Град Ямбол се намира в Югоизточна България и е разположен на бреговете на р.Тунджа (античната Тонзос). Плодородните земи по долината на реката са били заселени още от най-дълбока древност.Най-ранните останки от селищен живот са открити в десетките праисторически селищни могили. Дори на територията на съвременния град Ямбол се намират останки от т.н. Рашева и Марчева могили, които датират от неолита, енеолита и бронзовата епохи. Някои от находките, открити в тях, сега се съхраняват в парижкия Лувър и Археологическия музей София. Огромна част от тези ценни експонати обаче са притежание на Историческия музей в Ямбол. В чертите на съвременния град Ямбол е съществувало антично селище, като се предполага, че през 293 г. император Диоклетиан, преминавайки през него, му е дал името Диосполис (град на Зевс). Първите писмени данни за града са от VІ в., а любопитни сведения за него се съдържат във византийски, арабски и османски хроники. През Х-ХІV в. гръцкото име на средновековния Ямбол е било Дамполис, а българското, известно от един каменен надпис от 1356-7 г. - Дъбилин. Градът е един от първите на Балканите, който оказва силна съпротива на турците и бива превзет през 1373 г. след продължителна обсада. Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени и до днес. На заден план Бакаджиците любимо място за отдих в почивните дни на жителите на Ямбол.

Безистена – покрит пазар построен през ХV в.

Паметник на културата с национално значение

Символа /Емблемата/ на Ямбол е богинята на лова Дияна. Това е статуята поставената на входа на Ямбол.

Ямболският исторически музей дължи създаването си на безкористната, събирателска и проучвателска дейност на местни интелектуалци положили основите на историческите проучвания за региона. Още през 1886г в трикласното мъжко училище в Ямбол по инициатива на проф. Петър Нойков е уредена първата музейна сбирка. Археологическото ученическо дружество "Диана" (основано 1925 г.) през 1926 г. подрежда музейна сбирка. По това време известни местни интелектуалци основават гражданско археологическо дружество "Диамполис" , което развива активна дейност в областта на археологията и етнографията. Събраните от тези дружества експонати се съхраняват до 1936г в сградата на ямболската педагогическа гимназия, а по-късно са предадени на читалището. През 1948 г. отдел "Музеи и галерии" при Комитета за наука, изкуство и култура с писмо предлага на ГНС-Ямбол да предвиди в бюджета си за 1949 г. службата "Асистент по старините", и помещение за музей. На 26.І.1952 г. Венета Дачева е назначена на длъжност референт "музей и картинна галерия". С този акт се полага началото на музея като институция. Официално музеят е открит на 2.VІ.1953 г. като музей на революционното движение. До 1955 г. В.Дачева е единственият уредник в него. Първоначално в музея съществуват три отдела: исторически (включващ историческото развитие на Ямбол и региона от праисторията до 1944г);социалистическо строителство (отразяващ събитията след 1944г.) и отдел природонаучен. Първите му експонати са част от музейната сбирка на археологическите дружества. Постепенно музейната дейност се разраства и броят на специалистите, работещи в него се увеличава. Понастоящем Исторически музей гр. Ямбол разполага със специалисти, разпределени в четири основни отдела.
"Археология" (включва фондовете "Праистория", "Античност", "Средновековие" и "Нумизматика"); "Българските земи ХV-ХІХ в." (включва фондовете "Възраждане" и "Етнография"); "Нова и най-нова история" (със съответните фондове) и отдел "Връзки с обществеността". Към музея функционира и ателие за реставрация и консервация. Фондовете на музея (основен и спомагателен) като цяло включват около 90,000 експоната от родната история, някои от които с неоценима научна стойност, разпределени в съответните отдели. Съвместно с организацията JOCV (Японски доброволци за сътрудничество в чужбина) музеят осъществи пилотен проект по компютъризация на музейното дело. В резултат на това бе разработена програма за компютърна обработка на музейните експонати и беше създадена база-данни за съществуващите музейни фондове. В музея е изградена вътрешна компютърна мрежа. Благодарение на богатите си фондове и добрите специалисти през изминалите години Ямболският музей е организирал над 30 мащабни изложби, свързани с историята на Ямбол и региона. Музеят има десетки издания с научни и популярни публикации по различни регионални исторически проблеми. През 1995 г. музейните специалисти издават в. "Вести на Ямболския музей" и списание. Фондовете на музея продължават да се попълват ежегодно както от събирателска дейност и дарения, така и от продължаващите вече десетилетия разкопки на античния град Кабиле и праисторическа селищна могила край с.Драма. Резултат от тези проучвания са три международни симпозиума "Поселищен живот в Тракия" и множество научни публикации. Всички музейни специалисти участвуват активно в провежданите национални и регионални конференции, в които чрез своите проучвания популяризират и разпространяват историята на Ямбол и региона, неотменима част от българската история. Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/.

Бакаджиците (още Бакаджик, Бакаджика) е верига от ниски хълмове, които геоложки принадлежат към Средногорието, като се простира на изток от р. Тунджа, на около 15 км от гр. Ямбол. Хълмовете представляват младоеруптивни конуси, които очертават на запад Елховското поле и на югоизток постепенно преминават в Дервентските възвишения.

Средната им надморска височина е около 300 м. Цялата верига е дълга около 12 км, а широка между 5 и 10 км. Бакаджиците се състоят от андезити, пикрити, базалти, трахибазалти, почвите са смолници и канелени горски, а на места има карст.

Най-високият връх на Бакаджиците е Асанбаир (515 м), на който е разположена радиорелейната станция „Бакаджик“, известна още като „РРС Ямбол“. Други върхове са Свети Спас (500 м.), Дедевица, Калето. Името „Бакаджик“ произлиза от турските думи Бак и Ачик и означава „височина, от която се вижда надалеч“. Възвишенията са известни и с българския превод „Гледките“. В района на Бакаджиците, както и на Сакар и Странджа конна хайдушка дружина води един от най-известните български хайдутиИндже войвода. Други известни хайдути в района са Кара Кольо, Димитър Калъчлията и Кара Танас. През 1861 г. из Бакаджиците дружина води Панайот Хитов. По случай освобождението на Ямбол през 1878 г. в района на Бакаджиците е бил построен и осветен първият паметник на българо-руската дружба в България —

храмът „Св. Александър Невски“. Паметникът пази списъкът на загиналите руски воини и български опълченци от 30-та руска пехотна дивизия. В местността има няколко туристически комплекси и хижи (комплекс „Ямболен“, х. „Индже войвода“, х. „Бакаджик“, х. „Пиргуля“), които предоставят възможност за почивен и лечебен туризъм.

Още преди 150 г. руски лекари установили, че въздухът в местността въздейства благотворно при белодробни заболявания. Бакаджиците съдържат находище на медно-полиметални руди.

Народно читалище "Съгласие" е самоуправляващо се културно - просветно сдружение, изпълняващо културно-просветни функции. То е юридическо лице с нестопанска цел. Основано е през 1862 г. по инициатива на възрожденеца даскал Ради Иванов Колесов.

Църквата „Свети Николай Чудотворец” – построена през 1888 г.

Край Ямбол се намира античният град Кабиле - http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/03/24/kabile.1669

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.