Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.06.2006 16:19 - с. Жеравна Сливенско
Автор: ivoso Категория: Туризъм   
Прочетен: 9135 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 17.07.2011 14:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image
На това живописно място е имало заселници още от дълбока древност. То е богато на множество извори с бистра и студена вода, главно условие за заселване. В музея на селото се пазят монети от ІІ и ІІІ век на н.ера, когато най-старите обитатели тук - траките са били жители на римска провинция. Запазени са също и намерените при случайни разкопки глинени делви и съдове, накити, употребявани при тракийските погребения. 
image
От римско време са и останките от укрепление на близкия връх “Вида”. Названието на селото, според нашия краевед учител Данаил Константинов, е от гръцки произход. Рекичката, която протича през селото и го дели на две, се казвала “Зервона” (Левица) и от там Жеравна.  Има и друго предположение за названието на селото. Тази рекичка в миналото е била пълноводна и по нейното протежение е имало много воденици.
image
Славяните са ги наричали Жерки – Жерков – и от там Жеравна. В началото се е зовяла Жеруна, за пръв път Райко Попович в своя книга от 1837 г. я нарича Жеравна. Има легенда, че жеравненските земи са били притежание на сестрата на цар Иван Шишман, дадена за съпруга на султан Мурад. 
image
От турците селото получило привилегиите на свободно селище. Управлението било поверено на местните първенци. Тук турци не можели да се заселват, а ако се наложело да го посетят, трябвало задължително да слязат от коня си и го водят. Жеравненци били освободени от данъци, но имали задължението да изпращат всяка година определен брой войници на султана за обслужване на сараите и конюшните му. 
image
Това задължение по-късно жеравненци прехвърлили на местните цигани, прочути гайдарджии, които веселели турските първенци в Цариград. Тези условия през време на османското владичество допринесли много за икономическия възход на селото.През 1828 г. започнали да си строят нова църква, после богато украсена и зографисана от известни тревненски зографи и от жеравненеца Недко Зограф. 

image

Църквата се казва “Свети Николай”. В Жеравна започнали да навлизат първите печатни книги: “Неделника” на Софроний Врачански (едва ли не във всяка будна жеравненска къща), Христоматията на Райко Попович, Рибния буквар на Д-р Петър Берон и др. Това нарежда Жеравна между значителните културни средища от периода на Ранното Възраждане. 

image

Жеравненци, които били във връзка и с други села и градове на страната, а най-вече с Цариград, не се задоволявали от науките на даскал Райно и решили да поканят учителя от цариградското взаимно училище Стефан Вълков, брат на Димчо Кехая. Той се завърнал в Жеравна през 1855 г. и заменил наустницата, псалтира и апостола с аритметика, граматика, землеописание, премахнал жестоките наказания, въвел публични изпити и 20-дневна годишна ваканция. За времето си Стефан Вълков бил учен човек. Знаел добре гръцки, турски и руски език. 

image

Даровит учител и общественик, давал дописки в цариградските вестници, които се получавали и в Жеравна. Открил училище за девойки. Склонил обществено-църковния съвет и през 1866 г. започнало, а в 1867г. завършило строителството на красива училищна сграда, запазена и до днес, сега като Картинна галерия.През 1863 г. той въвел празнуването на празника на Светите Братя Кирил и Методий. По този случай била зографисана икона от жеравненския майстор Недко Тодорович, която се пази в Изложбената зала на църквата.Освен в духовния живот Жеравна взела участие и в борбата за освобождението ни от турско робство. 
image
В жеравненските гори и усои са бродили легендарните местни войводи Кара Танас, Димитър Калъчлията, Алтънлъ Стоян войвода, Стефан Цоцкин, наричан Кючук Караджа (за разлика от Стефан Караджа), за който народът е съчинил много хубави хайдушки песни. Тук са бродили с четите си Панайот Хитов и Хаджи Димитър. През 1871 г. Жеравна била посетена от Васил Левски и Ангел Кънчев. Жеравненските младежи слушали огненото слово на Апостола в Халваджийското кафене на “Бръдо”, а по-късно младежи под предводителството на жеравненеца Петър Жейнов се подготвяли с облекло и оръжие за участие в Априлското въстание. През 1876 г. към четата на Стоил войвода, която влиза на 7 май в Жеравна, от селото се присъединили 22-ма четници. 
image
Неочаквано вечерта заваляло сняг, нещо необичайно за месец май, и момчетата загубили сражението с турците в местността “Равно буче” над с. Нейково, но въпреки лошото си въоръжение и мокрия барут показали голяма храброст. На 9. май бил съборът на Жеравна – Летния Св. Никола. Църквата била пълна с богомолци и молитвите им били отправени към всевишния за запазване на момчетата-герои. 
image
Същия ден турците донесли набити на колове главите на 7 момчета: на секретаря на четата Иларион Драгостинов, на сина на баба Тонка – Георги Обретенов, на легендарния нейковчанин Дели Ради и на четири жеравненчета: Руско Жейнов, Райно Люцканов, Вендю Цонков и Иван Хаджи Вълков. Турците насила накарали населението да минава покрай зловещите колове, за да разберат кои са близките им. Когато минал бащата на Руско Жейнов и турският офицер го запитал познава ли ги, смело го погледнал и казал:” Не, аго, не ги познавам”. 
image
Но докато се прибере в къщата си, която била на стотина крачки от страшната гледка, главата му побеляла. Писателят Йордан Йовков обезсмъртява героите в старопланинската легенда: “Юнашки глави”. Четникът от Жеравна Йочо Николов бил убит от турците близо до с.Кипилово. Там е и погребан от родолюбив българин. 
image
Известният доктор Васил Соколски - лекарят на хвърковатата чета на Бенковски, взел голямо участие в Априлското въстание, всъщност е прекрасният жеравненски младеж Васил Бойчев Рашков. На него Захарий Стоянов посвещава едни от най-хубавите страници от своите “Записки по българските въстания”. След Освобождението от турско робство условията за стопанско-икономическия живот на населението коренно се променили. Както е известно, след Кримската война 1858 г. жеравненските кехаи-овчари прехвърлили стадата си от Долньото поле в Добруджа. Сега, когато България била вече свободна, те започнали да изтеглят семействата си в Добруджа. 
image
Тъжно чувство навявали изпразнените в началото на ХХ век хубави жеравненски къщи. В някои от тях през 1913 г. са били настанени тракийски бежанци от Източна Тракия. В началото са били 30 семейства, но по-късно част от тях получили земя в село Болярско, Ямболско. В Жеравна останали около 15 семейства.

image

През 30-те години на ХХ век започнало събарянето на празните жеравненски къщи, продадени от наследниците на безценица на дребни предприемачи за дървен материал и керемиди. Тъжно и страшно ставало на местните жители, затова те помогнали да се запазят и отнесат в Етнографския музей - София по една стая от къщата на Хаджи Васил Хаджи Николов и на поп Никола и Киро Кехая - едни от най-хубавите и богати къщи с разкошни дърворезби. 
image
Материалите от къщата на поп Никола, представляващи ценни дърворезби по долапи, врати, иконостаси, ашмаци, са изгорели по време на бомбардировките в София през 1944 г., когато над Етнографския музей паднала бомба.
 През 1958 г. със закон Жеравна е обявена за музеен резерват. За паметници на културата бяха обявени 172 къщи. И Жеравна заблестя с хубостта си, както е гряла преди! 

image

Къщита-музей на Йордан Йовков.  Жеравна е родно място на писателя Йордан Йовков. Днес в родната му къща, която се намира на площад Голямото бърдо, е уреден музей, посветен на писателя. Сбирката съдържа много документи, ръкописи и снимки, разказващи ни за живота и дейността му.
image
В двора има паметник, на който Йовков е изобразен седнал на стол и потънал в мисли. Къщата е скромна едноетажна постройка. В нея писателят живее от раждането си до 13-та си годишнина, когато цялото семейство се преселва в Добруджа.
image

 

Музеят представлява едноетажна къща, заобиколена от каменни стени. В двора, изпълнен със зеленина, се издига паметникът на писателя, седнал на малък стол, вглъбен в своя вълшебен свят. Интериорът в къщата е запазен и се усеща автентичната атмосферата на миналото. Йордан Йовков пише за деца и възрастни. Книгите му са преведени на повече от 20 езика. Най-известните му творби са "Вечери в Антимовския хан", “Старопланински легенди”, "По жицата".

Един от 100-те национални туристически обекта на България -http://ivoso100.blog.bg/   - под № 57
image

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.



Тагове:   Жеравна,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - selved
22.03.2009 11:00
yordan yoivkov e nasiyat uciliste se kazva imeto na pisatela yordan yovkov
цитирай
2. анонимен - Bravo!
15.02.2010 14:25
Strahotni snimki i razkaza ti e dobar. Eto malko snimki i ot mene:)))
http://www.trivago.bg/%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BB-130171/%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8/%D0%BA%D1%8A%D1%89%D0%B0---%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9-%D0%B9%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD-%D0%B9%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%B2-1301276
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ivoso
Категория: Туризъм
Прочетен: 5884312
Постинги: 349
Коментари: 2993
Гласове: 45728
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031