Манастирът е основан през 1830 г. като семеен манастир. Първите обитателки на манастира били 40 монахини от съседните села. През 1831 г. тук е донесено и първото печатно издание от светата Рилска обител. По време на Априлското въстание през 1876 г.

Новоселската република просъществувала цели девет дни, след които била зверски потушена. Почти целият днешен град Априлци (тогава селата Видима, Острец, Ново село и Зла река), както и Новоселският манастир били изпепелени от турските войски. Повечето от монахините заедно със свещеник Георги Христов, който поддържал защитата на манастира, били заклани, а християнският храм бил ограбен и опожарен. И до днес в параклиса зад черквата, който е превърнат в малък музей, са запазени костите на убитите.

След освобождението от турско робство манастирът и параклисът са възстановени с доброволен труд и дарения на хората от местните села.  Манастирът понастоящем включва богато изрисувана еднокуполна черква, “Св. Троица”, параклис, посветен на Св. Иван Рилски, жилищни и стопански сгради.

Новоселският манастир се стопанисва от общината и е отворен за посещение, макар в него да няма духовни лица. Няма и постоянни стопани, които да се грижат за него, макар и сградите и двора да изглеждат много добре поддържани. Посетителите могат да си закупят свещи в църквата и сувенири (изрисувани керамични съдове) до входа на манастира, като оставят сътветните пари. Гражданите на Априлци често си правят пикници на поляните наоколо. Тук се организират и музикални прояви. При повод в манастира идва свещеник, който извършва необходимия ритуал. 

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.