Името Вратица е раннославянска форма на умалителното врата, вратичка, вратица, вратца. Това име е израз на самата местност, представляваща тесен планински проход, подобен на врата.

Тук е била средновековната крепост Вратица, а по-надолу от нея и самият град. В по-ново време местността се нарича “Вратцата”, която има по-съвременен езиков изговор”.

В различните исторически епохи град Враца се е развивал като значимо обществено, пазарно и културно средище. Следите от човешка дейност по тези места датират още от новокаменната ера. Първите обитатели - тракийското племе трибали развили висока материална култура, останки от която се намират и днес на територията на Врачанския регион. Уникалните находки, открити при археологически разкопки на “Могиланската могила” във Враца, в Букьовци и в Рогозен носят интересна информация за процъфтяваща древна цивилизация. Римляните, които оценили географското и стратегическото положение на земите около Искърския пролом, ги превърнали в непристъпна крепост, контролираща най-късия път от Дунава към юг и запад и към богатите рудни находища високо във Врачанската планина. Върху руините на крепостта славяните съградили селище, което нарекли “Вратица” - твърдина, с важно значение и през Втората българска държава. В средните векове то разширило границите си и се превърнало в голям център с развити занаяти и стоково-парични взаимоотношения. От това време са останали в наследство многобройни паметници на духовната и материалната култура.

През Възраждането градът дава много светли личности, оставили трайни следи в политиката, дипломацията, национално-освободителното движение, в културата и просветата. Тези епохи, събития и хора са показани в богатите и привлекателни експозиции на Регионалния исторически музей.

Легендата разказва - живял във Вратица Радан Войвода. Когато турците се насочили към града, той организирал отбраната му. Опрени на естествено непристъпната крепост, българите дълго време отбивали турските нападения, но най-после оределите защитници трябвало да отстъпят пред численото надмощие на завоевателите. Градът паднал. В своето озлобление османските орди го сринали из основи. Това било през 1396 година. Преданието разказва по-нататък, че Радан Войвода убил дъщеря си Велка, за да не попадне жива в ръцете на поробителите. Към края на XVIII и особено през XIX век, Враца се превръща в голям занаятчийски, търговски и административен център. Продукцията му (абаджийство, кожарство и златарство) достига до Лион, Виена и Цариград. Към средата на 19-то столетие градът наброявал вече 2500 къщи. Всичко това се отразява и на духовния живот на града. Строят се храмове, училища, красиви къщи.

Тук е работил Софроний Врачански. Градът е освободен от турска власт на 9 ноември 1877 г. Известно събитие е опитът да бъде премахнат гръцкият духовник Методи, направен от разярена тълпа през 1824 г. -един от опитите за създаване на новобългарска църква през Възраждането. Враца е и център на трети революционен окръг по време на Априлското въстание с главен апостол Стоян Заимов. Въстание в този окръг обаче не избухва, поради големия брой османски войски съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия и малодушието на местните комитетски дейци. 
Безспорно една от най-атрактивните забележителности във Враца са кулите-бойци:

Кулата на Мешчиите - Формата й е правилна каменна призма с височина 13 м. В края на 19-ти век кулата е била преустроена като градски часовник. Приземието е имало складово предназначение, а трите етажа са ползвани за жилищни нужди. Смята се, че кулата датира от 16-ти век.

Куртпашовата кула - Със своя оригинален силует, въпреки малките си размери създава впечатлението за средновековен замък. Тя е една от няколко подобни, съществували през турско време. Представлява укрепено жилище на местен феодал. Датира от 17ти век, но елементите й и начина на строеж сочат приемственост от крепостното строителство на българското средновековие-16ти век.

Регионаленият исторически музей с художествена галерия /РИМХГ/ Враца е наследник на традиция, чието начало е положено непосредствено след ръкополагането на Св. Софроний за епископ Врачански. Като професионален институт съществува от 1953 год.Основният и спомагателен фонд на РИМХГ надхвърля 100 000 единици (от които 2200 са на Художествената галерия). В РИМХГ могат да се видят експозициите на едни от най-красивите и най-древните тракийски съкровища – от Могиланската могила и Рогозенското съкровище, състоящо се от 165 сребърни позлатени съда- вази, фиали и чаши. В РИМХГ е изложен и последния намерен от врачанските археолози експонат –скелет на жена на 9 хиляди години. Музеят има лапидариум и   Етнографско-възрожденски комплекс, разполагащ със самостоятелни сгради. Директор е ст.н.с. Ив. Райкински.

Историческият музей е единствения, където може да се види Рогозенското съкровище, експонирано благодарение на инвестицията на Община Враца в закупуване на подходяща система за неговото съхранение и безопасност. Част от Тракийските съкровища от Могиланската могила във Враца и Рогозен са гостували в най-големите музеи на Европа, Америка и Азия. Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/ под № 16.

Митрополитски храм "Свети Николай" - В центъра на Враца, зад величествения паметник на Христо Ботев, се извисява красиво разположената на фона на легендарния Врачански балкан църквата "Свети Николай". Тя е строена в периода 1865 - 1867 година, с помощна на цялото население в града. Църквата е наследница на съществувалата по време на османо-турското робство по-стара църква. Има запазени ценни икони и завладяваща стенопис. Прави впечатление по-късното изграждане на преддверието и камбанарията, които придават по-пъстър колорит на храма. Около църквата, в знак на почит, са погребани видни и много заслужили личности от Враца, а в самия храм се покоят тленните останки в общ гроб на Врачански митрополити. Със своята архитектура и богат интериор, църквата "Свети Николай" се нарежда сред най-ценните културно-исторически паметници в града.

Катедрален храм „Свети Апостоли Петър и Павел” - Сегашният храм е построен на мястото на по-старинна църква през 1898 г. Внушителната архитектура, стилният интериор и най-голямата по обем църква с принадлежащи три престола на името на преподобни Паисий Хилендарски и на Свети Софроний епископ Врачански, определиха избирането й за катедрален храм на Враца. Интериорът впечатлява с дървороезбен иконостас, архиерейския трон, с разпятието Христово, витлеемската звезда и амвона. Има интересна стенопис и художествена декорация. Фигуралните композиции, издържани в православно-византийския стил с фина хармония на тоновете придават изключителна тържественост на храма. Със своята обемност и с вътрешната си подредба, както и с патронажа на християнските и родни светци, храмът предоставя внушителните богослужби и тържества да преминават под знака на църковно-възрожденския православен български дух.

Етнографско-възрожденският комплекс "Софроний Врачански", намиращ се на ул. "Давид Тодоров" 2, обхваща територия от 5,5 дка, върху която са разположени три възрожденски къщи в характерния за този район архитектурен стил и две обществени сгради от същия период - сградата на възрожденското училище "Възнесение", къщата на фамилията Хаджитошеви, къщата на Иван Замбин, къщата на Григория Найденов и църквата "Св. Възнесение".

Етнографския-възрожденски комплекс "Софроний Врачански" се състои от 5 сгради, в които са се разгърнали последните експозиции на историческия музей.

Те ни запознават със състоянието, многообразието и развитието на традиционната, материална и духовна култура на населението на този край от средата на XIX до началото на XX век, когато влиянието на европейската култура все още не е толкова силно.

В сградата на училище "Възнесение" от епохата на националното Възраждане е разположена основната експозиция на комплекса.

Експозициите показват най-характерното от традиционната народна култура на врачанското население, нейните регионални отлики и единството й с общобългарската народна култура.

Мемориала на Христо Ботев в центъра на Враца увековечава делото на великият българин намерил смърта си край

връх Околчица /над града/ в сражение с турците на 2 юни 1876 г.

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.