански, но голяма част от него е опожарена. Гръцкото и турското му население се изселват и от 12хил. жители през 1921г. са останали само 721, а в 1934г. - 512. 

По калдъръмените улички последователно се редуват стъпките на славяни, българи, гърци, латини, турци. Освен история и архитектура, Мелник е и вино. 

В уникалните земни пясъчни пирамиди, които го опасват от всички страни, http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/04/24/melnishki-zemni-piramidi.2976 са издълбани своеобразни изби, в които зрее, отлежава и се съхранява прочутото мелнишко вино. Едва ли другаде има подобна технология. И в съседна Турция, както и в далечните Франция и Испания са предпочитали вкуса на това пивко, гъсто, отлежало вино. Неповторима е старинната атмосферата, която потапя всеки посетител във великолепието на отминали векове. Старинните мелнишки къщи впечатляват с богатата си архитектура, с избите си, с подредбата, разкриваща българското чувство за практичност и красота. Най-известни от тях са: 

1. Кордопуловата къща  построена през 1754, е най-голямата  възрожденска  къща  на  Балканския полуостров, която е запазена до днес. Построена е специално за производство, съхранение и търговия на вино  и е закупена от богатия и прочут  търговец  Манол Кордопулов, известен още като Манолис Кордопулос. В нея са показани венециански стенописи,дърворезби и стъклописи, както и огромни бъчви за съхранение на мелнишко вино. Предполага се, че Кордопуловата къща и църквата "Св. Никола" са построени от един и същ майстор. В къщата, която според някои източници е втора по големина в страната, е изложена мелнишка изба, като тя е издълбана в скалата и така е оформен 150-метров (според друг източник 80-метров) тунел. В избите могат да се поберат 300 тона вино, като най-голямата бъчва побира 12,5 тона. Един от 100-те национални туристически обекта на България -http://ivoso100.blog.bg/   - под № 4

2. Болярската къща (най-старата запазена къща в България)

 

3. Пашовата къща, превърната в музей. 

Интерес представляват и руините на манастира “Св. Никола” (12в.).

Митрополската църква "Свети Николай Чудотворец" 

На входа на Мелник се издига паметника на Яне Сандански -http://ivoso.blog.bg/turizam/2008/01/10/iane-sandanski.151380

На 6км. североизточно от Мелник, върху билото на висок хълм, се намира Роженският манастир “Рождество Богородично”. Той е основан през 1217г., като в последствие неколкократно е опожаряван и ограбван. Сегашната манастирска сграда е от XIXв., а църквата е от 1600г., като е била обновена през 1732г. Църквата съхранява уникални стенописи, стъклописи и дърворезби. През последните години от живота си тук е намирал подслон големият български революционер Яне Сандански, който е погребан в близост до манастира.

 

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.

 

 

И не е пил мелнишко вино, просто да не казва, че е българин... Древните траки са положили основите на този град. Мелнишкото вино както тогава, така и днес се съхранява на тъмно под 45 градусов наклон и не губи качествата си с времето. Дължи се на пясъчливата почва, в която вирее мелнишката лоза.