С всяка крачка по калдъръмените улици на Копривщица, човек се чувства емоционално и патриотична зареден. Всеки българин трябва да посети поне веднъж в живота си този прекрасен град. Тук всякаш времето е спряло в средата на ХІХ век. Родният къща на Димчо Деблянов пази и до днес магията струяща от поезията на най-нежния български поет. Още с прекрачването на дървената порта, човек попада в китен двор с вековни борове и кичести вишни. Сред зеленината и аромата на цветя е сгушена дървена къща с наситено сини стени. Красотата на родния дом и град остават в душата на поета до сетния му час. Изпълненият с емоции живот - поезия на Димчо Дебелянов завършва трагично. На 02.10.1916 г. той загива на фронта край Демир Хисар.На гроба му в двора на църквата Успение на Пресвета Богородица стои каменната фигура на майката на поета. Вперила поглед в безкрая тя чака своя син "да се завърне в бащината къща...". Оселковата къща е построена в периода между 1853 – 1856 г. по поръчка на заможния копривщенски търговец Ненчо Ослеков. Творение на уста Минчо и Коста Зограф - представители на самоковската школа, Ослековата къща пленява с богатата си външна и вътрешна украса. Три колони изработени от ливански кедър поддържат просторен салон на втория етаж. Външната част на салона е изрисувана с картини изобразяващи екзотични градове и места. Красивата дърворезба по таваните, богатите стенописи и подредба показват как са живяли заможните копривщенци в средата на XIX в. Ненчо Ослеков участва в подготовката на Априлското въстание - в неговата абаджийска работилница са ушити дрехите на участниците във въстанието. Заради тази си дейност след потушаването му Ненчо Ослеков е заловен и обесен в Пловдив.  Родната къща на Тодор Каблешков. Къщата, в която през 1851 г. се ражда авторът на Кървавото писмо е сред къщите образци на българската възрожденска архитектура. Построена през 1845 г. от копривщенския майстор Генчо Младенов, къщата се отличава със своята симетричност, красиви форми и просторен остъклен салон на втория етаж.Таваните, вратите и долапите са покрити с изкусни дърворезби. В тази къща расте Тодор Каблешков - председателят на тайния революцинонен комитет в Копривщица. Човекът, който на 20-ти април 1876 г. обявява Априлското въстание. Под негово ръководство конакът е превзет и българското знаме се вее от покрива му. След погрома на въстанието Тодор Каблешков е заловен край с. Чифлик и на 17.06.1876 г. се самоубива в Габровския конак. 

Лютовата къща впечатлява със своята архитектура. Построена през 1854 г. от пловдивски майстори за копривщенеца Стефан Топалов, тя притежава богато изрисувани стени и красиво дърворезбовани тавани. През 1906 г. къщата е продадена на търговеца Петко Лютов - от тук и името, с което е известна днес. В приземния етаж на къщата е уредена постоянна изложба на плъсти - нетъкани пъстри постелки изработени от вълна. Плъстите са се използвали за застилане на подове както и като удобна дебела постелка за спане. Произвеждани са в домашни условия, чрез специфични методи на валяне и притискане. Украсявани са с оцветена с естествени багрила вълна. Този високо сводест мост, превърнал се в един от символите на Копривщица, е изграден от грубо дялани камъни през 1813 година със средства на Хаджи Найден Калъчев, от където идва и името му.   Сто години по-късно е реставриран от неговия правнук, както личи от надписите поставени върху двете средни плочи на парапета. Калъчевият мост е известен още под името “Мостът на Първата пушка”, тъй като тук на 20 април 1876 година е произведен първия изстрел, отбелязващ началото на Априлското въстание. Георги Тиханек убива заптието Кара Хюсеин, с чиято кръв Тодор Каблешков написва своето “Кърваво писмо”.   Пантеона на загиналите в Априлското въстание 1876 г. - Мавзолеят е посветен на скъпите жертви, които дава Копривщица по време на Априлското въстание. Той представлява куполо-пирамидален гранитен монумент на два етажа. Куполът завършва с металическа обковка и кръст. В долния етаж се намира костницата, предназначена за съхранението на костите на поборниците, а в горния – параклис. Над параклиса е вградена черна мраморна плоча с надпис „За Априлското въстание 1876г. от което изгря зората на българската свобода. Издигна Хаджи Ненчо Палавеев – 1926г.”. Мавзолеят, който днес се е превърнал в един от символите на Копривщица, е разположен в центъра на града на площад „20 април”. Проектът е дело на проф. П. Цветков и осъществяването му е започнало през 1926г. по повод 50-годщишния юбилей от Априлското въстание. Работата е извършена през 1928г. Трудът е на местни каменоделци, а всичко е финансирано от знатния копривщенски търговец хаджи Ненчо Палавее.
Родната къща на Найден Геров.   Паметник на Георги Бенковски - Изработването и проектирането на фигурата е било възложено през 1971г. на скулптора Христо Танев и арх. П. Татаров. В самото изграждане са участвали много трудови колективи, както и населението на Копривщица.

Величествената скулптора, известна още като паметник на „Човекът, що даде фаталния знак!”, е с височина 11 м и изобразява Георги Бенковски, устремено препускащ на кон. Отдолу лежат 5 морени, които символизират 5 века робство. Върху тях са издълбани огнените слова на Бенковски „Ставайте, робове! Аз не ща ярем!”

Цялата фигура на юнака като че ли излиза от скалата и земните недра. От двете страни покрай рекичката между скалите се вият каменни стълбища, които отвеждат посетителите към площадката пред самата фигура на паметника.
Църквата "Успение Богородично" (старата църква)е построена през 1817г. от смолски и мирковски майстори Изключително ценен паметник на изкуството е иконостасът й, изработен през 1821 г. Уникалната дърворезба е плод на четиригодишен труд на един от най-големите български резбари – хаджи Георги от Видин, представител на Тетевенската школа. Иконите са дело на известни възрожденски майстори измежду които е Захарий Зограф.

  

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.

Уважаеми господин Сотиров,
Добре е когато копирате чуждо съдържание за да илюстрирате Вашите снимки - това да бъде направено според закона за защита на авторското и сродните му права. В случая - с изричното ми разрешение като автор и собственик на сайта www.koprivshtitza.com - от където са извадени горните текстове. Тъй като не съм давал подобно разрешение, казуса според Българското законодателство се нарича "кражба" и има съответните предвидени санкции. Понеже не ми се иска да се задълбава в подобна посока, още по малко за подобно нещо, ще ви помоля или да напишете сам своето изложение за Копривщица, или да укажете на видимо място в статията от къде е взето съдържанието. Писането на уникално съдържание, господин Сотиров, е трудна работа и ключ за успеха на един сайт. Затова моля, не плюйте на труда ми, а го уважавайте.

Ясен Жеков
www.koprivshtitza.com