Килифаревският манастир е разположен в поречието на река Белица, на около 4 км. южно от гр. Килифарево и на около 14 км. от Велико Търново. Килифаревският манастир "Рождество Богородично" е основан през 1348г. от видния български исихаст Теодосий Търновски с подкрепата на цар Иван Александър. Теодосий става игумен на манастира и го превръща в едно от най-значимите книжовни средища в България и духовен център на православния исихазъм.

Тук се пишели и превеждали разнообразни богослужебни книги, жития, проповеди и светски хроники. Светата обител става център на книжовна школа, която през 1360г. има над 460 ученика, като в школата се били обучавани патриарх Евтимий, Ромил Видински и бъдещия киевски и московски митрополит Киприан. Когато османското нашествие достигнало Търново, манастирът бил укрепен със стени и бойни кули.

Лично цар Иван Александър дарил средства за главната кула и за нова църква. Въпреки това при падането на Търново новоукрепения манастир бил разрушен от турците. През 1442г. Килифаревският манастир се споменава отново в изворите, а през 1596г. в него се укривали оцелелите въстаници от второто търновско въстание.

Именно заради това манастира бил опожарен от турците и крепостните му зидове били сринати напълно. Повече на това място манастира не е бил възстановен. През 1718г. Килифаревският манастир е издигнат на днешното си място на брега на р. Белица, под стария манастир. Тогава била построена и изографисана църквата "Рождество Богородично" с два параклиса, посветени на Иван Рилски и Теодосий Търновски. В края на 18в. част от манастира е разрушена по време на кърджалийските набези, но скоро след това е възстановена.

През 1840г. възрожденския майстор Кольо Фичето започва изграждането на сегашната църква "Св. Димитър". Той запазва част от старата олтарна стена и двата параклиса, на св. Теодосий и на св. Иван Рилски. Храмът е завършен през 1842г. През 1950г. Килифаревският манастир бил трансформиран в женски. Килифаревският девически манастир е действащ и включва църква, жилищни и стопански сгради. През 1840г. възрожденският майстор Кольо Фичето започва изграждането на на трета църква в Килифаревския манастир.

Той запазва част от старата олтарна стена и двата параклиса, на св. Теодосий и на св. Иван Рилски и така трите помещения са обединени под общ покрив, даващ облика на днешната еднокорабна и еднокуполна черква "Св. Димитър". Храмът е завършен през 1842г., като вътрешното й пространство е разчленено във формата на кръст. Куполът е разположен върху четири каменни колони, които очертават рамената на кръста. По-съществената част от стенописите се намират в двата параклиса и датират от 1718г.

Сцените от евангелските събития се намират в горните пояси, докато долният ред е зает от фигури в цял ръст. От двете страни на олтара са изобразени фигурите на архангел Гвраил и Богородица, а в апсидата е представена "Богородица Ширшая небес" с образа на Младенеца в утробата и. Най-долният пояс е зает от сцената "Поклонението на жертвата". Стенописите в Килифаревския манастир са характерни за началото на 18в., като в позите и жестовете на персонажите се чувства известна скованост и диспропорционалност. Запазен до днес е стария позлатен иконостас от 1843г. дело на резбарите Цоню и Симеон Василеви, баща и син от Трявна. Килифаревският манастир притежава няколко ценни икони, дело на тревненските живописци Йонко Попвитанов и Досьо Коюв, както и известната икона на Иван Рилски с житието му, рисувана от Кръстьо Захариев. Комплексът включва още две красиви двуетажни жилищни сгради във възрожденски стил построени през 1849г.

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.

 

neveroqtna gledka

я4фяввфевдведвввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввввефдфффффффффффффффффффффцфффффффффффффффффффффффффффффффффффффффффффффффффффддддддддддддддддддддддддддддддддд