Дряновската екопътека съчетава по оптимален начин с висока степен на атрактивност трите основни компонента: скали; води и биоразнообразие. Кръговият маршрут дава възможност чрез дървени съоръжения и незначителни корекции на терена туристите да проникнат в досега недостъпни и непознати природни кътове. Визуалната информация е многопластова и включва флора, фауна, абиотични елементи, културно-исторически обекти и др.

Дряновската екопътека е разположена до Дряновския манастир (само на 4 км. от гр. Дряново), в микрорайона между село Долни Върпища и каньоновидните долини на река Андъка и Дряновска река. Характеризира се с високата атрактивност на неживата природа. На късо разстояние могат да се видят твърде различни релефни феномени – скални венци, скални ниши, пластови стъпала, няколко типа пещери (водни и сухи хоризонтални, вертикални), прагове, водопади и уникални еворзионни котли, внушителни скални блокове и валуни, ждреловидни долинни участъци, въртопи, валози, кари и карни полета и др.

С впечатляващата си специфика се отличават 250 метровия участък на река Андъка – типичен каскаден тип увес. Надморската височина варира между 270 и 510 метра. Дряновската екопътека се характеризира и с добре изразено биоразнообразие.

Няколкото типа твърде различни местообитания са предпоставка за наличие на растителни видове от почти всички екологични групи – литофилни и калцефилни, мезофилни, сцилофилни, ксерофилни, хидрофилни и хигрофилни. Срещат се клен, няколко вида дъбове, явор, ясен, липа, обикновен габър, келяв габър, махалебка, дива череша, дива ябълка, мъждрян, дрян, люляк, смрадлика и т.н. В района на село Долни върпища, в силно затлачен въртоп с равно дъно, се среща и типична блатна растителност.

Изключително благоприятно е наличието на вековни дървета – дъб, габър, липа. Своеобразен феномен е наличието на букови дървета само на 350 – 400 м. надморска височина. Може да се видят интересни растения – орхидея цефалантера, робертов здравец, змийско мляко, змийско грозде, перуника, горско омайниче, горска ливадина, много видове папрати и т.н.

Общото видово разнообразие от растения надхвърля 200 вида. Сред тях има изключително редки и ценни за науката растения, като петровият кръст, пролетната циклама (ботурче) и силиврякът са включени в Червената книга на България, а ендемичният вид дегенов копър – и в Европейския списък на редките и застрашени от изчезване видове.

Тръгва се от Дряновския манастир сред живописна местност, на излизане от който се минава по две романтични мостчета съвсем близо едно до друго. Зад второто мостче има очарователно заведение в битов стил, разположено на самия бряг на река Андъка. Там човек може да се подкрепи преди да поеме по същинския маршрут на екопътеката. От там по гориста алея край р. Андъка се стига до мост над реката , от който се вижда как неин приток извира от едноименната пещера (достъпна за любителите на спелеологията, интересна със специфичните си форми, пещерна река, пещерно езеро, колония от прилепи). От другата страна на моста има красив малък водопад, заобиколен от дървета.

Само след около 30-40 м. е входа на една от най-забележителните пещери в България – "Бачо Киро" (eлектрифицирана, екскурзовод, уникални зали, сталактити, сталагмити, сталактони, пещерни езерца). От входа пред пещерата се поема по планинска пътека сред девствени гори, където доскоро рядко е стъпвал човешки крак. От тук насетне по-голямата част от маршрута на екопътеката дава възможност на туриста да проникне в места, които по-рано бяха достъпни само за запалените планинари. 

След около 20 минутен преход се достига до система от дървени стълби и мостове.

В рамките на тази система се преминава през участък по ръба на пропаст (който е добре обезопасен ) и е вълнуващо екстремно изживяване. Това се съчетава с прекрасната гледка на ждрелото на река Андъка.

В този сектор се отличават ясно два вида профила на долината – U-виден и V-виден, а специфичните релефни форми са изключително разнообразни. Напускайки ждрелото на река Андъка, туристът отново върви през горски участък сред богата растителност и вековни дървета.

Слънчеви полянки дават възможност за кратка почивка. Достигайки до местността Боруна се намираме на самия ръб на висока над 80 метра скала, от където се открива невероятно величествена гледка. 

От обезопасената с перила обзорна площадка се вижда сгушения в подножието Дряновски манастир и живописната долина на река Дряновска, където преди повече от 800 години е разбит византийския император Исак II Ангел (1185 – 1195г.) и така е спасено съществуването на току-що възродената българска държава .

Малко по-нататък през гората са останките на крепостта “Боруна”, която е съществувала от ранната античност чак до края на Втората българска държава, т.е. близо две хилядолетия. Тези места са били част от родовите имения на Асен и Петър.

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.