Прочетен: 6364 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 30.11.2011 09:31
Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от петхилядолетна история, като първите свидетелства за живот са от третото хилядолетие преди Христа и са намерени на хълма Трапезица. Старинната част на Велико Търново - царският дворец от времето, когато е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 – 1393), е разположен на 3 хълма — Царевец, Трапезица и Света гора. Според съвременници, през средновековието Търново е бил новия Йерусалим, Рим и Константинопол и то взети заедно.
През 1185 братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България. През 1598 г. избухва голямото Първо Търновско въстание и за цар е коронясан Шишман III. Само след няколко месеца въстанието е потушено, а много от водачите му загиват или намират спасение на север от Дунав.
През 1686 г. града става център и на Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович, но и това въстание бързо е потушено. По време на турското робство стои начело в родолюбивата революционна борба на народа ни за политическо освобождение. То взема участие през 1835 г. във Велчовата завера, през 1856 г. във въстанието на Капитан дядо Никола, през 1862 г. — в Хаджиставревата буна, през 1876 г. Ї в Априлското въстание. Видните български революционери Васил Левски и Стефан Стамболов неведнъж са идвали в града.След Освобождението и подписания Берлински договор града е временна столица - тук се свиква Учредително събрание през 1879 г., на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция, Първото Велико Народно събрание, което избира за княз Александър I, както и редица обикновени народни събрания.
Църквата “Свети Димитър” - Църквата е свързана с важно събитие от историята на България - обявяване въстанието на братята Асен и Петър срещу византийското владичество, възобновяване на българската държава и провъзгласяване на Търново за нейна столица. В първите няколко десетилетия на възстановената българска държава тя била царска църква на Асеневци, които са и нейни ктитори. Преданието около въстанието на двамата братя почива на разказа на византийския хронист Никита Хониат. През втората половина на ХІІІ в. за около век църквата и манастирът около нея били разрушени (най-вероятно от земетресение).
Църквата "Св. Апостоли Петър и Павел" - изградена по поръка на съпругата на цар Иван Асен ІІ, царица Ана (1221-1237). След падането на Търново под османско владичество в църквата е преместена българската патриаршия. В нея около две години служил последният български патриарх Евтимий ( до 1393 г.). Църквата функционира като митрополитски център и през Възраждането. Запазена е надгробната плоча на търновския митрополит Иларион Критски, за който е сигурно, че е погребан в храма. Оцелелите до днес стенописи в църквата са от три различни периода. Първият живописен слой е представен от три образа, изписани в западната арка, между двете колони от север. Това са мъчениците от Едеса - Гурий, Самона и Авив. Този живописен слой се датира към средата на ХІІІ в.
Църквата "Свети Четиридесет мъченици". Това е най-известния средновековен български паметник във Велико Търново. Построена е и е стенописана от българския владетел Иван Асен II в чест на голямата победа на българите при Клокотница над войските на епирския деспот кир Теодор Комнин на 22 март 1230 г. През XIII—XIV в. църквата "Св. Четиридесет мъченици" е била главна църква на манастира "Великата лавра", който се намирал в подножието на Царевец на левия бряг на Янтра. Била е още царска църква по време на Иван Асен II.
В църквата "Св. Четиридесет мъченици" се намират едни от най-значителните писмени паметници - Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Редесто от времето на хан Крум.
Надписът на Асеновата колона е посветен на голямата победа на българите от 1230 г. при Клокотница, която издига българската държава като мощна сила на Балканския полуостров. Изписана е в тринадесет реда на български език. Срещу Асеновата колона е Омуртаговата, разкриваща строителната дейност на този забележителен владетел. Събирането на тези колони с надписи за събития от различно време (Първата и Втората българска държава) има за цел да докаже по категоричен начин приемствеността на българските държавнически традиции.
Цар Иван Асен II не само е посветил построената от него църква на голямата победа на българите, но е имал за цел да създаде един храм паметник на българската държава.
Самоводската чершия е старият пазар ва Велико Търново запазен в автентичният си вид с дюкяни и занаятчийски работилници.
Тук се намират много стари сгради.
Ханат на Хаджи Николи - в съседство със Самоводската чаршия в новата махала, оформена през средата на XIX в., е построена една от най-хубавите и големи възрожденски сгради в Търново.
Сградата е направена по поръчка на известния търновски търговец и активен участник в борбата за църковна независимост хаджи Николи. Проектите и изпълнението на хана са дело на майстор Кольо Фичето. През 1858 г. той построява сградата на две улици. От едната страна тя е на три етажа, а от другата (северната) – на един. Ханът се състои от две успоредни постройки.
Къщата с маймунката - Построена е през 1849 г. от Кольо Фичето за нуждите на търговеца Никола Коюв. Известно време тук е живял Стоянчо П. Ахтар, първият събирач на старини и притежател на първата в България частна сбирка от ценни средновековни ръкописи и монети.
Музеят "Възраждане и Учредително събрание" - сградата на едновремешния турски конак е едно от най-впечатляващите творения на майстор Кольо Фичето построена през 1872 г. Конакът е свързан и със събитие от изключително историческо значение. “В тази сграда построено през 1872 г. - *е разпитван Васил Левски от 28 – 31.12.1872 г. - *от 10.05 – 6.06.1876 г. са съдени организаторите на Априлското въстание - *на 7.07.1877 г. търновци посрещат руските освободителни войски - *от 1878 – 1879 г. тук се помещава градската община - *от 18.02 – 14.04.1879 г. учредителното събрание изработва и приема Търновската Конституция - * 17.04 – 26.07.1879 г.тук заседава Първото Велико Народно Събрание и избира Александър Батенберг за монарх на България.
Паметникът Асеневци - Асеневци са трима братя и един техен наследник, които са управлявали България (не едновременно) след освобождаването й от византийско иго. Първите двама - Асен и Петър всъщност са основните виновници България отново да просъществува като самостоятелна държава, а брат им - Калоян - тя да се превърне в една от основните сили в Източна Европа. Всички обичаме да споменанваме как той е разбил кръстоносците например - славна случка в българската история. Цар Иван (Йоан) Асен II пък е техен наследник, който се оказва изключителен дипломат и въздига България до втория й исторически апогей със сключването на един куп дипломатически бракове.
Паметникът "Асеневци" (Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II) е построен през 1985 г., при навършването на 800 години от въстанието на братята Асен и Петър. Мечът, около който са разположени четиримата Асеневци, символизира мощта и възхода на средновековна България – самият той сочи нагоре. Паметникът е с голям размер и е разположен на изключително живописно място в града – край реката, в подножието на Света гора, до Стамболовия мост (построен по времето на Стефан Стамболов), до накацалите една върху друга къщи, придаващи специфично излъчване на града. Мястото наистина си заслужава да се посети, от една страна за да се почувства силата на тези български царе и от друга - да се насладите на великолепните панорами, които се разкриват оттам. http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/06/01/pametnika-na-asenevci.4553
Исторически музей – най-старият и най-голям извънстоличен общоисторически музей. Създаден е през 1871 г. Сега в него работят научни сътрудници, уредници, екскурзоводи, реставратори и др. специалисти в следните отдели: Археология, Етнография, Християнско изкуство, Българските земи през XV-XIX в., Нова и най-нова история, Фондове и научен архив, Културно-просветен, Лаборатория за реставрация и консервация, Административно-финансов и стопански, Фотоателие и фотолаборатория, Компютърна обработка на фондовете и издателска дейност, Библиотеки и Недвижими паметници на културата.
Архитектурно-музеен резерват „Царевец” - Повече от 200 години Търново, един от древните български градове, наследник на една хилядолетна праисторическа, тракийска и антична култура, е център на политическия, стопанския и културния живот на средновековната българска държава. За него съм написал статия. Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/ под № 11. http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/03/17/carevec.1461
Хълмът Трапезица е втората крепост на вътрешния град. Намира се на десния бряг на р. Янтра, северозападно от Царевец. Този хълм също предствалява естествена крепост, заобиколена от трите си страни от реката. В момента се реставрира и до две години ще е готов /по думи на екскурзоводите от Царевец – дано да стане/.
Асенова Махала - В подножието на хълмовете Царевец и Трапезица, от двете страни на р.Янтра още по времето на първите Асеновци е имало обособен квартал, който през XIII в. се споменава в писмените извори като Нов град – днешната Асенова махала.
Художествената галерия – в непосредствена близост до паметника Асеневци.
Читалище Надежда – основано през 1869 г., най-старата културно просветна организация в града. Сградата на театралният салон към читалището е построена през 1886 г. След Освобождението с нея са свързани важни исторически събития Съединението, Третото, Четвъртото и Петото велики Народни събрания и измененията в Търновската Конституция които я определят като един от символите на Българската държавност.
Библиотеката „П.Р.Славейков” – в тази сграда от 1954 г.
Църквата "Рождество на пресвета Богородица" днес е една от най-посещаваните в града, от гостите на В.Търново и от неговите граждани. Този храм е строен от майстора Кольо Фичето, а всичко което е излязло изпод неговите ръце се е превърнало в нещо уникално. Катедралата има прекрасен архитектурен стил и особено величествен вид. Храма е построен през 1844 година, но земетресението от 1913 год. го разрушава до основи, като оцелява само камбанарията. Новата сграда, намираща се върху останките на старата е завършена през 1934 год., като е направена в стил и по модел на предишната църква.
Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.
