Земенският манастир ""Св. Йоан Богослов" е основан през 11 в., а през Второто българско царство е влизал в пределите на крепостта Землинград, която охранявала Земенския пролом на р. Струма.

В история на манастира били записани не един погром - от времето на битките на Кракра с византийците, през Сръбските опустошения от 1189 г. до набезите на османлиите в края на 14 в., след което обителта запустяла.

Единствената сграда в манастира оцеляла от тогава е църквата датираща от края на 11 – началото на 12 в. В първите десетилетия на 19в. Земенския манастир е възобновен и тогава било издигнато жилищното крило. По това време манастира се превърнал вече не само в религиозно и културно, а и в революционно средище.

В навечерието на Априлското въстание земенския игумен Михаил организирал чета, с която смятал да подкрепи въстанието, за което заплатил с живота си. След Освобождението единственото, което било до¬бавено към манастирската застройка, е малка камбанария в двора до жилищното крило. 

Днес Земенския манастир е реставриран и превърнат в музей. Земенският манастир не е обитаван от монаси и е превърнат в музей. Комплексът се състои от две свързани помежду си сгради, малка камбанария и църква по средата на голям двор. Църквата е най-старата сграда в Земенският манастир, като датира още от 11 в. и е един от малкото оцелели паметници на българската средновековна архитектура, строителство и стенопис.

Храмът представлява триапсидна, кръстокуполна (кръст, вписан в квадрат) сграда, с купол, разположен върху висок цилиндричен барабани. Има кубична форма, а стените й са от одялани блокове – бигор. При обновяването на манастира през 19 в. църквата се сдобила с директен вход от двора към олтара. Самият олтар представлява масивна каменна плоскост, чийто под е от разноцветни мраморни и каменни парчета.

Стенописите в църквата са от 11 и 14 в. и се отнасят към т.нар. народно направление в изкуството на Второто българско царство и не се включват към официалните течения в нашата средновековна стенопис.

От създаването на храма единственото оцеляло изображение е на Св. Ана. От по-късните рисунки са запазени ктиторските образи на деспот Деян и жена му Доя, на Св. Иван Рилски, на Св. Климент Охридски, на Св. Йоаким Осоговски и др.

Църквата е обявена за национален паметник на културата, а ктиторските портрети в Земенския манастир са най-старите и с най-голяма художествена стойност след ценните образи на Калоян и Десислава в Боянската църква.

Жилищният корпус в Земенския манастир е строен към средата на 19 в. и съвместява монашеските килии с огромните одаи за гости.

След Освобождението единственото ново, което било до¬бавено към интериора на манастира била малка камбанария в двора до жилищното крило.

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.