Боженци /Боженците/ – малко селце, паметник на българската възрожденска архитектура, сгушено в северните склонове на Централна Стара планина на височина 750 м. Архитектурно-исторически резерват с 600-годишна история. Според легендата селото е основано от болярката Божана, която намерила подслон в Балкана заедно с деветте си сина след превземането на Велико Търново от турците през 1393 г. 

Замогнало се чрез развитието, животновъдството, занаятите и търговията през 18 в. селото променя своя архитектурен облик. Хълмистият релеф позволява на боженските майстори да оформят един от най-живописните архитектурни ансамбли на Възраждането.

Високите каменни огради, кованите дъбови порти, малките калдъръмени улички, каменните чешми и мостове, малките дюкянчета носят неповторимата атмосфера на това райско кътче на България.

Един от най-типичните паметници в Боженци, датиращ от периода на националното Възраждане на България е къщата на Дончо Попа /Поповата къща/.

Боженци е известно с това, че е приютило редица известни български писатели, художници, архитекти, дейци на науката и изкуството. Боженци винаги е било част от големия свят. Разположено близо до стария римски път Никополис ад Иструм - Августа Траяна - Константинопол, божанкалии векове наред пътуват и търгуват с Русия, Италия, Австро-Унгария, Франция, Анадола.

Със 110 къщи и около 500 жители, в края на 19 век Боженци е административен, търговски, културен и духовен център. Но постепенно хората се изселват. Остават 100 къщи, които са на възраст от 100 до 250 години.

През 1964 година селото е обявено за архитектурен и исторически резерват, а четиридесетте души, които живеят в него го пазят живо. Но в това старинно селище човек, и сам да живее, не се чувства самотен.

Селото–резерват се посещава от хиляди хора, ценители на стойностите неща, през всички сезони. Тук могат да се разгледат две музейни къщи от 18 и първата половина на 19 век с оригинални предмети от този период.

Експозицията „В историята остават лудите глави и щедрите дарители” представя историята на Боженци с богат снимков материал, предмети на бита и лукса – част от битието на божанкалии, родословия на видни боженски фамилии, подарили (както е било прието да се казва тогава „оставили за спомен”) училища, църкви и къщи, а чрез участие в политическия и културния живот на България – и добро име.

Музейни обекти са и менгемe за восък с оригинален механизъм от началото на 19 век, ножарска работилница, постоянна изложба - базар на тъкани, килийно училище, зала, в която се редуват изложби според сезона и календарните празници – сурвакници, мартеници, великденска обредност, картини, фотоси.

В Боженци се провеждат ежегодно детски пленери по живопис с участието на деца от различни градове.

Според календарните празници са и автентичните възстановки на народни обичаи - Лазаруване, Коледуване, Гергьовден.

Селото предлага възможности за почивка във възрожденски къщи, работят механи, кафенета, дюкяни. Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/   - под № 20

Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява трикорабната базилика "Пророк Илия", където могат да се забележат куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове.

Църквата е построена през 1839 г. и влиятелните жители на селото получават разрешение да построят към нея камбанария - нещо строго забранено по време на Османското владичество.

В долната част на църковния двор е имало килийно училище. Класно училище е построено през 1872 г. и представлява масивна сграда в началото на селото, която след това е преустроена на галерия. По предназначение, на нейният първи етаж е имало салон и библиотека, а на втория - класни стаи

Иразбира се Поповата къща точно до църквата.

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.