Според манастирската летопис на Константин Огненович третият по-големина манастир в България - Троянският е основан в началото на 17в. от няколко атонски монаха отшелници, които донасят със себе си чудотворната икона на Богородица Троеручица.

Първоначално били построен малка дървена църква "Рождество Богородично", монашеско жилище и гостоприемница. По времето на игумена Калистрий, Троянският манастир бил плячкосан от турска банда, а самия игумен бил посечен. През първата половина на 18 в., по времето на игумена Христофор се осъществили първите по-големи строежи в манастира, като били построени някои нови сгради и се организирало водоснабдяването на обителта.

Още от средата на 18в. в Троянският манастир функционирало килийно училище, в което получили образованието си видни духовници, като Йосиф Соколски, Онуфрий Габровски и др. През 2-та половина на 18 в. игумен Пахомий организирал изграждането на нова, съборна църква, разширена в 1812 г.

По това време източно от манастира бил издигнат и скитът "Св. Никола". През 1830 г. с грамота на цариградският патриарх Троянския манастир е обявен за ставропигиален (под пряката юрисдикция на върховната църковна власт и самостоятелно управление), а игумен Партений изградил втори скит, посветен на "Св. Йоан Предтеча".

През 1835 г. с помощта на местното население жилищните сгради в Троянския манастир били разширени и била издигната нова църква "Успение Богородично" дело на майстор Константин от с. Пещера. Да украси новопостроената църква бил поканен един от най-известните възрожденски художници - Захарий Зограф.

По същото време били изградени и сегашните жилищни корпуси от изток, север и запад и малък дървен параклис "Рождество Пресветая Богородици". В 1865 г. майстор Иван от с. Млечево построил 5-етажната кула – камбанария. И през 19 в. монасите от Троянския манастир продължили своята духовно-просветна дейност. Известни са усилията на книжовниците Спиридон, Рувим, Манасий, Калиник, Панарет, Йосиф Соколски, даскал Тодор Пирдопски да съживяват и разпространяват българското слово.

Манастирското училище продължило своята работа и след Освобождението. Троянският манастир е бил и убежище на хайдути и революционери.

Тук през 1872г. Васил Левски организира таен революционен монашески комитет, начело с игумена Макарий.

При избухването на Априлското въстание в манастира е бил разкрит команден пункт на воеводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров.

И до днес е запазена в автентичния си вид килията, в която са били обсъждани революционните дела. По време на Руско-Турската освободителна война отец Макарий трансформира комплекса в лазарет за руските войници. Сегашният български патриарх Максим е бил послушник в Троянската обител.

Троянският манастир е един от трите ставропигиални манастири в България ( другите два са Рилския и Бачковския ). В днешно време Троянският манастир представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради, както и два скита – "Св. Николай" и "Св. Йоан Кръстител".

Манастирското пространство се състои от три двора: северен – стопански, среден – за гости (поклоннически) и южен - молитвен, където се намира и църквата. Триетажните жилищни сгради са построени в периода 1835-1855 г. и са издържани във възрожденски стил. Главната църква в Троянския манастир "Успение Богородично" е построена през 1835г. от майстор Константин от Пещера.

Представлява е еднокорабна постройка, двуделна по оста изток - запад, с три конхи в източната част и със средно висок купол. Стенописите в храма са дело на известния живописец Захари Зограф и са изографисани в периода 1847-48г.

Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на храма. Наред с традиционните сцени "Христос Вседържател", "Деветте ангелски чина", "Пророците", "Евангелистите", сцени на "Празниците", "Чудесата Христови" Захари помества на централно място - срещу олтара - образите на Св. св. Кирил и Методий, Св. Михаил Болгарин (нав. Михаил-воин от Патука) и софийските новомъченици Св. Георги нови - Софийски и Св. Никола Софийски.

Наред с тях са изобразени няколко групови ктиторски портрета: на Петър Балюв и Спас Маринов със съпругите им; на Хаджи Василий, Димитрий и Бачо с майка им Теодора; на Христо Петков и Ангел Стойков със съпругите им; многофигурен портрет на цялото монашеско братство (в олтара) и най-накрая - своя собствен автопортрет, заедно с портрета на игумена Филотей - в прозореца на северната стена. За пръв път в българската църковна монументална живопис Захарий Зограф включва в източната стена на предверието конните фигури на руски исторически личности и светци - князете Борис и Глеб. В същото помещение са поместени и фигури с изображенията на царете Тривелий, Михаил (Борис I), Давид, Йоан Владимир, Св. Параскева Търновска, Св. Йоан Патриарх, Св. Иван Рилски, Св. Димитрий Бесарабовски, Св. Теодосий Търновски. Темите "Страшният съд" и "Колелото на живота" са изобразени в откритата галерия.

В главната църква на манастира се пази светинята на Троянския манастир иконата "Пресветая Богородица Троеручица", която е дело на тревненските иконописци. Според манастирската летопис тази икона е била пренесена от Атонските манастири и оставена тук през 17 в. още при основаването на манастира. Друг архитектурен паметник в Троянския манастир е 5-етажната кула – камбанария издигната през 1866 г. от майстор Иван от с. Млечево. В най-долното й ниво има съдохранилище, следва параклис, посветен на "Св. св. Кирил и Методий", одаи и завършва със звънарница. През 1898 г. горните нива на кулата са разрушени и чак през 1987 г. е реставрирана в първоначалния си вид. С декоративно монументална живопис са били покрити отвън и стените на кулата. Тук са изписани интересни орнаментални композиции, фигури на архангели и светци-стълпници от втората половина на 19 в. В Троянския манастир е богато застъпена и дърворезбата. Най-стара е резбата на иконостаса в скита "Св. Никола". Тя носи стиловите елементи на тревненската школа и носи подписа на йеромонах Киприан от 1794 г. Друга интересна дърворезба от 18 в. са "Царските двери" на иконостаса в скита "Св. Йоан Предтеча". Най-мащабната творба на резбата е позлатеният иконостас в главната църква, който е дело на Никола Матеев от Ново село и датира в периода 1839 - 1840г. Освен произведения на живописта в музейната колекция на Троянския манастир се пазят много творби на приложните изкуства и занаятите - сребърна обковка на евангелие, великолепен потир, изработен в 1773 г. от майстор Генчо, сребърна мощехранителница от 19 в.

Особено интересен е един напрестолен кръст, покрит с миниатюрна резба и обковка - изпълнена в сребърен филигран, позлата и украсена с камъни. Запазени са ценни книжовни паметници като Троянския дамаскин, Втория троянски дамаскин и др. В манастира е имало и щампарница. В началото на 1872 г. Васил Левски основава в Троянският манастир таен революционен комитет, начело с игумена архимандрит Макарий. В една от стаите на северното жилищно крило е запазено скривалище на Апостола и превърнато в музей. Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/   - под № 31.

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.