Прочетен: 5960 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.07.2011 11:53
Град Хасково е град с повече от 1000 годишна история.
В самия център на града се издига паметник-часовник, който е построен в края на ХХ в. по повод честванията около хилядагодишнината от основаването на града. Град Хасково навърши 1000 години през 1985 година. Разположен на пътя, свързващ Запада и Изтока, в Хасково се отразява цялата история на Европа. Пътят е причина и за възхода, и за паденията, сполетявали тези земи. Тук траките оставят силен отпечатък от разцвета на своята високоразвита цивилизация, свидетелство за което е и прочутата Александровска гробница, тук старите българи построяват уникални крепости, за да предпазят границите на българската държава от завоевателите от юг, но и понасят първите удари на византийските и османските нашествия.
Тук, на пътя, се появява най-голямото тържище по българските земи през XVIII в. – Узунджовският панаир, и това ги съживява. Тук, в града на пътя, се разпалва духовният огън на Възраждането на юга, за да се поддържа силен и до днес.
Паметникът на Света Богородица е открит на 08.09 2003 г. от кмета на Хасково инж. Георги Иванов и осветен от Митрополит Арсений.
Разположен на върха на Младежкия хълм, той се вижда от почти всички части на града.
С внушителните си размери от височина 32,8м., дължина на статуята 15 м. и тегло 80 тона, монументът бе номиниран за книгата на рекордите на Гинес в раздел “Религия” през 2004 г.
Паскалевата къща. Чорбаджи Паскал е бил също влиятелен и богат търговец, участващ в хасковската община по време на Възраждането. В тази къща е изнесена експозицията “Градският бит от следосвобожденската епоха”. Проследен е преходът от традиционния селски към градски бит на местното население от втората половинта на ХІХ в. През ХІХ в. в условията на икономически подем и нови производствени потребности на забогателите занаятчии и търговци се слага началото на ново решение на пространствената композиция на къщата и нейната украса.
Едни от най-характерните промени са увеличеният обем и растящата височина. Жилищните помещения се изнасят на горния етаж, а стопанските остават в приземния или в отделни сгради. Вътрешната украса на възрожденските сгради е с оптимистичен, жизнерадостен характер.
Драматичен театър “Иван Димов” Сградата на театъра е построена в 1926 г., а професионален театър в Хасково съществува от 1921 г. Наименован е на един от най-добрите драматични и киноактьори - Иван Димов, който е бил актьор и режисьор в града.
Паметник на Капитан Петко войвода (1844-1900).Капитан Петко е бил известен войвода в Хасковския район. Той е водел дружина въоръжени мъже, които са защитавали българското население от злоупотребите на турците и са се криели и живели по горите. След Освобождението неговия отряд остава да охранява този район, защото според Берлинския конгрес земите на юг от Стара планина остават зависими от Турция до Съединението на България. Паметникът е готов през 1963 г. Негов автор е з.х. Стою Тодоров. http://ivoso.blog.bg/turizam/2008/01/10/kapitan-petko-voivoda.151345
Лесопарк „Кенана“ заема площ от 236,6 ха и се намира североизточно от града. Проектът е на арх. Валентина Атанасова и арх. Джубелиева. Изграждането и оформянето му се извършва между 1955 и 1970 г. Основната част – около 70% от общата площ, е залесена. Разпространените дървесни видове са благун, цер, зимен дъб, космат дъб, мъждрян, дива череша и др. Основната маса са издънкови благунови насаждения с възраст между 60 и 70 години. Извършвани са залесявания с липа, бял и черен бор, акация, полски ясен, ацер негундо. По-късно, след изграждането на главната алея (1969), и с едроразмерни фиданки – атласки кедър, сребролистна липа, веймутов бор, смърч и секвоя. Интересни в дендрологично отношение са „малкият и голям партер“, розариумът, дендрариумът и „сухата река“. Подходът на парка преминава в широка алея, дълга 2,5 км, откриваща близки и далечни перспективи, която води до изкуствено езеро. Център на парковата композиция са езерото и ресторант „Кенана“, дело на арх. Маргисо.
Църквата „Св. Богородица“. В началото на XIX в. в Хасково съществува само малка църква, която е крайно недостатъчна за пробуденото национално самосъзнание на българите в града. Замогналите се занаятчии и търговци искат да построят нова, по-голяма и хубава. След постоянни и упорити искания те успяват да издействат ферман, с който се разрешава изграждането на храма. Строежът започва през 1832 и завършва през 1837 г. Изразходват се големи суми, използва се и помощта на населението от града и селата. Това сплотява българите като религиозна и етническа общност. Голямата съборна църква „Св. Богородица“ е важен акт на националното самосъзнание и на българската църковна община, в която голяма роля играят градските първенци – занаятчии и търговци. В кодекса на църквата четем имената на някои от тези горещи родолюбци и общественици: хаджи Милко и Димитраки, хаджи Добри Генев, Христодул Вълчев Шишманов, Запрян Вълчев,хаджи Иванчо Минчев, Паскал хаджи Райчев.(Църквата „Св. Богородица“ е трикорабна, със седемстенна отвън и полукръгла отвътре абсида. Декорацията се състои от богата дърворезба и малко стенописи. Иконите са от XIX и началото на XX в.)
Паметник на Незнайния войн. Този монументален скулптурен паметник е открит в 1927 г. Негов автор е скулптурът Тома Делирадев. Паметникът е посветен на загиналите в Освободителната Руско-турска войта от 1877-1878 г., във войната за Обединението на България, в Балканската война и в Първата световна война. Скулптурите на воините в долната част символизират четирите рода войски – пехота, кавалерия, артилерия и командния кадър.
В Хасково е роден и професор Асен Златаров /1885 – 1936/ -български учен и общественик, основоположник на биохимията в България. Изявява се и като белетрист. Роден е в Хасково на 4 февруари 1885 г. Следва химия в Женевския университет(1904-07). През 1908 г. става доктор по химия и физика в Гренобълския университет. Учителства в Пловдив. Специализира в Мюнхен (1909-1910). Редактира списанията „Химия и индустрия“ и „Природа и наука“ и библиотеките „Натурфилософско четиво“ и „Наука и живот“. Проф. Асен Златаров участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника Петко Каравелов - обществената деятелка Екатерина Каравелова, писателя Антон Страшимиров, проф. Петко Стайнов и др. Тогавашните вестници "Мир" и "Слово" публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на велика Германия.
Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.
