Според надпис намерен в Батошевския манастир през 1836 г. (съхраняван днес в Националния археологически музей в София), обителта е основана средата на 13 в. по времето на цар Михаил ІІ Асен (1246 – 1256). Както повечето манастири около Търново, по време на османското нашествие и този бил разрушена и ограбен. Според летописната книга на Батошевския манастир, през 1809 г. монаха Исак се заселил на мястото на разрушената обител и започнал инициатива за нейното възстановяване.

Делото му се увенчава с успех и със съдействието на местното население през 1836 г. е построена църквата "Успение Богородично" и част от жилищните помещения. Първият игумен на манастира е Хаджи Макарий от град Троян, а обителта скоро се превърнала в прочута религиозна школа, като дори Бачо Киро прекарал 2 години зад стените на манастира в учение.

Батошевският манастир е бил център и на революционна дейност, като зад стените му правили своите срещи членовете на Севлиевския революционен окръг - Матей Преображенски-Миткалото, Ангел Кънчев, Ст. Пенчев и Йордан Карагйозов. По време на Априлското въстание манастирът е опожарен и плячкосан от башибозука, като оцелява само храма.

Днес Батошевският манастир е постоянно действащ и представлява комплекс от черква, двуетажни жилищни сгради, камбанария и стопански помещения. Жилищните постройки, датиращи от средата на 19 в., ограждат манастирския двор с двуетажни корпуси с широки чардаци. Манастирската църква е построена през 1836 г. под ръководството на майстор Константин от Пещера. Тя е трикорабна, едноапсидна, с две конхи, вътрешен и открит притвор и с три купола.

През 1869 г. по времето на игумена Севастиан започва украсяване на Батошевската църква, което обаче не е завършено. Изписани са само само западната галерия, портикът от северната страна и някои части от вътрешността на храма. Стенописите са дело на виден представител на Тревненската живописна школа - Цаню Захариев. Сцените повтарят до известна степен стенописите в Троянския манастир - "Страшният съд", "Апокалипсисът" и "Колелото на живота". С високи художествени качества е дърворезбеният иконостас в Батошевската църква създаден от майсторите Никола Матеев и синът му Йонко от Ново село, които завършили работата си през 1849 г.

Композиционно той е разработен въз основата на богата растителна орнаментация, в която са акцентирани дванадесет пана със сюжети от Шестоднева. Иконостасът има традиционна архитектонична композиция от 12 вертикални колони, между които са поместени иконите "Св. Георги", Св. Никола", "Св. Арх. Михаил", "Св. Богородица", "Христос Вседържител", "Йоан Предтеча", "Успение Богородично", "Св. Димитър на кон". Долните табли на иконостаса представят релефни сюжети от "Шестоднева".

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.