Калугеровският манастир "Св. Никола" е съществувал още през 11-13 в., но в началото на 15 в. е разрушен от турците. По-късно манастира е възстановен и е споменат за пръв път в една ръкописна бележка върху миней от 1693 г. През 17 и 18 в. Светата обител е средище на книжовна дейност и там е създадено килийно училище.

През юли 1871г. в Калугеровския манастир идва Васил Левски и основава революционен комитет в състав: Иван и Никола Ръжанкови, йеромонах Кирил Слепов и Теофил Бейков -учител. Тук са заседавали дейци от околните села (Церово, Лесичево, Славовица, Динката, Карамусал, Щърково, Съртхарман и Дерехарман).

Манастирът е средище на Априлското въстание. Георги Бенковски идва на 11 февруари 1876 г. заедно с помощника си Панайот Волов (IV ревл. окръг. Пазарджик). Тук са заседавали заедно с дейци от околните села (Церово, Лесичево, Славовица, Динката, Карамусал, Щърково, Съртхарман и Дерехарман). Полагат клетва пред кръста на отец Кирил и револвера на Бенковски. 

Затова след Априлското въстание манастира е опожарен от турците. В периода 1906-1908 г. Калугеровската обител е изградена наново и се е запазила и до днес. В момента Калугеровският манастир е действащ, като там пребивава само един монах. В манастира е запазена мраморна плоча от времето на римския император Юлиан Апостат (361-363) и няколко подобни плочи от 19 и началото на 20 в. с надписи на български език.