Ширината на речното корито  на Дунав при Русе е 1 км, а дълбочината – 10 метра. Още през древността, освен Дунавският воден път, оттук е минавал важен път от Скандинавия и Русия към Егея, Анадола и Леванта. Реката е най-важният елемент в географската среда на Русе.

През различните епохи градът винаги е бил седалище на флотилии. Днес Русе се свързва с пристанищата на десетте дунавски страни, както и страните по Рейн и каналните връзки на Западна и Централна Европа. През ІІІ-то хилядолетие пр.н.е., в североизточната част на съвременния град, възниква първобитно селище, наречено от археолозите Русенска селищна могила. През І в. тук възниква римският

кастел Пристис (Сексагинта Пристис или Приста), по времето на император Веспасиан. Името се превежда като "шестдесет кораба".

Разкопките показват, че кастелът е разположен върху старо тракийско селище. Пристис загива в бурята на варварските нашествия през седми век. По време на Първото българско царство на неговото място се появява селище с името Руси. Най-ранното споменаване на Руси е от 1380 г. През 16 век  вече е голям търговски център. През 17 и 18 век пътешествениците го отбелязват с множество различни имена, за да останат след Освобождението само две – Русчук и Руссе, а по-късно само Русе. През 18 век Русчук се затвърждава като важна крепост, а през втората половина на 19 век става седалище на новосъздадената  Дунавска област (Туна вилает) с губернатор Мидхат паша. Той идва с екип от лекари, инженери, архитекти и други специалисти от различни националности и с амбицията да даде на Русчук нужната представителност на европейски град. Русчук е един от центровете на националноосвободителното движение на българския народ срещу турските поробители. На 20 февруари 1878 г. руските войски влизат в града като освободители. http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/03/24/rimska-krepost-seksaginta-prista.1671

След Освобождението бурно се развиват търговията, банковото дело, индустрията, образованието, книгоиздаването, културата. Русе е първият български град с европейски архитектурен облик.               

Пантиона на Възрожденците - Паметник-костница на български революционери и културно-просветни дейци. Дело на колектив в състав: Димитър Бойков, з.х. Никола Тепзиев, арх. Никола Николов, арх. Даниел Кънев. Открит е на 28 февруари 1978г. в чест на сто годишнината от освобождението на България от османско иго. Разположен върху 4456 кв. метра площ. Висок 22 метра. В мраморната зала в отделни гробове са погребани 39 видни възрожденци. Вписани са имената и на още 453 просветители, четници, опълченци.

В Пантеона се пазят костите на елита, формирал у българите представата за нация — писателите-революционери Любен Каравелов и З. Стоянов, Баба Тонка, А. Кънчев, войводите Ст. Караджа, П. Хитов и др. В сградата на Пантеона има постоянно действащ параклис “Св. Паисий Хилендарски” и документална експозиция за историята на църквата “Вси светии” и изграждането на Пантеона на възрожденците. Музей на баба Тонка Обретенова - Тонка Обретенова, известна като баба Тонка, е българска революционерка.

Женена за известен търговец в Русе, тя оказва сериозна организационна и финансова помощ на революционната организация. Русенският революционен комитет, най-важният във вътрешността на България, е основан в нейната къща. Четиримата сина на баба Тонка, Ангел, Петър, Никола и Георги участват в различни чети и са убити или изпратени на продължително заточение. По-малката ѝ дъщеря, Анастасия, е женена за революционера Захари Стоянов.          

Доходно здание – символ на града. Идеята за построяването му датира от 1896г. На 26.01.1898г. предприемачът Гатю Цонев печели търга за строеж. От страна на общината ръководството на строежа се възлага на инж.Георг Ланг и от страна на предприемача на арх.Франк Шолц.

Моделите на скулптурните фигури, символизиращи земеделието и войната са изработени по проект на арх. Раул Паул-Бранк. Сградата е построена в 1898-1902 г.         

Паметник на свободата – издига се в центъра на града.  Построен 1906г. по идея на Симеон Златев и опълченеца Стойко Кефизов.  Фигурите са дело на флорентинския архитект и скулптор Арналдо Цоки. Фигурата на жената символизира освободена България. Единият лъв е разкъсал робските вериги, а другият пази щита на свободата. На задната площадка са поставени две оръдия от Освободителната война, а на челната страна има надпис: "На поборниците и опълченците, които са взели участие в освобождението на България през 1867-1877г." Паметника е символ на Русе.    

Дворец Батенберг – бившо  Окръжно управление – днес Исторически музей. Строен 1879 – 1882г. за дворец на Александър Батенберг, по проект на виенския архитект Фридрих Грюнангер.     

Старата сграда на историческият музей е залепана за двореца. 

Градска библиотека – днес Регионална библиотека "Любен Каравелов". Построена през 1911г. за Търговско-индустриална камара от завършилия през 1893г. в Париж архитектура  арх. Никола Лазаров.       

Музей Градски бит - Постоянна експозиция, отразяваща бита и културата в Русе от края на ХІХ и началото на ХХ век, проникването на европейските модни влияния. Експозицията представя примерни интериори от русенска градска къща.  

Къща музей Захари Стоянов - Експозицията е открита е на 3 март 1978 г. в чест на 100-годишнината от Освобождението на България. Намира се в къщата, закупена след смъртта на Захари Стоянов от съпругата му Анастасия Обретенова. Показани са лични вещи - обувки, връзка, шалче, първи издания на негови произведения, траурни броеве на в."Свобода", намерени в гробницата му, отворена през януари 1978 г., за да бъдат положени костите му в Пантеона на възрожденците. Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/ под № 50.

Съдебната палата - Първоначалният проект е изготвен от арх. Никола Лазаров. Поради факта, че на това място се е намирала къщата на тогавашния министър на правосъдието, строежът се забавя няколко години. Затова Софийската е изградена по-рано. Проектът е преработен от арх. Пейчо Койчев от Министерството на правосъдието. Интериорът на сградата изцяло е проектиран от арх. Папазов, а стъклописите от проф. Иван Пенков. Изпълнението им е реализирано в Германия. Строежът на обекта започнал 1929г. завършва 1939г.. Скулптурните фигури по фасадата на сградата са проектирани и изпълнени от проф. Любомир Далчев, през 1939 г.

Драматичен театър “Сава Огнянов” -  един от най-авторитетните професионални състави в страната. Първото представление в Русе се е състояло на 27 декември 1870 г. Тогава под ръководството на видния български възрожденец, русенеца Тодор Хаджистанчев, е представена "Повестта на Ружица", драматизация от самия него по едноименния роман на Кристоф Шмид. Представлението се изнася в салона на известния за времето си хотел "Ислях-хане" от черковно-певческото дружество, чийто ръководител е бил Тодор Хаджистанчев. От 1902 г. Доходното здание - става основно място за изнасяне на представления. През 1907 година, след няколко-годишни спорове, русенските театрални дейци се обединяват и слагат началото на Градски театър в Русе, като артистичен ръководител става Александър Робертович, участвал в известната трупа на Матей Икономов "Съвремен театър". Създаден е и театрален комитет от видни русенски граждани, а Общината започва да субсидира театралната дейност. На 9 април 1942 г., с указ на цар Борис III, театърът е обявен за държавен, като оттогава се финансира от Министерството на културата.

 

Музей на баба Тонка Обретенова - Тонка Обретенова, известна като баба Тонка, е българска революционерка. Женена за известен търговец в Русе, тя оказва сериозна организационна и финансова помощ на революционната организация. Русенският революционен комитет, най-важният във вътрешността на България, е основан в нейната къща. Четиримата сина на баба Тонка, Ангел, Петър, Никола и Георги участват в различни чети и са убити или изпратени на продължително заточение. По-малката ѝ дъщеря, Анастасия, е женена за революционера Захари Стоянов.

Паметник на Ангел Кънчев - Ангел Кънчев Ангелов е български революционер, роден в Русе през 1850 г. Учи в Сърбия и Чехия. През 1868 участва във Втората българска легия в Белград. През лятото на 1871 е назначен от БРЦК за помощник на Васил Левски. При опит да премине нелегално в Румъния през 1872 той се самоубива, за да не бъде заловен. В близост до мястото на самоубийството е изграден неговия паметник.

Паметник на Стефан Караджа. Скулптурната фигура е излята от бронз, стъпила върху квадратен гранитен пиедестал, околовръст на който са изсечени барелефи със сюжети от величавите борби на българския народ против потисниците.Построен е през 1976 г. по случай 100-годишнината от обесването на Ст. Караджа. Автор на архитектурния проект е арх. Б. Петров, а на скулптурата и релефите - Н. Терзиев и Г. Радулов. Същият паметник е издигнат в родното село на великият българин днес Стефан Караджово Ямболско.

Паметника на Любен Каравелов -  Любен Каравелов е роден в Копривщица през 1837 година. Започва да се образова в родния град, минавайки и през други училища и градове през 1857 г, заминава за Одеса. Заедно с други българи издава списание "Братски труд", където помества първите си стихотворения. През 1969 заминава за Букурещ, където е съавтор заедно с Христо Ботев във вестник "Свобода", по късно и във вестник "Незавимост". По това време той бил с изградени вече революционни убеждения и вестниците били попити от тях. От Букурещ заедно с цялата имиграция помагал за делото на Левски. След смърта на дякона Любен Карвавелов започва да издава списание "Знание", научно-популярни книги и сборници. На 21 януари 1879 година в град Русе туберколозата го поваля.

Кюнт Капу е единствената запазена порта от крепостната стена на стария Русе. Буквално Кюнт Капу се превежда като вратата с тръбата, тъй като покрай нея е минавал тръбопровод (кюнт), който е бил част от водоснабдителната система на града. Този водопровод е захранвал чешмата в двора на Свети-Георгиевското училище (днес училище „Ангел Кънчев“). Тази чешма е единствената запазена от 18 век до сега в град Русе. Според клаузите на Берлинският мирен договор от 1878 всички крепости в Княжество България са разрушени. От Русчушката крепост е запазена само тази порта и нейната обкована с желязо врата. Смята се, че така са изглеждали и вратите на българските средновековни порти.

Националният музей на транспорта се намира в Русе, на брега на река Дунав, и е единствен по рода си в цялата страна. Разположен е в сградата на първата железопътна гара в страната, построена през1866 год. по проект на братя Барклей.Експозицията е разположена в 2 части в сградата на гарата и на открито - няколко парни локомотива, различни модели вагони, като тук се пазят личния вагон на цар Фердинант І, вагона, с който турският султан е предприемал обиколки и още много интересни експонати. Музеят се категоризира като национален музей на железопътния транспорт и съобщенията на 26 юни 1996 година по повод 100-годишнината от началото на железопътния транспорт в България. Сградата на музея е обявена за исторически паметник. Експонати от музея участват във филмите: Капитан Петко войвода, Записки по българските въстания и руско-българската продукция „Турски гамбит“.

Дунав мост, наричан още Мост на дружбата, е стоманен фермов мост над река Дунав между градовете Русе и Гюргево (на речен километър 488,70). Дължината му е 2800 м. и минава на височина от 30 метра над водата. Изграден е на две нива - за влакове и автомобили. Средната част (с дължина 85 м) може да се повдига и да пропуска големи кораби. До момента това е единственият мост над река Дунав по границата между България и Румъния на разстояние от около 500 км. Архитектурата на моста на моста е на архитект Геарги Овчаров, а художественото оформление (порталите на българския и румънския бряг, и орловите глави по неговата дължина) е дело на украинския скулптор Михайло Парушчик. Открит е официално за експлоатация на 20 юни 1954 г., като за времето си е най-големият комбиниран мост (с железопътна линия и за автомобилен трафик) в Европа. Строен е 2 и половина години от България и Румъния в сътрудничество с тогавашния СССР.

Катедрален храм "Свети Павел от Кръста" е римокатолическа църква, посветена на патрона на отците Пасионисти - Св. Павел от кръста. Храмът е катедрала на Никополската католическа епархия. Първия камък на църквата е положен през 1890 г. Въпреки усилията на тогавашния епископ Агусто, събраните средства (основно от чужбина) стигат само за издигането на стените на храма на 1 метър над земята. В този момент епископът среща свещеник на име Анри Дулсе – пасионист, французин от богата и знатна фамилия, който имал и много богати приятели. С тяхна помощ през 1892 г., храмът бива завършен, като стилът е неоготически с 31 метрова камбанария. Проектът е на италианския архитект – Валентино (проектирал и католическата църква във Варна). Тази църква бива осветена и започва да функционира.

На мястото на сега съществуващата църква „Свети Георги“ е имало дървена църква, изгорена по време на Руско-турската война от 1806–1812 г. При своето посещение в Русе през 1640 г. католическият архиепископ Петър Бакшев отбелязва, че в града има две дървени български църкви. Вероятно става дума за църквите „Свети Троица“ и „Свети Георги“. Феликс Канец пише, че църквата „Свети Георги“ е по-стара от „Света Троица“. През 1837 г. настоятелството на храм „Света Троица“ отпуснало заем, за да започне строителството на днешния храм „Свети Георги“. Последвали многократни постъпки на българското население, живеещо в южната част на града да бъде възстановен православният храм. На 25 март 1841 г. султан Меджит издал ферман, с който се разрешавало да бъде построен храм на мястото на стария. Строежът на църквата започнал през 1841 г. и завършил следващата година. Освещаването станало на 30януари 1843 г. от Червенския епископ Синесий. Строежът се ръководел от майсторПено Никеглу от град Трявна. Строителните работници били от Тревненско и Габровско.

Младежкият парк -  алея Перистери.

Училище „Христо Ботев” – Сградата е построена през 1898 г. за мъжка гимназия.

 

В центъра на Ресе са запазени няколко уникални сгради действащи и до днес:

Сградата на днешната банка ДСК - построена през 1895 г.

Къщата на братя Папаманоли – построена през 1897 г.

Българска Народна Банка – построена през 1890 г.

Хотел Тетевен на Андреа Тюрио – построена през 1897 г.

Къщата на Йосиф Дойнелов – построена през 1886 г.

 

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.

 

 

Русе си остава най-европейския град в България.

се почувства ти самият в Русе?:)Браво за снимките!

AS BJAH MNOGO PETI VAV RUSE ,OT 1992 DO SEGA BJAH POCHTI 20 PETI ,MNOGO MI SE HARESVA ,IMA VSICHKO I ZA VSEKI .POJELAVAM DA RUSE BEDNE EDIN OT NAIKRASIVI GRADA VAV EVROPA

bravo za hubavia sait s nego se pokazva kolko hubav grad imame i se nau4ava ne6to pove4e za nego!

ruse si mi e roden grad i si jiveq i ucha v nego za tova mi e i liubim mnogo krasiv grad (mn po krasiv ot sofiq bix kazala) i e zapazil anti4nosta si :)

много красив град живея тук от както съм се родил и уча в него много ми харесват тези сгради особено паметбика на свободата според мен е най-ценното нещо. Има и някои неща дето не ми харесват в града например чародейките иначе като изцяло хубав град

може да наричаш черните мръсни циганки с тази гадна дума чародейки.