Дома на учителя.

Къщата на Киркор Месробович –

„В тази къща е роден Константин Стоилов – министър председател на България от 1894 – 1899 г.”

Къщата на Иван Фурнаджиев –

Къща " Недкович"-

Къщата на Филибос Нишинян –

Къщата на Никола Недкович –

Скобелевата къща - построена през 1860 г. от Костадин Кафтанджията, виден българин от Стара Загора. След Освобождението до смъртта си тук живее майката на ген. Михаил Скобелев – Олга Скобелева (1823-1880), известна с благотворителната си дейност в помощ на пострадалото от турските погроми българско население в Южна България по време на Априлското въстание и Освободителната война. Заради големите и грижи за сираците от Тракия благодарното българско население с признателност я нарича Скобелева майка. Днес на лобното й място край Цариградското шосе е изграден мемориален парк. През 2003 г. в Скобелевата къща е уредена постоянна експозиция, посветена на творчеството на известния пловдивски художник Георги Божилв – Слона (1935-2001). Калканната стена откъм ул.”Съборна” е украсена с възпоменателно пано, живопис и мозайка по проект на Димитър Киров, в памет на Георги Божилов.

Къщата на Ритора – построена в средата на 19 в.

Слънчевият часовник на площад Джумаята – точен и до днес.

Църквата "Св. Константин и Елена"

- http://ivoso100.blog.bg/   - под № 41

Арменски апостолически православен храм “Сурп Кеворк” - Църквата “Сурп Кеворк” първоначално е била Източно православна, посветена на Св. Георги Победоносец. През 1149 в двора на църквата с почести е бил погребан знатния епископ Алвизиус от Арас, изпратен със специална мисия от френския крал Луи VII в двора на Византиския император Мануел I Комнин в Константинопол по време на Втория Кръстоносен поход (1143 – 1180). Още през 1767 тази църква е била преотстъпена на Пловдивската Арменска Епархия. Това е единствената църква със странични отделения освен централния кораб: Едно за жените и друго за мъжете. Към църквата е бил построен параклис. След няколко реконструкции храмът добива днешния си вид.

Катедралната църква“Св. Богородица” -  Построена през 1844 в Пловдив, била сцена на основните събития. Цялата коледна литургия на 25 декември 1859 г.  била отслужена на български и това е за първи път не само в Пловдив, но и в България. На 10 януари 1860 г. Пловдивският митрополит Паисий отслужил меса на български, което било нечувана дързост. След месата Паисий официално оповестил, че неговото паство се отрича от Гръцкия патриарх и че той остава с паството си. Избухва безпрецедентен скандал; Пловдив става най-радикалният център на църковните борби. Създаден е църковен съвет, който поема религиозните въпроси. По негова инициатива на 30 април 1861 г. е проведен първият църковно-народен събор, на който освен 60 свещеници участват и 200 миряни. Изпратена е делегация до Високата порта с официални искания за  църковна независимост. Съборът става традиционен и се провежда всяка година в Пловдивската епархия. През 1870 г. Високата порта официално  признава автономията на българската църква, а оттам и съществуването на българска нация. Преди това българите били поставяни под общия знаменател “християни”. Така за първи път са очертани етническите граници на България.

Църквата „Света Неделя” – построена през 1832 г.

Главният митрополитски храм „Св.Марина” - многократно разрушаван и съзиждан. Пловдивската епархия и нейното църковно управление в лицето на Пловдивската православна митрополия възникват в самото начало на нашата ера с евангелизаторската дейност на светия апостол Ерм в Тракия, пратеник на апостол Павел. В сегашният си вид църквата е построена през 1856 г.

„Свети Лудвиг“ е римокатолически църковен храм най-големият католически храм в България. Патрон на църквата е Луи IX. Храмът е построен през 50-те години на 19 век. Тук през 1861 е монтиран първият в България орган, който по-късно е заменен с по-голям. През 1931 стихиен пожар силно поврежда храма и унищожава органа. След пожара, в който изгаря дърворезбения таван на средния кораб на катедралата, цялата църква “Свети Лудвиг” е преустроена. Изписана е от художника Кръстьо Стаматов. Настоящата неокласическа фасада е дело на архитект Камен Петков. На 8 май 1932 година катедралата “Свети Лудвиг” е отново осветена. Камбанарията и изградена през 1898 и е оборудвана с 5 камбани, изработени в германския град Бохум. Камбаните са подарък от папа Лъв XIII. През 1991 е монтиран нов тръбен орган с 12 регистъра. В дясната част на катедралата се намира надгробието на българската княгиня Мария Луиза - първа съпруга на Фердинанд ,майка на Борис III и баба на Симеон II Сакскобургготски. Княгиня Мария Луиза била дълбоко свързана с Пловдив и често отсядала в града с благотворителни мисии.Княгинята,италианка по произход,била изключително вярваща и поддържала силна духовна връзка с Римокатолическата църква,нейн кръстник бил самият папа Пий IX и при посещенията си в града била чест гост на пловдивския епископ.

Мария Луиза умира на 31.01.1899 год. от простуда малко след раждането на четвъртото си дете - принцеса Надежда.Нейният саркофаг е дело на известния италиански скулптор проф.Джентиле и под него са изписани последните й думи към Фердинанд: „Умирам,но от небето ще бдя над Вас,над децата ни и над България“. Архитектурният стил на катедралата е барок. Фасадата е подчертано представителна,изградена е с класицистични и барокови елементи - с множество статуи,полуколони и декоративни орнаменти.

Църквата „Свети Димитър” – построена през 1838 г.

Църквата „Свети Никола” – построена през 1835 г.

Църквата „Света Петка - Стара” – построена през 1836 г.

Това е само една малка часто от Старинен Пловдив приютил в себе си около 400 възрожденски къщи.