Оборищенското събрание е първото българско народно събрание. То се провежда от 14 до 16 април 1876 г. в местността "Оборище" край Панагюрище.

Събранието е свикано по решение на Гюргевския революционен комитет, за да се уточнят въпросите, свързани с хода на подготовката на Априлското въстание през 1876 г.

Върховният момент в подготовката на Априлското въстание е историческото събрание на Оборище - Първото българско велико народно събрание.

На 12 километра северозападно от Панагюрище на 13 април 1876 г. се събират делегатите на народа, които са дошли да изразят неговата непоколебима воля за борба, да повторят клетвените слова: Свобода или смърт!

Самият Захари Стоянов, осъзнавайки емблематичната роля на това място заявява: "Свалете шапки, свещено място е Оборище!".

За първи път на Оборище националната революция и борбата за свобода се срещат с възрожденския демократизъм. Тук българският народ за първи път категорично заявява волята си да въстане, да се освободи от тежкото робство чрез своите избраници.

Оборищенци следват заветите на Левски, те се обявяват срещу султанския деспотизъм, който потиска християните от империята, но потиска и обикновения турчин.

Ето защо те заявяват пред цял свят, че желаят "свободата на всичкото население". Събранието в Оборище олицетворява тържеството на идеите на "повсеместната революция" като път към свободата, но въплъщава също усилието да се начертаят устоите на бъдещата държава: демократическа република с избираемо управление, равенство на хората без разлика на вяра и произход.

В историята съществуват няколко версии относно броя на представителите, взели участие в Оборищенското събрание. Според чуждите документи за Априлското въстание броят на представителите е бил 300 души.

Захарий Стоянов на места ги дава 350, а и много повече заедно със стражата и другите присъстващи на събранието. От това може да се заключи, че на събранието са присъствали много революционни дейци, които обаче не са били редовни делегати, но общият брой едва ли е надхвърлял 150 души.

Върху паметника в местността „Оборище” пък са изписани имената на 67 представители, като за това е послужил списъкът на Димитър Страшимиров.

В първото детайлно проучване на състава на събранието – „Оборищенци” (1972), са посочени имената на 64 представители от 54 селища на IV революционен окръг.

Самите депутати на това първо истинско Велико народно събрание въплъщават вековната жажда за свобода и чувството за отговорност пред Родината. "Моите оборищенски депутати - споделя Захарий Стоянов, сам участник в събранието и деец на Априлското въстание - са ангели: най-честните и идеални личности измежду народа, единствените възнаграждения са тях бяха грозната бесилка и заптийският камшик."

Тези депутати са образец за безкористно служене на общото благо. В Оборище българите обявяват саможертвата си за национална свобода и прогласяват общата воля за модерна европейска държава, добита с цената на най-скъпото - живота.

Решението от Оборище за въстание, неравната борба и геройската саможертва на априлци в паметната 1876 година определят бъдещата съдба на българския народ, стават символ на свободата - българската и общочовешката.

Надписа на паментика гласи: “Първо Българско Велико Народно събрание – тук пристигат на 10,11,12 и 13 април 1876 г. 65 представители на 58 комитета. През ноща на 13-ти пристига Бенковски. В зори на 14 април се открива заседанието, което се закрива вечерта поради буря и дъжд. Събранието избира комисия която заседава на 15, 16 и 17 април и завършва с решение да обяви възстание”. Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/   - под № 36