Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06.2006 23:19 - Арбанаси
Автор: ivoso Категория: Туризъм   
Прочетен: 2741 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 17.07.2011 12:50


image
Старинното селище Арбанаси се намира на високо плато с изглед към хълмовете Царевец и Трапезица. То се отличава със своите монументални къщи и църкви с богата вътрешна декоративна украса, резба и стенна живопис създадени през XVI-XVII в.
image
Именно тези уникални паметници от нашето архитектурно и художествено наследство са причината Арбанаси да е много посещавано не само от туристи, но и от учени, археолози, историци, архитекти, художници. Летописът на Арбанаси започва с най-ранния писмен документ - ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша, зет на султана.
image
В поменатия ферман четирите селища са под общото название Арнабуд кариелари. Други сведения за Арбанаси намираме в записките на Павел Джорджич от 10 януари 1595 г. до трансилванския княз Зигмунд Батори. За Арбанаси споменава и софийският католически епископ Петър Богдан Бакшич,посетил Търново през 1640 г. Той отбелязва, че горе на планината има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи. Липсата на друг документален материал оставя различни мнения и предположения за произхода, името и населението на Арбанаси. Едни приемат, че то е заселено от български боляр, дошли със селяните си от най-западните краища, след бляскавата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 г. когато той завзема и Арбанашката земя.
image
През Средновековието българите са наричали Албания "Арбанашка земя".За икономическия възход и благосъстояние на арбанасчани свидетелстват както жилищата, така и петте църкви, строени в годините на възход на селището. В края на 18 век в резултат на кърджалийските нападения през 1792, 1798 и 1810 г. селото е ограбвано и опожарявано, а епидемиите от чума и холера довършват това, което е пощадено от разбойниците и огъня. Най-богатите търговци се изселват във Влашко и Русия.
image
След 1810 г. започва ново заселване от българи, които слизат от Еленския и Тревненския балкан. Но до някогашния блясък и икономически възход не се достига, още повече че с Гюлханския хатишериф от 1839 г. се отнемат привилегиите на селището. Развитието на дребното занаятчийство след Кримската война тук почти прекъсва. В продължение на няколко века Арбанаси е крепост на гръкоманщината. Гръцкият език, който е официален тук, прочутото гръцко училище, както и църковните служби на гръцки не оказали влияние на националното съзнание на местното население.
image
Участието на арбанасчани в поредицата въстания, организирани в Търново е слабо, но това свидетелства, че тук се чувства българският дух. Историята на Арбанаси е богата, а имената на арбанасчани са записани в героичния летопис. Но това, което е останало до нас и поразява със своята красота, умение, вкус, което най-ярко отразява епохата, са запазените 144 къщи с богата вътрешна украса, 5 църкви и 2 манастира. В арбанашки манастир през 1794 г. за монах е подстриган народният будител Св. Софроний Врачански, по-късно владика на Врачанска епархия.
image
В Арбанаси той пише известното житие на грешния Софроний. С царски указ от 1921 г. селото е обявено за курорт, а през 2000 г. за "историческо селище" от национално значение. Един от 100-те национални туристически обекта на България -
http://ivoso100.blog.bg/   - под № 11

 image

Констанцалиева къща - Това е една от големите и богато украсени къщи в Арбанаси. Датира вероятно от началото на XVIII в. Най-ранните сведения за нея са, че е принадлежала на рода на Кокона Султана (баба на Султана Рачо Петрова). По-късно къщата е купена от Атанас Костанцалията, под чието име е известна и днес. По време на земетресението през 1913 г. тя е разрушена. По-късно е откупена от Леон Филипов, реставрирана с негови средства и предадена на музея. Цялостната вътрешна украса на таваните e гипсова и дървена (спрофилирани летви, дърворезба по долапите) - свидетелства за културата, вкуса и изискванията на стопанина към майстора строител. след реставрацията през 1958 г. в къщата е подредена експозиция, показваща бита през XIX в. Преустройвана е няколко пъти. Днес тя се посещава от много туристи и буди възторг и чувство на гордост от таланта на българския неизвестен майстор, строил и украсявал в най-тежките години на османското иго.

image

Църквата „Рождество Христово" в Арбанаси днес е най-старата, най-интересната и най-голямата по площ. Строена е вероятно през XV в. В най-стария си вид е била малка с едно помещение и външна апсида. В първата половина на XVII в. е разширена на запад със самостоятелно женско отделение и закрит притвор.

image

На север е с открита аркада, завършваща на изток с параклиса „Йоан Кръстител". През 1632 г. северната страна на аркадата била зазидана и приспособена за трапезна галерия.    Вътрешното пространство на църквата е стенописвано изцяло от неизвестни български майстори зографи. В изписването й се забелязват три стенописни слоя. Най-старата живопис е от XV-XVI в. От нея е запазена композицията „Страшният съд". Части от този най-стар живописен слой са открити и по стените на наоса и олтара на мъжкото отделение.    

image

Църквата „Св. архангели Михаил и Гавриил" се намира в югоизточната част на селото и е изградена върху основите на стара средновековна църква. В строежа й се забелязват три строителни етапа - средата на XVI в. (източната й част, сегашният наос), 1760 г. (притворът от запад) и края на XVIII в. (галерията от север).

image

Второто изписване от средата на XVII в. (олтара и наоса) вероятно е изпълнено от двама зографи. От главния майстор зограф са работени всички фигурални сцени в наоса, изображенията върху зенита на свода и напречните арки и всички изображения в олтара. Стенописите правят впечатление със своята монументалнст и уверен рисунък. Някои сцени са рисувани от другия зограф по предварително изпълнени от майстора линеарни рисунки (сцената „Св. пророк Илия пред пещерата" на южната стена).  

image
Стенописите по свода и стените на притвора са работени в 1760 г. от майсторите Михаил от Солун и Георги от Букурещ, според надписа над северната врата. Галерията и параклисът „Св. Параскева" не са стенописвани.

image

Запазен е новият иконостас в църквата от 1813 г., дело на резбари от Тревненската школа, горял и подновен в Дясната си част през 1834 г. Иконите по него са от XVII-XVIII в.

 

В Арбанаси действат и два манастира.

image

Манастир “Света Богородица” основон през Втората Българска държава - http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/06/30/arbanashki-manastir-1.6184

image

Манастир “Свети Никола” - http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/12/08/arbanashki-manastir-2.28731

 

 

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.

 



Тагове:   арбаваси,


Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ivoso
Категория: Туризъм
Прочетен: 5398158
Постинги: 349
Коментари: 2993
Гласове: 45726
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031