
Прочетен: 8409 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 18.07.2011 12:04
Макар и в страни от големите пътища в древността и Средновековието, Панагюрският край изминава свой ранен исторически път на развитие. В околностите на града се намират редица археологически паметници – следи от древното минало. Десетки могили свидетустват за тракийските племена, живяли някога по тези земи. В една от тях – могилата “Мрамор” бе разкрито погребение на тракийски вожд от IV – III в. пр. н. е. Недалеч от нея през 1949 г. по време на землени работи бе открито световно известното днес
Панагюрско съкровище, рядък археологически паметник от времето на елинистическата епоха – IV-III в. пр. н. е. Деветте съда: четири ритона с форма на животинска глава, три канички с форма на глава на амазонка, една амфора с дръжки във форма на кентаври и една фиала са богато украсени с релефни изображения по сюжети от митологията. Този уникален сервиз, чието копие е изложено в Историческия музей в Панагюрище, е най-интересният паметник на изкуството, намерен в Тракия. Бурен икономически разцвет градът бележи в началото на XIX век. На основата на традиционния скотовъден поминък се развиват редица занаяти: джелепството – търговия с добитък, абаджийството – производство на аби от домашен шаял, мутафчийство – изработване на изделия от животинска козина, табачество – обработка на кожи, обущарство, а също така и златарство. В различните занаяти работели над 550 майстори, а общо с калфите и чираците – над 2500. Икономически подем по онова време предопределя и значителния духовен разцвет, до който стига градът в навечерието на Априлското въстание. С жаждата си за просвета панагюрци извисяват своето селище на едно от първите места в страната в образователното дело. През 1839 г. с усилията на цялото население е издигната голяма двуетажна сграда за мъжкото училище, а през 1843 г. е построена и сградата на девическото училище. Преди въстанието в тях се учели около 900 деца. В тях са учитествували и видните панагюрци и изтъкнатите в историята на българската национална култура дейци:
Марин Дринов, основоположник на българската историческа наукa и един от създателите и първи председател на Българската академия на науките и
Нешо Бончев – първи български литературен критик. В навечерието на Априлското въстание от Цариградското военно-медицинско училище в Панагюрище се завръща
Павел Бобеков. Като главен учител в мъжкото училище и председател на читалището, Бобеков разгръща значителна народополезна дейност и създава, както пишат съвременниците му, “цяло движение сред по-младите”. В такава обстановка на икономически и духовен подем идеята за национално освобождение намира горещ прием в Панагюрище още по времето, когато великия борец за свобода Васил Левски създава в България революционни комитети. Върховен момент в подготовката на въстанието е историческото събрание на Оборище – Първото българско велико народно събрание. http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/07/02/oborishte.6284 На 8 километра западно от Панагюрище на 13 април 1876 г. се събират делегатите на народа, дошли са изразят неговата непоколебима воля за борба, да повторят клетвените слова: Свобода или смърт! Малко е оцеляло днес от някогашния град. По време на въстанието изгарят двукатните търговски къщи, съзидани от най-добрите строители, зографисани от прочути майстори. Но сякаш, за да разказват днес за паметните априлски дни, са останали няколко старинни дома. Един от тях е Тутевата къща. В нея на 20 април 1876 г. се обявява Априлското въстание. И днес – в двора на къщата – сякаш оживяват съдбовните мигове, когато Кървавото писмо от Копривщица минава от ръка в ръка на разтреперените от вълнение революционери преди
Георги Бенковски да прочете редовете: “... Ако вие, братя, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище ...” Тесен бил домът на Иван Тутев, за да побере тяхното въодушевление и ентусиазъм. През сълзи на очи
Панайот Волов подканя: “Скоро, братя! Отворете портата да излезем. Ние да станем най-напред жертва”. След няколко часа целия град гърми от възгласите: “Да живее България!”, “Да живее свободата!”. Десет дни се радват панагюрци на свободата, а след това с оръжие в ръка я отбраняват и доказват, че са достойни за нея. Много са подвизите на героите, защитавали Панагюрище, много са жертвите. Друг ням свидетел на всеобщия героизъм и саможертва е Дудековата къща, една от последните крепости на героичната отбрана. Редом с останалите селища, участници в Априлското въстание, Панагюрище се свързва кръвно със съдбата на България изписва една от най-славните страници в нейната история. Глас в защита на въстаналия български народ издигат: Юго, Достоевски, Тургенев, Толстой, Гарибалди, прогресивния журналист Макгахан. Русия обяви Освободителната Руско-Турско война (1877 – 1878 г.), в която за свободата на България паднаха 200 000 руски войници.
Дудековата къща част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането, с етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура. Построена през 1856 г. Собственост на търговеца Петър Дудеков, убит от турците при потушаване на Априлското въстание. Пловдивски тип къща със симетричен план на застрояване. Богата вътрешна архитектурно-декоративна украса. В къщата английската благодетелка лейди Емили Странгфорд организира болница и обществена трапезария за пострадалите по време на въстанието от 1876 година. Тук отсяда генерал Дандевил, командващ III пехотна гвардейска дивизия, освободила Панагюрище на 30 декември 1877 година.
Тутевата къща. Построена е в периода 1873-1874 година. Неин собственик е бил Иван Тутев, заможен гражданин на Панагюрище и участник в революционното дело. Във времето лъщата е оцелява и е превърната в музей. В нея на 20 април 1876 година се обявява Априлското въстание. И днес в двора на къщата оживяват съдбовните мигове, когато през сълзи на очи Волов подканя: "Скоро, братя! Отворете портата да излезем. Ние да станем най-напред жертва". Къщата е разположена в предната част на малък двор, ограден към улицата с каменни зидове.
Строена е на три етапа: талпено жилище - опожарено; възстановен и разширен приземен етаж; надстроен етаж над част от приземието - 1875 г. Основно е реставрирана през 1988 - 1991 година. Експозицията е открита на 1 май 1993 година и е посветена на 20 април 1876 година - датата на обявяване на Априлското въстание.
Хаджидимитрова къща. Тематичната експозиция "ДАРЕНИЕ ИВАН ДЕЯНОВ" е разположена в Синята Хаджидимитрова къща. Тя е част от музейния комплекс, Построена е през 1895 г. В нея са подредени експонати по колекции - грънчарство, медникарство, златарство, резбарство, художествени произведения и ръкописи. Дарението е резултат на 6-годишна събирателска дейност.
Къщата - музей "Марин Дринов" е паметник с национално значение. Къщата е построена през 30 - те години на XIX век. Собственикът й Стоян Дринов по професия бил бояджия. Къщата е роден дом на бележития български историк, държавник и общественик проф. Марин Дринов - основоположник на българската историческа наука, един от основателите и първи председател на българското книжовно дружество в Браила от 1869 г. Неговите братя Найден и Пейо са видни дейци на национално - революционното движение в Панагюрище и участници в Априлското въстание. В този гостоприемен дом среднощ на 1 срещу 2 февруари 1876 година за първи път пристига в Панагюрище и отсяда апостолът Георги Бенковски. Помещенията "къщи" и "гостна" пресъздават традиционната подредба от навечерието на въстанието. В една от стаите е подредена малка документална експозиция , посветена на Марин Дринов , а в друга - лични вещи на видни представители на рода.
Къщата - музей "Райна Княгиня" Къщата е със запазена възрожденска архитектура. В двора се намира гробът на народната героиня, която е ушила знамето на въстанието, Райна Княгиня.
Днес на първия етаж е представена експозиция, която отразява живота и делото на тази велика жена преди смъртта й през 1917 година.
В музея се пази копие на знамето ушито от Райна Княгиня. Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/ - под № 36
http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/04/15/edinstvenata-bylgarska-kniaginia.2631
Мемориалният комплекс "Априлци" Издигнат е в чест на 100-годишнината от Априлска епопея благодарение на Димитър Даскалов, професор Величко Минеков, професор Секул Крумов и архитект Богдан Томалевски. Намира се на историческия хълм "Маньово бърдо".
Лековата къща е още един съхранен архитектурен символ от епохата на Възраждането, строен след Кримската война и изографисан през 1873 година. Подредената за посетители в тази къща експозиция, е посветена на Апостола на свободата - Васил Левски, а изключителна стойност на сградата придават ценните стенописи, с които е изографисана отвън и отвътре от местния майстор Иван Зографов. Най-впечатляващо е т.нар.
“Колело на живота”, което е израз на житейската мъдрост и философията, с които е пропита цялата възрожденска епоха. Лековата къща е възпята от великия български поет Пенчо Славейков в поемата му " Кървава песен".
Къщата е възстановена през 2004 година чрез проекта "Красива България".
Джуновата къща. Тематичната експозиция "Панагюрска златарска школа" е разположена в Джуновата къща - част от музейния ансамбъл. Къщата е построена през 1883 година. Експозицията проследява възникването и развитието на златарския занаят в Панагюрище и ползваните техники на изработка: леене, коване, филигран, емайл.
Основно производство на панагюрските златари са украшенията, трапезната и църковна утвар. Показаните в експозицията накити говорят за формиране на народна школа с ярко изразена самобитност. Панагюрските златари вземат участие и в подготовката на Априлското въстание. Те украсяват с обкови въстаническото оръжие и изработват въстанническите лъвчета.
Историческият музей се разгръща в музеен ансамбъл с възрожденска архитектура, изложбени зали и характерните панагюрски цветни градини. На 26.04.2001 г. беше открита обновената експозиция Априлското въстание в две от залите на музея.
Днешният исторически музей в Панагюрище е създаден на 20.01.1951 г. и е утвърден с решение на Колегиума на Комитета по култура и изкуство от 27.12.1966 г.Той е научен и културно-просветен институт, осъществяващ опазването и съхраняването на паметниците на културата в Панагюрската община.
Изследва, документира и представя културни ценности с познавателна и естетическа цел. По профил музеят е общоисторически с природонаучен отдел и съхранява във фондовете си над 18 000 музейни единици. Музейната експозиция в сградата на Историческия музей е разположена в 3 раздела: 1 - ИЗКУСТВО, 2 – ИЗЛОЖБИ, 3 - НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ.
През 1970 г. се създава Природонаучен отдел към музея, в основата на който са сбирките на учителя Михаил Савлеков и пътешественика Никола Делирадев. През 1993 г. отделът се пренася и експонира в самостоятелна сграда, а колекциите се дообогатяват. Експозицията запознава посетителите с богатия животински и растителен свят на Средна гора. В нея намират място ловни трофеи от Африка и образци на минералите, рудите и скалите от Панагюрския район.
Читалище Веделина основано през 1865 г. В него се развивала широка културно-просветна дейност, четели се книги и вестници, изнасяли се сказки, разисквали се политически въпроси, коментирало се положението в Османската империя
Храм "Свето Въведение Богородично" Изграден е през 1818 година. В онова време е бил величествен с големите си мащаби.
Църквата "Св. Георги" Намира се в центъра на града. Изградена е през 1856 година.
Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.
Децата от Панагюрище призовават: "Д...
Писмо до Община Панагюрище