Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2006 20:43 - Шипка Старозагорско
Автор: ivoso Категория: Туризъм   
Прочетен: 3834 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 13.07.2011 15:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

image
Храм-паметникът „Рождество Христово“, известен като Шипченски манастир, е православна църква изградена над град Шипка. Манастирът е изграден в стила на руските църкви от 17 век. Подбно на другите части от комплекса при паметника Шипка, храмът е посветен в памет на руските войници и български опълченци, загинали през освободителната Руско-турска война (1877-1878). Първият най-забележителен, красив и впечатляващ паметник на българо- руската дружба в България е Шипченският манастир. Той е създаден в знак на възпоменание и възхвала на православните руски войни и български опълченци отдали живота си за свободата на България през Освободителната война. 
image
Манастирът е построен в периода 1885-1902 г. в памет на загиналите руски войни и български опълченци в Освободителната за България руско-турска война (1877-1878 г.). Повече от 450 паметници са построени в цялата страна, като израз на благодарност към освободителите, в памет на загиналите руски войници, офицери и български доброволци (опълченци), но Шипченският манастир е най-големият и най-красивият. Той е построен през 1902 г.по инициатива на Граждански комитет начело с граф Игнатиев и Олга Скобелевна (майка на ген. Скобелев – герой от войната), с ясната цел – увековечаване паметта на загиналите офицери, войници и български опълченци и официално е открит на 28 септември 1902 година.
image
Инициативният комитет за строителството на манастира е създаден през 1880 г. начело с принц Алексей Николаевич Церетелев, принц Евгений Михайлович Лихтенберски и други. П.А. Василчиков е избран за председател, а В.П. Мелницки - за секретар. Инициаторите отправят апел към руския народ за дарения и само за една година са събрани 700 000 златни рубли, като в кампанията се включват и много българи. През 1881 г. е обявен конкурс за проект на манастира и от осем проекта е избран този на архитект проф. Антоний Осипович Томишко (1850-1900), роден в Пардубице, Чехия. Той завършва Художествената академия в Санкт-Петербург с отличие и приема руско поданство през 1875 г. През 1879 г. е удостоен със званието "академичен архитект", а по-късно ръководител на архитектурно ателие в Академията. От 1897-1898 е ректор на Висшето художествено училище.
image
Жителите на с. Шипка подаряват мястото, където ще се изгражда манастирът, подготовката е завършена и строителството започва през 1885 г. по проекта на арх. А.О. Томишко, под ръководството на арх. проф. Александър Никанорович Померанцев (1848-1918) и под контрола на арх. А.Н. Смирнов. Пристигнали за строежа майстори зидари и дърводелци от Русия, каменоделци от Италия, както и много местни майстори. Възпоменателната църква на манастира е построена в стила на Ярославлската църковна архитектура от ХVІІ в., наричан "руската древност" и много популярен през 80-те години на ХІХ в. в Русия.
image
Той е известен с характерните арки, фризове, фронтони, многоцветни и позлатени детайли, както розети и стенописи на външните стени. На 15 септември 1902 г. храмът е осветен от Старозагорския митрополит Методий. Манастирът открива официално с прочувствена реч на 27 септември  1902 г. граф Николай Павлович Игнатиев, в чест на 25-та годишнина на Шипченската епопея, като за тази цел пристига и специална имперска делегация от Русия. Тя включва участвалите във войната генерали Михаил И. Драгомиров, Николай Столетов, Константин Б. Чиляев, граф Михаил И. Толстой и други. Присъстват останалите живи български опълченци и множество българи от цялата страна. В приветственото слово, митрополит Методий нарича създаването на манастирския ансамбъл в с. Шипка "велико тържество, събитие от световно значение в живота на българския народ".
image
Тогава е разгласено решението на Св. Синод духовното обгрижване на манастира да бъде поверено на руски монаси. Храмът е кръстокуполен, с квадратен наос и три апсиди. Главният вход е оформен с три арки, намира се на западната фасада, до която е долепена внушителна кула-камбанария, висока 53.35 м, със 17 камбани, като най-голямата тежи 11 643 кг и е личен подарък от руският император Николай ІІ. Седемнадесетте камбани са отлети от около 30-те тона отстреляни оръдейни гилзи, събрани в района на битките.  Дърворезбованият иконостас е от липово дърво с позлатена дърворезба.
image
Изработен е в работилниците за художествени предмети и архитектурни детайли на арх. А.Ю. Янг в Украйна, по проект на проф. А.Н. Померанцев. Иконите са дар от монасите на руския манастир "Св. Пантелеймон" в Света гора Атон.  Храмът е стенописван на два пъти – през 1902 г. от Г. Месоедов и Антон Митов и през 1957-59 г. от колектив под ръководството на проф. Н.Е. Ростовцев.
image
Наред с традиционните сцени – исторически портрети и картини, отнасящи се до историческото минало на България и Русия, показват възстановяването на славянското единство между двата народа. Изображенията на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост и техните ученици – преподобните Наум Охридски, Климент Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий са зографисани на северната стена от интериора на църквата.
image
Руските църковници св. Михаил митрополит Киевский, преподоб. Теодосий Печорски, препод. Антоний Печорски и др. са изобразени на южната стена. Св. княз Борис І, който покръства българите и Киевският княз Владимир, който налага християнството в Киевска Русия са зографисани в естествен ръст на двете колони – челно на олтара. Сцената, нарисувана на западната част на храма, е битката на св. Димитър Донский с татарите на Куликовското поле през 1380 г., а битката на св. Александър Невский срещу шведите на р. Нева през 1240 г. е изобразена над южния вход. Сред известните фрески са "Победата на св. Кирил и Методий", св. княз Димитър Донский, св. княз Александър Невский, св. патриарх Евтимий Търновски и св. великомъченик Георгий Софийски.  Върху вътрешните стени и в аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на 8 491 офицери, войници и опълченци, загинали по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).  Криптата-гробница е декорирана със скулптурната фигура "Пиета", в 17 каменни саркофага в нея са положени тленните останки на загиналите.  До 1934 г. Шипченският манастир "Рождество Христово" е извънтериториална собственост на Русия заедно с принадлежащата земя и постройки. На 23 юли обителта е предадена на българската държава при подписване в Истамбул на дипломатически протокол от политическия представител на СССР в България Фьодор Разколников.
image
През 1935 г. Българското Министерство на Външните работи превежда храма във "ведомството и управлението" на Св. Синод на Българската православна църква с предписание към управляващия руските имоти в България, архиепископ Серафим Богучаровски (Соболев), да оформи документа за предаването на собствеността. През 1944 г. Московският и на цяла Русия патриарх признава тези документи и правото на управление на Шипченския манастир от БПЦ. На 8 ноември 1952 г. с решение на Светия Синод на Руската православна църква всички руски църковни общини и тяхната собственост, в т.ч.  Шипченската духовна обител, преминават под юриксдикцията на БПЦ.
image
Но по време на комунистическото управление на България правото на собственост на манастира преминава първо в ресора на Министерството на отбраната, а по-късно - към Министерството на културата. През 1967 г. се приема неговия специален статут на храм-паметник, за съвместно стопанисване и обгрижване от държавата и от БПЦ. С постановление на Министерския съвет номер 33 от 1970 г., манастирът е обявен за исторически паметник на културата от национално значение и по-късно влиза в историко-архитектурния резерват "Шипка- Бузлуджа". В чест на 125-та годишнина на Освобождението на България от турско робство руската "Балтийска строителна компания" провежда ремонтно-възстановителни работи в Шипченският манастир. На 3 март 2003 г. по време на тържествата, обновената и освежена обител е посетена от президентите на Русия и България – Владимир Путин и Георги Първанов. На 25 декември 2004 г. – Рождество Христово, храмовият празник на манастира, в обителта е отслужена св. Литургия от Старозагорския митрополит Галактион. Два дни по-късно, с Указ № 1034 на Министерският съвет от 27 декември 2004 г., деактува Шипченския манастир като държавна собственост и той е предаден изцяло на БПЦ и Старозагорската митрополия.
Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/   - под № 92
image

 

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.

 



Тагове:   Шипка,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - ...
28.06.2006 13:21
Шипка е град от 1978г. Автора ще трябва да промени заглавието
цитирай
2. анонимен - zasto ima tolkova malko informacia ...
27.05.2007 14:22
zasto ima tolkova malko informacia za edin takav zna4im pametnik na kulturata kato tozi manastir?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ivoso
Категория: Туризъм
Прочетен: 5885286
Постинги: 349
Коментари: 2993
Гласове: 45728
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031